Проф. Киров: Съдия Белазелков няма място в КС

„Съдия Белазелков няма място в Конституционния съд“, заяви категорично пред „Епицентър“, проф. Пламен Киров.  

„Според Белазелков - решенията на някои надницонални съдилища имат предимство пред решенията на Конституционния съд на България. Този човек не разбира свойството и ролята на Конституцията и на националната конституционна система за функционирането на националната държава. Ние подчиним ли Конституционния съд на практиката на наднационалните съдилища - разбирайте Съда на ЕС и Съда за Правата на човека в Страсбург, ние губим своята национална, конституционна идентичност като национална държава, като равноправен член на ЕС. Ние просто се подчиняваме и придаваме едно изключително силно значение на тези решения и то на органи, които нямат абсолютно никаква демократична легитимност - те са чиновнически органи - и Съдът на ЕС и Европейския съд! Очевидно съдия Белазелков или не го разбира това, или ако го разбира, той просто го е прегърнал като идея - че ние трябва да заличим нашата конституционна идентичност. Извинявайте, такива хора нямат място в Коституционния съд на Република България“, заяви проф. Киров.

Относно позицията на Белазелков за еднополовите бракове и позицията му, че „бракът като тайноство, няма как да беде изживян като еднополова връзка, а „гражданският брак е сделка“, проф. Киров коментира: „Той не влезе пряко в този дебат. Влезе покрай заявленията, които направи за това, че практиката на Конституционния съд по тълкуване на Конституцията трябва да бъде променена, защото тя непрекъснато се променяла, защото се променяло мисленето на хората. По този начин съдия Белазелков изповядва една американска теория за израстване, развитие на Конституцията в практиката на Конституционния съд. Тоест, че Коституцията на Република България ще бъде онова, което Конституционният съд каже, че тя е.“

Според проф. Киров това е опасна теза, защото чрез тълкуване може да се променя значението на нормите, на принципите, които са заложени в Конституцията, което според него е изключително опасно.

„Белазелков излиза от позициите на съдия, на магистрат, което би трябвало да означава, че е деполитизиран, но той показа точно обратното. Особено в битността му на председател на ССБ - една ярко партийна организация на съдиите в България!“, обясни още юристът.   

„Като се има предвид цялата кампания, която поде и организира във връзка с казуса „Джок Полфрийман”, имам предвид някои морални качества на съдия Белазелков по този случай, който потресе България и който показа по какъв начин българският съд работи за това, българското общество да възстанови чувството си, че в крайна сметка държавата се управлява справедливо и правните спорове се решават справедливо, мога да преценя - смятам, че наистина това са убежденията на съдия Белазелков“, заяви още проф. Киров.   

По думите му един човек не променя Конституционния съд, това е колективен орган, той винаги заседава в колективен състав. „Но представете си, когато мнозинството от КС се състои от такива човеци, какво би се случило.  Все пак в крайна сметка имаме три субекта, които изпращат свои представители в КС.  Освен това лошо впечатление ми направи съждението на съдия Белазелков, че Конституционният съд бил политически орган! Моля!? Той може да се конституира по някаква политическа компонента, което не винаги е лошо, но не може да бъде политически орган. Това също е много опасно като съждение. Нима, когато се кадрува в съдебната власт, няма политическа намеса? Това ли иска да ми каже съдия Белазелков! Но да заявиш, че Конституционният съд досега е бил политически ограничен и с влизането на такива хора като Белазелков той щял да стане повече съд - това са съждения, които просто не искам да квилифицирам. Ако имало повече съдии - КС щял да бъде съд, а пък, ако има повече професори по правото, щял да бъде политически съд. Откъде-накъде? Освен това, фактът че се предоставя възможността на съдии, дори от районен съд да сезират КС във връзка с конкретен правен спор, който разглеждат  - това било голям успех. Не, това не е успех! Защото авторите на конституционните поправки обещаха, че ще въведат пряката конституционна жалба, а такава не се въведе. Въведе се съдебна жалба. И вкараха КС практически с един крак в съдебната зала. И горчивите плодове на това ще бъдат жънати в един не много продължителен период от време“, каза още проф. Киров.

Относно кандидатурата на Десислава Атанасова и дали аргументирано е обосновала позицията си, проф. Киров заявява: „Донякъде. Разбирам я, тя е в неловкото положение на един от тримата кандидати, който е гласувал за конституционните промени. Действително в конституционната уредба, в законовата уредба и в Правилника за дейността на КС няма такава процедура по правене на самоотвод. Но има някои морални жалони, по които всеки би се ориентирал как да постъпи, в зависимост от конкретния случай до колко той е ангажиран. Така че от гледна точка на правото - отговорите на Десислава Атанасова бяха напълно коректни. Още повече, че в практиката на КС има и едното, и другото. Например, съвсем наскоро след като стана конституционен съдия, проф. Янаки Стоилов не участва в разглеждането на едно дело, което касаеше бившия главен прокурор Иван Гешев, с мотива, че като правосъден министър той внесе искане във ВСС за освобождаването му. И тъй като се създаде напрежение, проф. Стоилов прецени, че не е редно да участва в решаваното на съответното конституционно дело. Според мен, нямаше сериозно основание, но той така е решил. Това е въпрос на лична воля на самия конституционен съдия. Но в миналото е имало случаи, когато конституционни съдии, които от банката на Народната събрание попадат в КС и участват в разглеждането на дела. Би било абсурдно, ако по всяко дело, по което има съмнения за пристрастие, искаме бивш парламентарист, който вече е конституционен съдия, да си прави отвод.  И проф. Стоилов е такъв, и Филип Димитров - също.  Сложен е този въпрос, не може да бъде решен ей така.“