За икономическото развие: Правителството, синдикатите и бизнеса със споразумение

Договорено беше първите три дни болнични да продължават да се плащат от работодателите

Синдикатите, работодателите и правителството подписаха днес национално тристранно споразумение по ключови теми за ускоряване на икономическото развитие в страната. То засяга 40 социално-икономически теми.

Една от най-важните точки в разговорите е споразумението за минималната работна заплата. То ще може да се договаря по професии. „Минималната заплата ще продължи да съществува, просто няма да бъде единна за всички сектори, така ще можем да махнем минималните осигурителни прагове“, обясни социалният министър Деница Сачева.

По този начин в някои сектори минималните работни заплати могат да са много по-високи от сегашните. „Това, което беше направено като компромис от работодателите, беше, че първите три дни болнични ще продължават да се плащат от тях. Синдикатите пък се съгласиха да не се връща доходът на най-бедните семейства“, поясни тя. 

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев определи споразумението като „историческо“. „Стигнахме до извода, че трябва да бъдем модерни работодатели и синдикати, да има един добър социален диалог, разбрахме се да заровим томахавките. Успяхме да постигнем ксонсенсус по много теми, направихме компромиси за много неща - нещо, което мисля, че не е правено в България“, заяви той. По думите му всички мерки, за които са се разбрали участниците в тристранното социално партньорство, ще бъдат изпълнявани през следващите 6-8 месеца.

„БВП ще бъде 60% от средния за ЕС. Ще бъдат разработени 3 плана за действие. България трябва да има модерен бизнес и социален живот. Приемането на България в Шенген и ИЕРЕМ-2 е издигнато в национален приоритет. Продължаването на административната реформа и развитие на изостаналите райони също“, каза Домусчиев.

Според министър Теменужка Петкова от това как ще се развива енергетиката, зависи доколко конкурентоспособен ще бъде българският бизнес. „Това споразумение урежда визията за развитие във всички сектори. Разработването на енергийна стратегия с визия до 2053 г. е ключово. Договорихме се за разработване на ясна визия за Маришкия басейн“, заяви тя.
По думите ѝ другата важна тема е пълната либерализация на пазара на електроенергия.

„България е една от последните държави членки на ЕС, която не е направила това напълно. Сега се договорихме това да стане факт и да се извърши на няколко фази – първо на пазара на едро, а след това - и на пазара на дребно”, обясни Петкова.

До 10 дни ще свикаме национален икономически съвет, за да подготвим работни групи в сферата на икономиката и бизнеса. Синдикатите и работодателите имат 54 предложения към нас, до сряда ще отговорим, посочи икономическият министър Емил Караниколов.

„Правим нещо сериозно. То е уникално заради хоризонта, който си поставя – за зелената сделка и общия процес на либерализация на енергийния пазар са договорени 5 години“, заяви председателят на КНСБ Пламен Димитров.

Ще има нарастване на заплатите на служителите след атестация на служителите, информира още Димитров. „По отношение на регулациите на пазара на труда ние се съгласихме, че ще приведем правните регулации на извънредния труд и на събирането и изчисляването на работното време в Кодекса на труда и Закона за държавния служител в съответствие с международните правни актове“, посочи Димитров.

„Много важно послание е социалните помощи да са обвързани с учене и полагане на труд. Важно е, че образованието ще се свърже с нуждите на бизнеса. Това споразумение създава социален мир в тези условия, което дава добър сигнал за всички инвеститори“, заяви председателя на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов.