Теодора Генчовска: След първото посещение в Скопие разбрах, че с Кирил Петков не сме в един отбор

Действахме професионално и бяхме изненадани, че от МС се поемат някакви ангажименти без да има нищо официално разписано на хартия, посочи бившият външен министър

„Чудя се дали предизвикателства или отговорности да ги наричаме. Ще започна хронологично и първото в списъка няма да е Северна Македония. То е и благодарение на предишни правителства. На 25 януари получихме поканата за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). И това сякаш остана на заден план, а е изключително важно, защото на 8 юни получихме пътната карта, по която трябва да работим за реалното присъединяване. Хърватия направи получаването на тази пътна карта огромно медийно събитие, това беше новина номер 1 там. При нас остана встрани от медийното внимание. Но все пак приемането се случи и е едно от сериозните постижения. След това дойде войната в Украйна – на 24 февруари. Няма да го забравя, защото същия ден седем външни министри на ЕС трябваше да бъдем в Киев и в 3,30 ч. ми се обадиха да ми кажат, че няма да мога да пътувам. Сериозно предизвикателство. Въпреки че не би трябвало да ни изненадва чак толкова много предвид войната с Грузия през 2008 г. и после Крим 2014 г. Но като че ли пак бяхме изненадани. За Министерството на външните работи (МВнР) предизвикателството се състоеше в това, че на национално ниво нямаше организация и това продължи дълго време. Ясна и категорична беше нашата позиция по войната, но липсваше организация в продължение на 2 месеца. Министерството действаше като кризисен щаб“. Това заяви пред „24 часа“ министърът на външните работи в оставка Теодора Генчовска, която коментира кои са били най-големите й предизвикателства по време на мандата й на външен министър на България.

„За мен най-тежкият момент бе евакуацията на българите от Киев и Одеса. Много сложна операция. На 1 март евакуирахме 200 души с автобуси и благодарение на службите всичко приключи благополучно. Докъм края на април МВнР продължи да действа като национален кризисен щаб, докато се създаде кризисният щаб към Министерския съвет (МС). Беше сериозно предизвикателство наистина. Започнаха големи вълни от бежанци, за които нито социалната система на страната, нито българското общество бяха готови. Да, хората отвориха домовете си, но системата не беше адаптирана. Това се дължи и на липсата на адекватна нормативна база. Има закон за функциониране на държавата в кризисни ситуации, който е почти неработещ. Няма закон за управление на кризи, който трябваше да е факт вече. И според мен новият парламент трябва да го има като цел“, подчерта Генчовска.

На въпрос дали нещата с РСМ можеха да се случат и по-добре, тя отговори така:

„Да, можеха. Защото на практика решението на Народното събрание не отменя рамковата позиция от 2019 година, нито декларацията, а надгради всичко това, което имахме като национална позиция. Просто ни даде възможност заедно с френското председателство на Съвета на ЕС да разработим такъв пакет, за да стане взаимноприемливо решението не само за София и Скопие, но и за страните членки. Защото френските дипломати водеха и паралелни разговори с всички страни членки за предложението. Факт е, че това можеше да се случи още след Консултативния съвет по национална сигурност при президента на 10 януари. В становището и предложенията на съвета тогава като основен приоритет бе изведено включването на българите в Конституцията на РСМ“.

„Аз винаги съм била отборен играч и човек с институционално мислене. Във вътрешен план се оказа, че имаме неразбирателство и различни виждания по отношение на това как да се действа. Дали институционално като отбор, или пък това, което видях, че се случва - върви се по писта, чиято цел пак е на РСМ да се даде възможност да тръгне по европейски път, но без особени усилия и без да бъдат защитени националните ни интереси. Аз и затова рядко излизах по медиите, защото очаквах, че ще ни трябва време за това да сглобим екипа на ниво Министерски съвет. Като начин на действие, стратегия и цел. Ние, в министерството, действахме професионално и бяхме изненадани, че се поемат някакви ангажименти без да има нищо официално разписано на хартия“, посочи Генчовска.

По думите й, въпреки всичко, през цялото време и на всички срещи, които са били провеждани с комисари или външни министри, екипът на МВнР не се е отклонявал от националната позиция дори на йота.

„Още на първата ми среща с еврокомисаря по разширяването разбрах, че трябва да се говори изключително конкретно с примери и ясно да обясним без заобикалки в какво се състои и откъде идва проблемът. Седнахме и на един лист хартия буквално нарисувахме как според нас трябва да изглежда целият процес. Г-н Вархей по същия начин каза какво ще направи, за да се помогне и на двете държави. Видяхме, че има голямо съвпадение между визията на еврокомисаря и това, което ние искаме да постигнем по институционален път. И по никакъв начин да не отстъпваме от националните интереси. Френското председателство накрая разбра какво искаме и предложението дойде след средата на май месец“, обясни Теодора Генчовска.

На въпрос как се е стигнало до формулировката за двете външни политики на правителството на Кирил Петков, Генчовска посочи следното:

„Ние се срещахме със същите хора, с които и те (бел.ред. екипът на външнополитическата съветничка на премиера Весела Чернева в Министерски съвет) се срещаха, и чувахме други версии, други предложения. Много често бяхме изненадани, че чувахме неща, които ние вече бяхме разработили. Бяхме информирали за тях МС, следвайки институционалния подход. Но после виждахме тези наши предложения, но вече обърнати по друг начин, което беше доста притеснително. А понякога колегите от Скопие вече знаеха какво ние ще им представим“.

Попитана успели ли са в крайна сметка да синхронизират действията си с г-жа Чернева или просто са гледали да не си пречат една на друга, тя отговори така:

„По-скоро второто. И то вече чак след като отговорността бе изцяло прехвърлена чисто професионално на МВнР и бяхме подпомогнати с решението на Народното събрание“.

Генчовска отбеляза, че разминаването в позициите между МВнР и МС е било не само по отношение на РСМ, Русия и изгонването на 70-те дипломати и служители в руското посолство, а още по договорките за газа и енергийната политика на страната като цяло.

„Съгласно Конституцията външната политика наистина се води от МС. Но МВнР дава рамката по различните направления на външната политика. И тази екипност как по най-добрия начин да бъдат дефинирани националните интереси липсваше. Оттам идваше тази декалибровка. По отношение на руските дипломати и служители на посолството това, което МВнР предложи, е преминаване към реципрочност съгласно Виенската конвенция. Постепенно намаляване на бройката на руския дипломатически и административен персонал и постигане на относителен баланс с това, което България има в Москва и генералните консулства в Руската федерация. Това не е прецедент, много страни членки на ЕС, вече го правят. Първа беше Чехия още миналата година. При нас щеше да отнеме малко по-дълъг период за постепенно намаляване на състава на посолството и консулствата до 48 души вместо наведнъж да бъдат изгонени 70, за да се стигне пак до бройката от 48 човека. Това решение за реципрочността не е функция само на външното министерство. Ние бяхме входирали доклад с такова предложение в МС с предвидена работна група, в която да участват всички служби и министерства, които имат отношение. Като например Министерството на икономиката, защото те имат търговски аташета.

Използвайки нашето предложение за реципрочност с неговата логика (бел.ред. на Кирил Петков) за съответния брой дипломати, накрая се получи този резултат“, каза Генчовска.

Тя увери, че решението не е било съгласувано с МВнР.

„Но както виждате, руската страна не предприема никакви действия. Предполагам, че няма да го забравят. Но в това отношение се опитахме да тушираме напрежението чрез разрешаване на проблема с блокираните средства на руското посолство“, посочи бившият вече министър.

На въпрос кога за първи път е установила, че няма отбор между МВнР и МС, тя отговори така:

„След първото посещение в Скопие, когато бяхме там повечето министри. Имаше голяма динамика, енергия да се случат много неща в секторните политики. Започна с голямо темпо, но то спадна бързо. Нямаше разписана програма, нямаше пътна карта, нямаше срокове, нямаше отговорници... В моя предишен живот работата винаги е била структурирана. Особено когато гониш някаква цел. Може би те подцениха екипа на МВнР като професионални дипломати. И не са очаквали, че ние ще се опитаме да свършим работата такава, каквато е. Вероятно имаше съмнения, че ще се диктуват някакви други правила, ще се дават някакви други указания, но определено подцениха МВнР. След това доверието спадна“.

„Не знам с какъв потенциал разполагат в МС, но не мога да си представя, че с един-двама съветници могат да се справят. Защото то не е само войната в Украйна, не е само Северна Македония. Това са и всички посещения на премиера в чужбина. Ние винаги сме били в готовност и сме предоставяли исканите материали. За някои срещи сме научавали от медиите или от нашите посолства“, отбеляза Генчовска.

„Спомням си една конкретна снимка от среща на премиера Петков с турския президент Ердоган и в кадъра се виждаха конкретните екипи. От турска страна седяха вицепрезидента и шефът на турското разузнаване, а от наша страна балансът на силите или по-скоро на експертизата бе доста некореспондиращ. Всяко посещение, дори и от чисто протоколна гледна точка, пак е отговорност на МВнР. Трябва да се преценят нивата и участниците, за да няма такъв дисбаланс. Понякога само една снимка говори повече от всички изявления. Не всеки път МВнР е било ангажирано във визитите на премиера вероятно заради това недоверие към политическия кабинет“, разкри тя.

„Никога за тези седем месеца по никакъв начин нито политическото ръководство, нито професионалният екип на министерството не си е позволявал да действа непрофесионално или да подвежда министър-председателя или друг член на кабинета. Защото всеки колега, който е бил на посещение в чужбина, е получавал помощ от нас. Нямам обяснение за тази липса на доверие. Опитвали сме се много пъти в работен порядък не само по РСМ, но и по Украйна, и по НАТО с политическия екип на МВнР и МО заедно с Щаба на отбраната да вкараме ръководството на МС в проблематиката. Съвсем добронамерено“, категорична бе Теодора Генчовска.