Проф. Михаил Константинов: С промените в Изборния кодекс около 500 000 българи ще бъдат лишени от право на глас

Връщането на изцяло машинното гласуване в големите секции ще доведе до драстичен спад в избирателната активност и ще лиши стотици хиляди български граждани от възможността да упражнят вота си. Това заяви директорът на "Електорални анализи и прогнози" в "Галъп Интернешънъл Болкан" и бивш член на ЦИК проф. Михаил Константинов в ефира на Радио ФОКУС.

Коментарът му е по повод внесените от "Прогресивна България" промени в Изборния кодекс, които предвиждат въвеждане на изцяло машинен вот в секциите с над 300 избиратели, премахване на ограниченията за секции извън ЕС и заличаване на текстовете за създаване на избирателен район "Чужбина". Предложенията се радват на подкрепа от четири от общо шест парламентарни групи в 52-рото Народно събрание.

07 юли 2026, 15:55

ПБ внася в НС промени в Изборния кодекс

Проф. Константинов изрази съжаление, че всяка нова власт започва с промени в изборното законодателство, нарушавайки международните препоръки правилата да не се пипат шест месеца преди вот. Според него разширеното машинно гласуване, което ще засегне около 90% от избирателите, ще повтори ефектите от изборите през 2021 година.

"Резултатът е ясен - по този начин ще бъдат лишени от право на глас, айде да не казвам циганските секции, но секциите в махалите. Които при това положение просто масово ще се откажат да гласуват, защото няма да могат. Разбира се, има и втора някаква причина, чисто икономическа - има определени фирми, които печелят от гласуването, тъй като това е един добър бизнес", заяви проф. Константинов.

Той изчисли, че ако промените бъдат приети, активността на предстоящите президентски избори на 15 ноември ще спадне значително в сравнение с предходния вот.

"Отсега мога да предскажа, че ако това се приеме на изборите, мисля, че бяха на 15 ноември тази година, ще има около 2 милиона и половина избиратели и може би малко повече, за разлика от последните избори, когато бяха 3 милиона и 600 хиляди. Това показва изборната практика през годините – когато има машинно гласуване, избирателите спадат с около 500 000. Сега ще спаднат малко повече. Това ще бъде резултатът", прогнозира експертът.

По думите му целта на политическите формации зад този ремонт е чисто партиен интерес.

"Когато една група избиратели е лишена от право на глас, тези, които смятат, че избирателите са на противника, ще спечелят. Толкова, никакъв друг особен ефект няма да има", допълни той.

Проф. Константинов коментира и премахването на предвидения избирателен район "Чужбина". Той обясни, че влиянието на вота зад граница е чисто математическо при разпределението на мандатите по райони на втори етап, но общият брой мандати на партиите в парламента не зависи от това, а при президентски избори влиянието е нулево. По думите му темата е просто "полезна дъска, която ще отклони вниманието на парламента и на обществото от други важни проблеми".

08 юли 2026, 07:42

Изцяло машинното гласуване влиза за обсъждане в парламента

Като "нелепо" и "екзотично" проф. Константинов определи предложението Министерството на вътрешните работи (МВР) да поеме сертифицирането и верифицирането на машините и изчислителния софтуер - дейност, която досега се извършваше от Министерството на дигиталната трансформация.

"МВР няма какво да прави при верифицирането на машините. Макар че, разбира се, има доста важна роля при произвеждането на избори. Ще дам един пример - в държавата, наречена Франция, която е една демократична държава, изборите се произвеждат от МВР. Там се правят списъците, изборите се контролират от МВР и никога няма нищо против. Представете си какво би станало в България, ако се даде на МВР да прави изборите! Но във Франция този механизъм работи. Що се касае обаче до верифициране на машини и разни такива технически действия, МВР няма никаква роля, защото те нямат компетентност по въпроса. Няма защо да караме тези хора да правят нещо, което нито са обучени да правят, нито го могат. Просто гледам на това като на едно екзотично предложение, което се надявам да не бъде прието, за да не стигаме до някакви циркове", коментира бившият член на ЦИК.

Според проф. Константинов новите мерки няма да изкоренят контролирания и корпоративния вот, тъй като той не зависи от начина на гласуване. Математикът изрази хипотеза, че купеният вот в рисковите секции просто ще изчезне, тъй като тези гласоподаватели няма да се справят с устройствата. Той подчерта, че промените реално не са насочени към вота за държавен глава, а към местните избори през есента на следващата година.

"При президентски избори ще купуват най-малко гласове. Може би да се каже, че там гласове почти не се купуват. След което по ред на купуване идват парламентарните избори - там се купуват гласове, но не толкова много. И най-масово се купуват гласове при местни избори. Толкова е ясно всичко. Значи за президентските избори тези промени няма да променят нещо... Резултатът ще бъде по-чувствителен на местните избори догодина, където действително малък брой гласове определят изборния резултат", заключи проф. Михаил Константинов.