Сова Харис при избори сега: Йотова-Вълчев: 49,2%, Гюров-Кандев: 24,8%

Готовност да гласуват за кандидат президентската двойка Илияна Йотова-Кирил Вълчев заявяват около половината от решилите да гласуват - 49,2%, за двойката Андрей Гюров-Георги Кандев 24,8%. За кандидатите на „Възраждане“ Костадин Костадинов и Петър Волгин 9,5%. Това показват резултатите на представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от Агенция "СОВА ХАРИС" в периода 13–17 октомври 2026 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% доверително равнище: 3,1%. Изследването е по поръчка на вестник „Труд news“.

На финала на кампанията за президентските избори. Социологическите данни показват, че ситуацията е сходна с тази от последните избори за президент, проведени през 2021 г. Декларираната избирателна активност е 38,1%. Това ниво е с 2% по-ниско от активността на изборите през 2021 г.

Поради изискване на закона балотаж ще има. Според получените данни за втори тур ще се класират двойките Илияна Йотова-Кирил Вълчев и Андрей Гюров-Георги Кандев.

Регистрираното съотношение на евентуална подкрепа е 65,8% за Йотова-Вълчев срещу 34,2% за Гюров-Кандев, което е твърде сходно със ситуацията преди 5 години. Засега не се забелязва тенденция за възможна промяна на нагласите на гласоподавателите. Двойката Йотова-Вълчев би имала още по-голяма преднина срещу кандидатската двойка на националистите Костадинов-Волгин (72,7% срещу 27,3%).

Отговорите на въпроса „Бихте ли гласували за следната кандидат-президенстка двойка“ показва нагласи, необвързани с конкретната ситуация и дават възможност да се определи размера на максималната подкрепа, която дадени кандидати биха могли да постигнат.

За Йотова-Вълчев това са 29,5% от всички гласоподаватели, намиращи се на територията на България, за Гюров-Кандев – 11,7%, за Костадинов-Волгин – 7,6%. Тези данни означават, че електоралният максимум на Йотова-Вълчев е около 1,5 млн. гласа. На Гюров-Кандев – 600 000, а на Костадинов-Волгин – 400 000. Разбира се, до края на кампанията промени в избора на гласоподавателите са възможни, но в рамките на очерталите се параметри. Към момента няма индикации, че някой от кандидатите може да привлече вълна извън декларираната подкрепа. Фактът, че предизборната обстановка се характеризира с наличието на изявен фаворит, се отразява негативно на избирателната активност.

По отношение на позицията на България в Европа най-голям дял от хората (47,7%) подкрепят подход, основан на лоялност към европейските партньори, но и на отстояване на националните интереси. Същевременно 36,4% предпочитат страната да се ръководи единствено от собствените си интереси, докато едва 10,5% смятат, че България трябва да следва решенията на европейските институции. Това разпределение показва отчетливо предпочитание към самостоятелно определяне на националната политика, без да се отхвърля европейското сътрудничество.

По отношение на президентската институция преобладава очакването тя да изпълнява ролята на коректив (49,8%), а не толкова на балансьор (37,7%). Това предполага търсене на по-активен институционален контрол и способност за противодействие на управленски решения, които се възприемат като проблематични. Резултатът може да се интерпретира и като индикация за неудовлетвореност от функционирането на останалите политически институции.

Оценките за причините за ръста на цените у нас също разкриват критична нагласа към вътрешното управление.

Почти половината (47,5%) посочват вътрешнополитически фактори като основна причина, при 37,2%, които акцентират върху външнополитическите обстоятелства. Това показва, че значителна част от обществото търси обяснението за поскъпването преди всичко във вътрешните икономически и политически процеси. Тези резултати отразяват обществените възприятия, а не доказват обективния относителен принос на различните фактори за инфлацията.

Нагласите относно предстоящите избори са по-нееднозначни. Макар 45,2% да очакват правителството да осигури условия за честен и демократичен вот, 24% не споделят това мнение, а 30,8% не могат да преценят.

Значителният дял на колебаещите се, заедно с една четвърт от пълнолетните българи, изразяващи недоверие, показва, че доверието в гаранциите за честен изборен процес не е категорично.

Положителните очаквания са най-разпространената отделна позиция, но не формират абсолютно мнозинство. В сравнение с предизборната ситуация от април 2026 г., сега делът на хората, които смятат, че правителството ще успее да осигури условия за честни и демократични избори, е с 10% по-висок. Това показва, че в страната тече процес на стабилизация на отношението към изпълнителната власт.

В обобщение, проучването очертава общество с изразено желание за защита на националните интереси, очаквания към президентската институция да упражнява контрол и склонност да търси вътрешнополитическа отговорност за икономическите затруднения.

Наред с това резултатите за предстоящите избори показват наличие на несигурност и дефицит на безусловно доверие. Общият профил е на общество, което не отхвърля институционалния и европейския модел, но очаква по-убедително отстояване на интересите си и по-голяма отчетност от страна на управляващите.