Радев дава бавни и предпазливи заявки за политически проект, смята социологът Боряна Димитрова

Президентът Румен Радев дава бавни и предпазливи заявки за политически проект „Вижда се все по-отчетливото позициониране на президента в определено поле. Бавни и предпазливи заявки за политически проект“, заяви пред БНР Боряна Димитрова от социологическата агенция „Алфа Рисърч“.

Обтегнатите отношения между премиера Николай Денков и Радев са израз на конкуренция между алтернативни и различни политически проекти, смята социологът. Във връзка с предстоящите местни избори Димитрова очерта силни конкурентни битки и напрегната кампания.

„Ще видим дали управляващата коалиция ще издържи на бурята на електоралните сътресения“.

Тя смята, че темата за промяна на националния празник, поднесена заедно с конституционните промени, крие много пластове и точки на обсъждане:

„По темата нямаше дебат, тя беше поднесена като едно от предложенията за вписване в Конституцията. Датата 24 май обединява повечето българи, да не кажа почти всички. Тя е вълнуващ празник, не казионен. Този ден не е обърнат само към миналото, а и към бъднините ни. Това са важни достойнства, но те бяха обезценени от поднасянето им заедно с един политически въпрос, какъвто са промените в Конституцията“. 

Димитрова подчерта, че националният празник е част от идентичността на един народ, затова не може да се сменя често, защото това поставя въпроси и за неговата собствена идентичност. Според нея дебатът за националния празник трябва да бъде разделен от разговорите за конституционни промени:

„Така поднесен, няма да осъществи целта - да има по-скоро обединение, отколкото разединение. Дебатът за националния празник трябва да бъде разделен от разговорите за конституционни промени“.

Боряна Димитрова се съмнява дали промените в Конституцията ще гарантират реализиране на целите - по-висока справедливост за българските граждани, премахване на на феодализацията по места от различни структури на съдебна власт, прокуратурата.

Боряна Димитрова заяви, че „Възраждане“ запазва устойчивия си резултат (12-13%), но за сметка на това няма индикации за натрупване на допълнителен електорален ръст: „Стават по-шумни, по-интензивни като говорене и позиции, но това не увеличава броя на хората, които гласуват за партията. Те стават по-сплотени, по-радикални, по-себеизявяващи се. Българинът не обича крайните, радикалните, напоените с омраза говор и позиции“.