ЦИК и КЗЛД: Решението на съда за видеонаблюдението на изборите е недопустимо и в нарушение на закона

Централната избирателна комисия (ЦИК) и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) са депозирали в понеделник във Върховния административен съд (ВАС) жалба срещу решението на Административен съд София-град (АССГ), с което бе уважена жалбата на коалиция „Демократична България - Обединение“ срещу съвместните Указания относно обработване и защита на личните данни, приети на основание чл. 57, ал.1, т. 49 от Избирателния кодекс (ИК) от КЗЛД и ЦИК, съобщава „Правен свят“.

В жалбата си до върховните съдии от Комисията изтъкват няколко основни съображения, най-важните сред които са, че указанията на ЦИК и КЗЛД всъщност са административен акт, който изобщо не подлежи на обжалване, поради което и решението на АССГ е недопустимо, както и че то е постановено при съществени нарушения на материалния закон, тъй като  от съда е пренебрегнато обстоятелството, че с указанията не се пораждат права и задължения за участниците в изборния процес, нито се ограничават права и задължения, което е и съществен белег на общия административен акт и на нормативния административен акт.

Особено внимание в жалбата се отделя и на Регламента за защита на личните данни, като изрично се подчертава, че българската държава няма задължение да го имплементира в националното си законодателство, поради простата причина, че този тип европейски документи имат пряко действие и би било недопустимо национални закони да ги преразказват дословно. От ЦИК припомнят и, че европейският законодател е предвидил всяка държава членка сама да уреди обществените отношения от национално значение щом се касае за личните данни, като се предвидят не по-ниски от предвидените в Регламента гаранции за защита на основни права и свободи на физическите лица. В жалбата се подчертава и, че законът за защита на личните данни е приложим, доколкото неговото приложно поле е по-широко от това на Регламента.

Всъщност и нормата на чл. 57, ал. 1, т. 49 от Изборния кодекс казва същото, а именно, че се възлага на ЦИК и КЗЛД да укажат и разяснят правилата за обработване на лични данни в изборния процес въобще и това следва да се подчинява на целта, посочена в чл. 1, ал. 3 от ЗЗЛД – като се осигури защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в съответствие с Общия регламент за защита на данните. Такава теза защитават и от двата органа, като посочват, че това означава, че защитата на тези права, в неуредени в Регламента обществени отношения на ниво държава-членка, трябва да съответства на съответните нива на защита, предвидени в Регламента, следователно последният има индиректно приложение, включително неговите норми и принципи.

Много важен момент от жалбата срещу решението на АССГ е и този, който се отнася до въпроса дали изборното помещение изобщо е обществено място, както е възприел касационният състав. Според жалбата срещу решението му, отговорът на въпроса е не. Припомня се и, че според правилата на Изборния кодекс, достъпът до изборното помещение не е свободен за неограничен кръг от лица, тъй като при всички възможни избори то се запечатва преди откриване на изборния ден, а отварянето му се извършва в присъствието на конкретни лица, за което се съставя нарочен протокол. В изборния ден в помещението е позволен достъп само на избирателите в съответната секция и на други участници в изборния процес с разрешение на председателя на СИК/РИК или ОИК. След приключване на изборния ден помещението не е общодостъпно, като същото се затваря и лицата, които имат достъп до него също са изчерпателно изброени в Изборния кодекс.

Така ЦИК намира, че АССГ неправилно приема, че се прилагат правилата за видеозаснемане на публично/обществено място, напомняйки, че дори в тази хипотеза приложимо ще бъде правилото на чл. 25д от Закона за защита на личните данни.