Проф. Знеполски: Или да се върви към президентска република, или президентът да се избира от НС

„Как да убедиш някой, който е загубил, че изборите са честни. Това е чисто психологически момент на неузрял политически живот“

„С годините става съвършено ясно колко незряла е нашата демокрация и колко ние сме незрели за една истинска демокрация. При нас политическият живот се схваща главно като борбата на една група срещу друга. Идването на власт, свалянето - всичко се свежда до някаква кеч борба. Няма нормален парламентарен живот, защото е невъзможно да има диалог - там двете страни се чувстват задължени да обиждат, дискредитират и окалят другия. В момент, в който има такива отношения, не е възможно никакво нормално функциониране. Затова се намираме в един изключително важен момент, в който трябва да преосмислим самите принципи на демокрацията.“

Това каза за БНР философът, културолог и изкуствовед проф. Ивайло Знеполски в коментар за антиправителствените протести в София.

„Нещата са много по-сложни, отколкото гласовете, които се чуват от улиците или от партийните централи. Лично аз, с моята възраст и опит, който съм натрупал, съм силно обезпокоен, защото виждам много деструктивни процеси в обществото. Тези процеси се забелязват и в развитите страни, но там ги дискутират!“

Демокрацията се обръща срещу самата себе си, обясни Знеполски.

„Демокрация, доведена до някакъв фетиш, до утопията за непосредствена демокрация, която може да се практикува от улицата, от всеки, която няма граници, започва да разрушава самата демокрация. Много теоретици през последното десетилетие свързват опасностите на тоталитаризма именно с тези деформации, които настъпват в демокрацията. Демокрацията я разбираме като права на индивида, на автономията, на групата, без граници…Това, което става, е крайно нередно и деструктивно за страната“.

30 години след промяната има нужда преглеждане на Конституцията, каза той.

„Това, което предложи Борисов, мен не ме удовлетворява, защото е просто някакъв отговор на популистки издигнати необмислени мисли, на искания от улицата. И намаляването на броя (депутати) и елементите за мажоритарно (гласуване) и нещата около автономността на съдебната система или засилване на нейните функции. Трябва да прегледаме основните институции в страната. Крайно време е да вземем решение относно мястото на президента и президентството в страната. Или трябва да се отиде към президентска република, или да възприемем парламентарния модел, да кажем, на Италия, в която президентът се избира от парламента с две трети мнозинство - това е една уважавана, авторитетна фигура, обикновено на преклонна възраст без политически амбиции за бъдещето, който е приемлив за всички и може да бъде посредник в такива кризисни моменти. Практиката показва, че е от Желю Желев до Румен Радев президентството е източник на напрежение, конфликти и разделения по-скоро, отколкото на обединението. Разделение дори в границите на собствените партии, които го издигат. Така беше със СДС, с БСП и с ГЕРБ. Социологическите сондажи показват, че бъдещето е в един крайно раздробен парламент, на сили, които трудно могат да намерят диалог помежду си. Следователно се нуждаем от някакъв по-силен център на властта. Хубаво е да погледнем към гръцката практика – партията, която спечели най-много гласове да има бонус. Мисля, че в Гърция беше 50 депутатски места, но там парламентът е по-голям. Тоест, да има гарантирана стабилност и, че няма всеки момент да изпадаме в конституционна криза…

„Раздвоен съм в отношението към протеста“, каза ученият:

„Има една симпатична част, която е спонтанна, на млади и интелигентни хора, но в същото време виждаме паралелно редица организирани съвсем користни групи, които се стремят да извлекат чисто политическа полза, които са свързани и със задкулисно финансиране и със задкулисни игри. Може да е било винаги така, но не значи, че трябва да ни харесва. За пръв път сега ситуацията е толкова сложна, защото протестът не се води от една сила срещу друга, а има различни играчи, включително и различни геополитически подкрепи. Трябва час по-скоро да настъпи някакъв разум и да разберем, че демокрацията функционира с компромиси и с диалог“.

„Тези 40 дена показват, че протестите са безперспективни“, допълни Знеполски:

„Просто те в една своя част целят сменянето на гарнитури с други гарнитури с незнайно какви намерения. Оправянето на обществения живот и подобряването на демокрацията е въпрос на еволюция, на обсъждане и на бавни промени. Днес не е времето за революция или псевдореволюционни жестове. Теоретиците на революцията биха се забавлявали страшно много, защото революционерите тук претендират, че искат да ги пази полицията, вместо да се борят с нея, а освен това са готови и да се прегръщат с нея.“

„Трудно ще се установи диалог, защото нещата са поставени на „лична и користна основа“, каза изследователят:

„Единственият изход е дочакването на редовните избори и след това политическите сили, които влезнат там, да сключат пакт за диалог и за обмисляне на промени в Конституцията, които да направят възможно, по един неконфликтен и неантагонистичен начин, да се управлява страната“.

„Правителството трябва да поеме своята отговорност и да въведе ред в столицата. Да прекрати протестите, защото има регламент за протестни действия. Трябва да се регламентира какво значи „гражданско неподчинение“ и не е противоречи ли то на закона. Иначе ще изпаднем в парадокса, че всяка група от 50 - 100 човека може да блокира цялата страна, защото си е наумила да иска нещо и да казва, че тя не се подчинява. Демокрацията не би могла да действа по този начин. Нека се явят на изборите, нека бъдат любезни да приемат резултатите от изборите и тогава да се води един диалог, със съзнанието, че за 4 години сме приели реалностите такива, каквито са. Не може всяка година по няколко пъти да се оспорят реалностите и легитимността на властта. Така рискуваме да се превърнем в една пропаднала държава. Вместо да вървим напред, ние вървим все по-назад.“

За честността на изборите Знеполски коментира, че гарант са многото наблюдатели, застъпници и международни наблюдатели:

„Какво може да се направи, за да убедиш някой, който е загубил, че изборите са честни. Това е чисто психологически момент на един неузрял политически живот. Ако не може да се приемат изборите като честни, значи не сме узрели за демокрация…От нас зависи да имаме друг облик на политическите партии с друг облик на политическия живот. Не може да имаме претенциите да приличаме на Германия или Франция, без да сме изминали тези 3 века демокрация. В края на краищата имаме една подарена демокрация. Тези хора, които не са жертвали нищо за нея, сега са готови да я съсипят, защото тя нищо не им коства. Затова трябва да бъдем по-въздържани и не трябва да се водим от егоцентризма си, от желанията си, от апетитите си и амбициите си. Ако се говори за мафия, да се посочат мафиотите. Ако се говори за корупция – да се посочат и да се атакуват корупционните сделки. Да престанем с общи заклинания и бабини клетви на противника“.