Режисьорът на филма за Ботев: Не може да се спре, отиваме към президентска република

„Нищо по-лошо от това не би могло да се случи. Това е поредният парламентарен театър, това е падане в пропаст, отиваме към президентска република“, така определи политическите събития от последната седмица около третия манадат, режисьорът на филма „Ботев“ Максим Генчев в коментар за Агенция "Фокус".

„Първи, втори, трети мандат. Това са очаквани като хаотични, катастрофални звена в тези действия (бел.ред.: Политическите игри, които се разиграват на българската сцена), от които общо-взето никой не е изненадан“, каза режисьорът и добави:

„Те (бел.ред: политическите партии), ако се бяха разбрали, може би нямаше да е за добро. Защото пътят е ясен. Това е падане в пропаст, не може да се спре това нещо. Отиваме към президентска република. Това е пътят към решаване глобално на въпросите, защото държавата се управлява, както виждате, без правителство толкова време и нищо лошо не се случва. Нищо по-лошо от това, което би могло да се случи“.

По темата за виртуалните  пари, биткойните и свързания с тях скандал в политическите кръгове, режисьорът каза: „Някои от по-младите ми партньори в работата викат: „Бате Максим, дай да купим биткойни“. Аз не разбирам от тези работи. Доколкото става ясно, това е някаква финансова пирамида – продават се виртуални пари срещу реални пари и в един момент някой грабва парите и пирамидата рухва. Долу-горе така по най-елементарен начин, аз нямам представа въобще от тези нови технологии, аз все пак съм продукт на 20-ти век. Това са такива политически схватки, при които всички знаят всичко за всеки и в един момент се вадят козове срещу този, срещу онзи. Мръсна работа е политиката, всички го знаем“.

На въпрос какви герои са нашите политици и дали той  би им дал роли в негов филм, Максим Генчев каза: „Ще звучи прокълнато това, което бих могъл да кажа. За мен те фактически са чиновници, те не са български политици тези хора. Те говорят български език, някои от които на много силен диалект. Но общо-взето това са чиновници на някакви посолства“, каза той.

Режисьорът коментира и нееднозначното възприемане на филма му „Ботев“ и негативните оценки за него.

"Аз няма как да накарам всички тези хора да гледат филма, първо. Едно 70% от хейтърите, те не са гледали филмите. Или гледат малко, или пък гледат с други очи. Тук в подкрепа на моите филми се изказаха хора, които са грамотни, които знаят. Имаме 10 месеца, филмът се върти пред екраните, 40 екрана, 30 хилядна публика. Днес от Лондон получих писмо от една прожекция – 400 българи са плакали и аплодирали филма, в Перуджа, Италия филмът е аплодиран, пишат ми хората оттам. Т.е. навсякъде, където има някакво знание за Ботев малко повече от 2-3 стихчета, които всеки от нас знае, който е надникнал в публицистиката, който е надникнал в писмата му, в биографията. Първият български роман, който излиза на пазара е на Захари Стоянов и се казва „Опит за биография на Христо Ботев“. И този филм е конструиран изцяло по спомените на Захари Стоянов като биография, като фактология. Отделно вече ние сме вкарали художествени измислици, за да може да се проследи пътят на убиеца на Ботев. Аз не харесвам така наречените „последни изследвания“, че Ботев е масон, че Ботев е убит от българин. Аз тези неща, не дай Боже, дори да са истина, то е недоказуемо исторически, историците не са отбелязали такива факти, аз не бих заснел Ботев, убит от българин. Това е абсурдно за моя морал. Именно, защото той е икона“.