Това няма да е пост за това как държавата ще се срути без 1256 евро от касата на техникума в Хасково

От Фейсбук профила на Вергиния Накова, маркетинг консултатнт

Обещавам, че това няма да е пост за това как държавата ще се срути без някакви примерни 1256 евро от касата на техникума по храни в Хасково.

По-интересното е друго.

Това е пост за една държава, която не вярва на никого, че може да управлява по-добре от нея.

Дори когато говорим за училище.

Дори когато говорим за директор, който вероятно всеки ден се занимава с течащи тавани, липсващи учители, нервни родители, закъснели доставки, счупени чинове, проверки, отчети и още 17 неща, които нормален човек не би издържал и до обяд.

И в цялата тази лудница училището може да има някакъв остатък.

Не милиони.Не тайна сметка на Кайманите.

Но държавата вижда друго. Държавата не вижда резерв. Тя вижда заплаха. Не вижда разумно управление. Тя Вижда „излишък“.

Не вижда директор, който може би е бил внимателен.

Вижда някой, който явно не е разбрал основния принцип на системата:

„Тук не се управлява. Тук се отчита.“

И това е най-смешното и най-тъжното едновременно.

Защото в нормалната логика, ако една организация успее да си свърши работата и да остане с резерв, това би трябвало да е добър знак.

В нашата логика това е повод някой да ѝ вземе парите.

Все едно казваш на хората:

„Браво, справихте се добре. Сега ще ви накажем, за да не се повтаря.“

И после се чудим защо всички харчат превантивно.

Защо никой не мисли дългосрочно.

Защо в институциите няма стимул за ефективност.

Защо започва онова нервно търсене на какво да се дадат пари, само и само да не останат.

Ами защото системата е възпитала хората така.

Не пести, защото ще ти вземат.

Не планирай, защото ще изглежда, че нямаш нужда.

Не бъди ефективен, защото ефективността не се възнаграждава.

Тя се прибира обратно.

Това не е просто казус с едно училище.

Това е малък, почти комичен пример за голяма управленска болест.

Държава, която наказва доброто стопанисване, после не може да се чуди защо навсякъде има култура на „усвояване“.

Защото хората не правят това, което звучи добре в стратегиите.

Хората правят това, за което системата ги обучава.

А нашата система от години ги обучава на едно:

Не бъди добър стопанин.

Бъди добър отчетник.

И ако останат някакви пари, гледай поне да не си признаеш.