Росен Йорданов: Най-големият страх на ПП е да не се видят без дрехи

Държат се като уплашени деца в „гората“, които все още разчитат на силните си бащи, смята психологът

„В момента се наблюдава общо състояние на тревожност сред водещите политици, въпреки интерпретациите, че едва ли не всички се радват на удобството да управлява президентът и те да не поемат отговорност“. Това заяви пред БГНЕС психологът Росен Йорданов.

Тази тревожност, според него, се дължи на три фактора.

„Първият е страхът от нарастващото недоволство и омерзение сред хората, колкото и аморфно да е на този етап. Политиците разбират, че търпението на обществото започва да се изчерпва. Провеждането на пет парламентарни избори за две години е твърде много.

Вторият е страхът от делегитимация на „политическото“ в България, което може да провокира настроение за смяна на политическия модел. Най-чувствителни към това са старите партии и на това отдавам „срамежливите сигнали“ на нормализиращ се тон, който беше демонстриран на лидерската среща между опитните политически сили. „Там се направиха едни дискретни и не толкова дискретни анонси, че може да се мисли за някакъв вид, ако не колаборация, то поне балансиране на отношенията в името на оцеляване на политическата нормалност у нас.

Третият фактор е страхът от „изчерпване на запасите“, както бих го определил. Трябва да си дадем сметка, че хората през последните две години, въпреки всички твърдения и кризисен ПР, популяризиран пропагандно от т.нар. революционни сили, преживяваха кризите, черпейки инерционно от „ресурсите и запасите“, които бяха създавани прогресивно през последните 20 години. По същия начин 3-4 години, въпреки множеството неуредици и кризи след 1990 година при смяната на тоталитарния режим, хората черпеха от заделеното преди това, докато не им го отнеха грабителски през 1995-1996 година чрез планирания фалит на 16 банки“, обясни Йорданов.

„През тази година всички лидери, които имат здрав разум и опит за процесите в България, усещат, че този резерв ще започне да се изчерпва, независимо от щедрите заявки в Плана за възстановяване и устойчивост“, отбеляза психологът.

Тревожността се интерпретира по различен начин от политическите играчи.

„Ако от едната страна виждаме опит за постигане на някакво стратегическо примирие между старите политически сили, защото са като тримата братя в приказката за „Неволята“, т.е. няма на кого да разчитат, освен на себе си, то лидерите на другите т.нар. „променящи, прогресивни, либерални сили“ в момента се държат по-скоро като деца, които също са уплашени в „гората“, но все още разчитат на силните си бащи, които могат да ги спасят. Въпреки белите и поразиите, които са сторили, те очакват да бъдат защитени отново, някои да им „оправи скърцащата каруца“ и да ги изведе на светло в пряк и преносен смисъл. Виждаме, че напоследък има сигнали за реакция на „бащите“, ако съдим по актуални медийни и други ПР акции, които да поизперат оцапаните им блузки и натъртени колене“, заяви Росен Йорданов.

Според него през последните дни виждаме опити „да се инжектира оптимизъм и самоувереност“ чрез активното участие по различни медии. „Опитите да се представи случващото се с последния скандал (Nexo) като „измислен“ и финализиран за разследващите органи в САЩ, Великобритания и Израел, което честно казано не съм сигурен, че е точно така. Това, че ще платиш една глоба означава, че си признал вина най-малкото и че до този момент си действал извън закона, но това явно се пропуска. Освен всичко друго няма яснота за обявените информации зя незаконни трансфери, заобикаляне на санкции срещу Русия, финансиране на представители на терористични организации и т.н. Тези въпроси не могат да бъдат забравени с плащането на една глоба по едно от обвиненията. Всичко прилича на една реновирана кампания, която ако погледнем метафорично, е почти отчаян опит някой все пак да се погрижи за уплашените момчета в „гората“, които да наберат отново кураж и когато отново се покажат пред обществото, да се явят с избърсани сълзи, изчистени, изкъпани, сресани и най-вече уж юнаци, които почти са „убили ламята“, ама още малко им трябва да я повалят. Мисля, че това, което те истински се опитват да прикрият е, че те не са истински „Юнаци“, че ги е страх и че не са търсили „ламята“, а всъщност „пещерата на Али Баба“, и не за да донесат „богатствата“ на хората, за да откраднат „съкровищата на разбойниците“, подчерта Йорданов.

Според него истинският избор сега е „между позициите на „еволюционното политическо развитие“ и позициите на „корпоративното развитие“, което на практика е преход или към нормализация и зрялост в политическото състояние на страната или към инфантилно-революционния хаос, към който толкова често сме били тласкани през нашата история“.

Росен Йорданов коментира и вътрешните страхове на партиите и политиците. При традиционните партии те са свързани със страха от загуба на идентичност и позиции, която една неизбежна адаптационна промяна съдържа, защото без съмнение времето в което живеем го налага. „Страхът е от това да не се доведат нещата до едно анихилиране, да се загубят облик, традиция и наследство от политическия живот“.

„Докато при другите (ПП и ДБ), страхът е да не открият че всъщност им липсва истински облик, смисъл и капацитет. На практика колко несъстоятелни и неавтономни са в действителност. Особено чрез активната мобилизация на т.нар. „анализатори“, на практика отчетливи клакьори, се видя, че техният най-голям страх е да не се разкрие колко са незначителни и зависими, защото реалните събития от две години насам ни показват дълбоката липса на автономност на тези политически играчи. Те са изключително зависими от олигархични, от международни фактори, и тези демонстрации, това афиширане на самонадеяност, дори на отявлена наглост на моменти, чрез отричане на очевидни неща, лъжите, изобщо това асоциално поведение, са нито повече, нито по-малко функция на дълбоко вкоренен комплекс за малоценност. Той е в основата на злобата, непримиримостта и фанатизма, които струят от лицата и устата на политически лица и поддръжници на тези „неореволюционери“ от екрана, по интернет и в радиата“, посочи психологът.

„Защо мисля така? Ще ви отговоря – защото истинската демокрация познава само един начин да преодоляваш този комплекс? Честна победа на избори! Всичко друго е манипулация, лъжа и празни приказки“, категоричен бе Йорданов.

Той даде за пример в този случай американската посланичка, която, тръгвайки си от България, си е позволила да не се придържа към дипломатическия тон и истината.

„Това означава, че цялото им самочувствие и привидна умереност идва като компенсаторно усилие да се преодолее чувството им за малоценност. Колкото по-афиширано е едно чувство за увереност и непогрешимост, толкова повече може да подозираме, че то е базирано на едно дълбоко, мъчително чувство за малоценност“, смята той.

„Тъжното е, че нашият политически живот се определя изключително много от комплексите, тревожността и страха, а не от надеждата, оптимизма и вярата във собствените ни възможности“, обобщи психологът Росен Йорданов.