Унищоженото лидерство и виновниците за избора на Радев

Още през първите месеци след избора си за президент Румен Радев демонстрира своето деструктивно поведение в международен и вътрешен план.

Радев бе сред първите, заедно с Георги Първанов, който не подкрепи Договора за приятелство и добросъседство с РС Македония. Двамата непрекъснато говореха за анекс към този договор и отправяха груби нападки. Благодарение на това споразумение България обаче днес защитава националните си интереси, както по отношение на миналото, така и пред ЕС. Така нареченото Френско предложение за разрешаване на спора с РСМ, според Радев "е празен чек", а това всъщност е най-голямата европейска подкрепа за България срещу сръбско-руския хегемонизъм в региона.

Почти незабелязано от широката общественост остана намесата на Радев при опитите БПЦ да стане Църква-майка на МПЦ. Дали това бе продиктувано от срещите му в Сочи и колениченето на президентската институция пред руския патриарх Кирил може само да предполагаме.

Ако, по онова време някой е имал съмнение, че Руската православна църква /РПЦ/ е основният инструмент за осъществяването на имперските цели на Москва, днес за всеки непредубеден първокурсник това е очеваден факт.

Почти никой не споменава днес и бруталната оценка на Радев за българо-турските отношения, които са ключови за мястото и ролята на България на Балканите. През месец февруари 2018 г. Радев си позволи да унижи публично българската държава при организирането на срещата във Варна ЕС-Турция. Според него „ролята на България в тази среща се свеждала до разнасяне на шербет“.

По отношение на другия съсед – Сърбия, Радев и Илияна Йотова, си затварят очите пред бруталната политика на режима спрямо българите в Западните покрайнини. Нещо повече, Радев си замълча, когато в центъра на София Вучич открито се закани и призна, че подслушва лидерите на българите в Босилеград.

Принизяването и примитивизирането на политическия дебат в страната се дължи изцяло на Радев, който въведе унизителни за българина термини като мутри, мафиоти и т.н. Радев е и единственият политик, за когото нарушаването на Конституцията от страна на министри не е проблем, стига те да „обичат“ България.

Вина носят и доста „известни демократи и евроатлантици“, които участваха активно в преизбирането на Радев преди година и половина. Днес те са „били учудени и възмутени“. Това в политиката не съществува. Те са или лицемери, или винаги са защитавали лични/финансови, а не национални интереси. Всяка една критика от тяхна страна днес към Радев трябва да се разглежда само и единствено през призмата на популизма и клиентелизма.

В близката история България е изпадала в трудни положения, преживявала е и национални катастрофи - много често и в двата случая това се е дължало на некомпетентни политически ръководства, които са мислели само за политическото си оцеляване. Тези хора никога не са имали дългосрочна стратегия и визия за страната ни.

След броени дни отново отиваме на избори - за 6-ти път за последните две години! Става нещо нечувано в съвременната българска история. И този факт трябва да ни тревожи. Дали някой/някои нямат интерес от маргинализирана и дефакторизирана България в този ключов исторически момент, на дълбоки геополитически промени с дългосрочни последствия?

В душите и сърцата ни има много болка. Има и много гняв. Това е оправдано. Но, не е оправдано да „се пуска/или да не се пуска бюлетина“, за да се накаже някого!

От емоцията имат полза САМО и единствено политическите лицемери и клиентелизмът! При подобен вот нещата ще доведат до ново разединение и вътрешна конфронтация. Влизането на маргинални, екстремистки партии в новия парламент може само да усложни положението и скоро да няма нормално функционираща държава. В тази ситуация вратата за чуждо влияние, при вземането на важни и национално значими решения, остава широко отворена.

Ситуацията е сложна и няма лесен отговор. Но отговорността на всеки един от нас е голяма. Всеки български гражданин трябва да вдигне на крака страната и да защити институционалността.

Трябва да избираме знаещи, можещи и лица, които са лидери. И на първо място – милеещи за България. Да взимат бързо непопулярни решения, които обаче ще върнат достойнството на всеки един от нас.

Това не е призив за конкретна партия, а призив да не се поддаваме на див популизъм, който обслужва виновниците за случилото се през последните три години.

Коментар на БГНЕС