Тристраният съвет не постигна съгласие за минималната заплата и нощния труд

Бизнесът отново поиска да не се увеличава минималното възнаграждение

Националният съвет за тристранно сътрудничество разгледа проект на постановление на Министерския съвет, с което минималната работна заплата /МРЗ/ от 2019г. става 560 лева. Бизнесът се обяви против и настоя за ясни икономически критерии при определянето на минималното възнаграждение, а не то да се прави на база политически обещания.

От Българската търговско-промишлена палата посочиха, че предложеният ръст с 50 лева на минималното възнаграждение от 1 януари догодина ще струва на бизнеса 284 млн. лева. От Асоциацията на индустриалния капитал в България пък настояват, че за дейности като туризма, охранителния бизнес, пчеларство, хлебарство, хуманното здравеопазване в частта на медицинските сестри, акушерите и рехабилитаторите, както и за свещениците, заплатите не трябва да се повишават сега, тъй като в тези дейности средната заплата е равна на минималната.

Синдикатите защитиха предложеното увеличение на МРЗ и припомниха, че покупателната способност на българите изостава спрямо тази на европейците. От своя страна президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов напусна Националния съвет за тристранно сътрудничество в знак на протест, че предложението на синдиката за увеличение на тарифата за нощен труд на час, не се приема. Ваня Григорова от синдиката обясни след заседанието, че при дебатите в социално министерство всички организации са били единодушни, че не е възможно да остане толкова мизерно заплащане.

„Това, което ни предлага в момента социалният министър Бисер Петков, е нищо да не се случи, защото този разговор вече го водихме няколко пъти. Така че, когато ни се казва, че още от другата година ще направим работна група, за нас означава „трай коньо за зелена трева””, коментира Григорова. Според нея промените в тарифата за нощен труд ще дадат заслуженото и отработеното на българските лекари, медицински сестри, охранители, шивачки. „Това са най-уязвимите професии. Това, което ни предлагат работодателите е българските специалисти да бъдат заменени с такива извън ЕС“, заяви Григорова. Бизнесът пък настоява, че увеличението на нощния труд трябва да стане паралелно с промени в Кодекса на труда.

Автор: Моника Гаджанова