София отново поставя развитието на Западните Балкани във фокуса на Европа

Руската агресия срещу Украйна върна разширяването като основен приоритет на европейския дневен ред

Развитието на Западните Балкани, ще бъде дискутирано в София от високопоставени европейски политици и експерти в областта на геополитиката, международните отношения и националната сигурност. Шестата конференция „Западни Балкани“ е организирана от Фондацията за европейска реформа New Direction, вицепрезидент на която е членът на Партията на Европейските консерватори и реформисти и съпредседател на ВМРО Ангел Джамбазки. Съорганизатори са „Варшавски институт“ и Младежка мрежа за европейска демокрация (EDYN).

Във форума, който ще бъде открит от Джамбазки в 10 часа на 2 декември (събота) в зала 3.2. на Националния дворец на културата, ще бъдат обсъдени ключови теми като процеса на разширяване на ЕС към Западните Балкани, сигурност, миграция и външна намеса, медийната свобода, руската агресия срещу Украйна и др.  Ще се проведе и кръгла маса за млади политически лидери на тема „Бъдещето на Западните Балкани“.

В събитието ще участват Емилия Реджепи, заместник министър-председател на Република Косово за въпросите на малцинствата и човешките права, Мирослав Гачевич, заместник-министър по политическите и икономическите критерии в процеса на присъединяване към ЕС (Сърбия), Танджа Мищевич - министър на европейската интеграция, представителите в Европейския парламент Ладислав Илчич (Хърватски сувернисти, ЕКР), Ришард Чарнецки (Право и Справедливост, Полша), Андрей Слабаков (ВМРО, ЕКР), Марко Миланович Литре, народен представител в Хърватския парламент, заместник-председател на фондация „Нова посока“ (EКР-Хърватия), Теута Водо, бивш заместник-министър на правосъдието на Албания, доцент в Universite' Paris Cite' и Sciences Po Париж, изследовател в IPSE, Славен Рагуж, депутат в парламента на Босна и Херцеговина, Хърватска републиканска партия (Босна и Херцеговина), както и политици от региона, професори, журналисти и общественици, депутати, младежки лидери, политолози и др.

Страните от Западните Балкани, геополитически и исторически, принадлежат към Европа и тяхното присъединяване към Европейския съюз е естествен процес, определен като приоритет на срещата на върха на Европейския съвет още през 2003 г. Въпреки това, години след като първите страни от Западните Балкани кандидатстваха за членство, само Хърватия се присъедини към Съюза на 1 юли 2013 г., като междувременно за другите държави в региона процесът на разширяване се превърна в предизвикателство.

За останалите страни в региона, процесът на разширяване се оказа сложно начинание, което изисква разрешаване на двустранни въпроси и прилагане на демократични и икономически реформи за хармонизиране със стандартите на ЕС и проправяне на пътя за евентуалното им присъединяване.

Руската агресия срещу Украйна върна разширяването като основен приоритет на европейския дневен ред с някои ключови събития през 2022 г. На 23 юни Украйна и Република Молдова получиха статут на кандидат-членки, докато Албания и Северна Македония проведоха първите си междуправителствени конференции на 19 юли през същата година. Въпреки този напредък обаче, пречките продължават да съществуват и изглежда, че ЕС изпитва чувство на умора от по-нататъшно разширяване, съчетано с липса на доверие сред нациите от Западните Балкани.