Румен Кънчев: Учуден съм, че Трифонов, който претендира да е десен, дава интервю за най-авторитетния ляв вестник във Франция

Инициативата "Три морета" не можеше да бъде в центъра на дневния ред, защото, както знаете, ние сме затънали в други инициативи в момента от няколко месеца. Започва серия от избори, които никой от нас не може да предвиди, колко ще бъдат на брой и всеки е фокусирал – и политиците, и партиите, и лидерите, вниманието си върху тази ситуация. Така че в този контекст на вътрешен хаос, нека така да го наречем, като това е меката дума, инициативата някак си се загуби. Това коментира в интервю за "Фокус" експертът по национална сигурност и геополитика Румен Кънчев.

Запитан в този как каква политическа вихрушка очаква да се развие, при все че утре ще бъде първото заседание на новото 46-то Народно събрание, той обясни: Това вече е много сериозен въпрос и аз ще отговоря по-внимателно на него. Според мен България навлиза в политически цикъл или политическа фаза, различна от досегашните. С какво се характеризират сегашните? Преди всичко с това, че общо взето една политическа партия успяваше да спечели мнозинство в почти всички избори досега и тя управляваше. Т.е. това е инерция може би от предишния период, преди 1989 г., когато също една партия управляваше. Може би причините да са други, но така или иначе след 30 години демокрация и опити да се построи демокрацията у нас ние стигаме до фаза, която аз бих нарекъл по-висока фаза в развитието на българската политическа сцена и на българския политически живот. Това е фазата, при която в парламента влизат шест-седем политически сили, но тяхното представителство е структурирано по такъв начин, че нито една, нито две, нито дори три от тях могат да съставят правителство. И тук е големият майсторлък на политическите лидери. Те са задължени от нашия избирател, който гласува на 4 април и на 11 юли, да направят опит, ако притежават това майсторство, да създадат управленски кабинет с минимум три и дори повече партии. Искам да ви кажа, че това не е много в политическата теория.

Ако разгледаме политическите системи в скандинавските страни – Дания, Норвегия, Швеция, също така и в Холандия, и в Белгия, при тях никога не управляват правителства, които са коалиции на по-малко от три партии, дори много често в Дания, в Норвегия те са по четири. Какво изисква тази нова фаза – така я нарекох, какво изисква тя от политиците? Тя изисква две ключови неща. Първо – тя изисква диалог, майсторство в диалога, качества на човек, който е диалогизиращ, който може да води диалог с опонентите си, независимо от съществуващите различия. И втората дума е компромис, диалог и компромис. Защото когато седнат три или четири лидери на масата, за да съставят кабинет, те трябва да се водят и през цялото време в тяхното мислене трябва да присъстват: диалог и компромис. Те трябва да могат да направят компромис с част от своите партийни – подчертавам партийни – приоритети в името на общонационалните приоритети. И второ, трябва да проведат така диалога, че техните колеги или опоненти, които имат по-различни политически възгледи, да се съгласят с тях, така че да се създаде кабинет, който все пак да може да управлява държавата, тъй като безкрайното провеждане на избори, както виждаме след втория такъв, не води до съществено различни резултати. Просто ако трябва да прочетем – поне моят прочит е такъв на посланието на избирателите, и той е: ние не искаме да ни управлява нито еднопартиен, нито двупартиен кабинет – искаме три-четири партии да съставят правителство и такъв тип правителство да ни управлява.

Кънчев прави и своя прочит на първата политическа сила, спечелила изборите на 11 юли - "Има такъв народ". Според него тя няма своя идеологически профил, което е много важно. Защото "идеологията не е чалга, идеологията е ценностна система". Много противоречиво е поведението на нейния лидер, който се обявява за десен човек, а дава интервю за най-големия и най-влиятелен ляв вестник "Монд". Освен това дава леви отговори, които са в разрез с вижданията на всички десни партии - става въпрос за неговата визия за Европа, която той вижда като "обща европейска държава". ИТН той възприема както антисестемна партия, но се пита срещу коя система се обявява и иска да ликвидира. В тази връзка Румен Кънчев не е особен оптимист по отношение на разговорите, които ще се водят от страна на ИТН с останалите формации в желанието да бъде намерена подкрепа на едно работещо правителство у нас.