Тома Биков: Правителството на Янев не решава, а изостря политическата криза

Правителството на Стефан Янев не решава, а изостря политическата криза, коментира пред в-к „Труд“ политологът и бивш депутат Тома Биков. Като автор на книга „Политически кризи и служебни правителства“ той смята, че кабинетът на Янев е най-слабото ни служебно правителство, защото изобщо няма за цел да реши политическата криза.

„То управлява вече шест месеца и участва активно в изострянето на политическите отношения. Това го прави част от проблема, а не част от решението. Личното ми мнение е, че самият премиер е заложник на някои от своите министри и най-вече на Румен Радев. Като неполитически човек, той не е в състояние да излезе от този капан и рискува да се окаже в ситуация, в която ще носи отговорност за решения, които са били взимани от други. Това също е конституционен пропуск - днес, по конституция, Стефан Янев не може да уволни нито един свой министър. Това може да направи само президентът“, уточни Биков.

Относно правомощията политологът смята, че служебните правителства на проф. Георги Близнашки, на дипломата Марин Райков и на проф. Огнян Герджиков не са ги надвишавали.

„Предполагам, че бащите на българската конституция са очаквали служебните правителства да изпълняват функцията, която изпълнява правителството на Димитър Попов, което успокоява политическото напрежение през лятото на 1990г. Тази роля изисква правителството да е буфер във времена на политическо напрежение. Убеден съм, че депутатите от Великото народно събрание са имали добри намерения, но според мен служебните правителства са повече проблем за преодоляването на политическите кризи, отколкото тяхно решение“, подчертава Биков. За сравнение той дава пример съседна Гърция, където може да има служебно правителство, само ако два пъти в една и съща година има парламентарни избори. В този случай служебен премиер автоматично става председателят на Върховния съд, който и да е той, а изборите се провеждат точно един месец след назначаването на служебния кабинет.

Служебното правителство у нас дава реална власт на президента, който има ограничени правомощия в парламентарната република и във връзка с това Тома Биков е категоричен, че безконтролната власт винаги е проблемна, още повече, когато това е в синхрон с конституцията.

„Рисковете от безконтролно управление могат да се избегнат, като се скъси драстично срокът за провеждане на избори от два месеца на един месец и се намалят възможностите за назначаване на служебно правителство. За да бъда още по-конкретен ще кажа, че е по-добре изобщо да няма институция служебно правителство, отколкото тя да бъде в този си вид. Това обаче изисква Велико народно събрание“, признава политологът. За да избегне упрека, че говори конюнктурно заради сегашната политическа ситуация, той напомни, че тезата му е от 2016г. и може да бъде намерена в архива на катедрата по политология на Софийския университет.

„Според мен е добре да се стесни възможността за назначаване на служебно правителство. Не може при всяко предсрочно разпускане на парламента цялата власт да отива в ръцете на президента, който и да е той“, изтъква Биков и отправя риторичния въпрос - защо в Гърция могат да направят избори точно един месец след разпускането на парламента, а на нас са ни необходими два месеца. За политолога е проблем, че в момента никой не носи отговорност за актуализацията на бюджета, след като преди два месеца служебното правителство предложи на парламента да я приеме актуализация на бюджета.

„Дори Асен Василев, който подготви актуализацията, напусна поста си веднага след нея и сега е в предизборна кампания. Когато от трибуната на 46-ото Народно събрание го попитах кой ще носи отговорност за тази актуализация, той ми отговори - парламентът. Само че сега този парламент вече го няма, така както Асен Василев го няма в служебния кабинет. Затова, ако се чудите кой носи отговорност за това, че в актуализацията на бюджета няма мерки срещу ценовата криза, ще ви отговоря - никой. И този отговор повдига сериозен политически и конституционен въпрос“, предупреждава Тома Биков.