Ваня Григорова: Мерките на ПБ срещу ръста на цените категорично не могат да произведат какъвто и да било ефект веднага

Това, което виждаме в момента, е опит да се преборят пазарни дефекти, оставайки в рамките на пазарните механизми. Това е, за да не се разгневи бизнеса, но се опасявам, че така ще разгневят потребителите", коментира независимият общински съветник.

Мерките на ПБ срещу ръста на цените категорично не могат да произведат какъвто и да било ефект веднага. Това е сигурно! Най-малкото, когато се прочетат законопроектите, може да се види какви срокове са дадени.

Това каза за БНР Ваня Григорова - независим общински съветник в Столичния общински съвет, икономически експерт и бивш синдикалист:

"За да има мигновено действие, трябва да има таван на цената, или на надценките. Разбира се, най-лесно би било това да се случи през цената, поне за потребителите, защото това означава, че веднага се поставят някакви рамки, в които търговците могат да работят. Това, което виждаме в момента, е опит да се преборят пазарни дефекти, оставайки в рамките на пазарните механизми. Това е, за да не се разгневи бизнеса, но се опасявам, че така ще разгневят потребителите".

"Справедливата цена" не е таван нито на цена, нито на надценка, припомни Григорова.

"Без значение как ще бъде изчислена тя, тя ще бъде препоръчителна. Препоръки имаме много, тоест, тя няма по никакъв начин автоматично административно регулаторно да определя цените. Тя е едно пожелание, но по същество подобно пожелание имаме и в момента - има сайт, който се поддържа от Комисията за защита на потребителите. "Колко струва", мисля, че се казваше, където могат да се видят цените на големите търговци. По същество, това отново е някаква насока за потребителите в какви рамки е нормално да се движат цените. Дали е справедливо е друг въпрос".

Григорова е очаквала от ПБ "малко по-радикални действия", но още в предизборната кампания е станало ясно, "че те няма да излязат от парадигмата, в която живеем" и ще опитват по някакъв начин "да обират" щетите, които пазарът нанася но според нея "да коригираш пазарни дефекти през пазарни механизми е леко безсмислено":

"Не казвам, че тези текстове не трябва да бъдат приети. Напротив, мога да изброя множество предимства, които дават тези механизми, включени в двата законопроекта, но те са много палиативни към настоящия момент и освен това са по-дългосрочни, отколкото на нас ни се ще. Най-бързо и най-ефективно би било налагането на таван на цените - нещо, което вече не очаквам от ПБ".

За да има реални ефекти, трябва намеса по веригата на ценообразуването между производителя и търговеца, което ПБ правят със Закона за изменение на закона за защита на конкуренцията, категорична е Григорова.

"Но другото, което изпускат, е увеличението между търговеца и крайния потребител, където всъщност е спекулата. Едното са нелоялни конкурентни практики - между производителя и търговеца. А спекулата е между търговеца и крайния клиент".

Регулаторите работят, доколкото законите им позволяват, изтъкна Григорова.

"Ако в закона не е записано, че това е противозаконно и че от това следват санкции, регулаторът нищо не може да направи". Българският бизнес вече залага плановете си санкциите, които ще плати, тоест на санкциите не са с възпиращ размер, каза тя. Според нея, най-сериозният съществуващ механизъм е възможността фирма да бъде санкционирана за нелоялна конкуренция с 10% от оборота си за предходната година.

"От друга страна, всички останали санкции също трябва да бъдат много сериозно увеличени. Виждам в законопроекта, че е записано, че ако 2 пъти в рамките на 2 години фирма бъде санкционирана, това се счита за системно нарушение и санкцията ще бъде увеличена двойно. Само че за фирма, която има 10 милиона лева оборот, няма да ги възпре санкция в размер на 2500 или 25 000. Те просто ще си заложат допълнителни €50,000 в бизнес плана и ще продължават със същите практики. Просто по-голяма санкция.

Представете си вие, че се качвате на градския транспорт и ви казват: "Ако ви хванем без билет, ще платите 2 пъти цената. Дали ще ви възпре заканата?! Там няма непрекъснат контрол. Може би веднъж на 10 пъти, в които се качите в градския транспорт, ще бъдете проверени – нещо подобно е и с регулаторите и ниските санкции".

Григорова се е въздържала при гласуването на строежа на високата сграда над 70 метра в "Младост". За нея тя обясни:

"Проблемът е в това, че управляващите не си представят различно управление от това, което е беше провеждано до момента, в последните няколко десетилетия. Въздържах се, защото в проекта на доклад беше записано, че обезщетението за общината ще бъде 26%... Колежката Диана Тонова предложи и аз подкрепих увеличението от 26 на 30% - по-голяма да е площта, която ще получи общината и "Софийски имоти" от застроената площ. Но генерално не съм склонна, когато частник, собственик, притежава 7 или 8% от земята, а всичко останало е общинско, то правото на строеж да се даде на частника. Не само това! Впоследствие е предвидено и земята да му се отдаде. Тоест в началото е "право на строеж", само, а след това се предвижда и земята да стане негова собственост.

По-добрият вариант е там общината да построи сграда, която да се ползва от общината. "Младост" няма общински жилища, София няма общински жилища. Ако смятаме, че там трябва да има жилищна сграда, поради що общината не строи жилища там, а ги дава на частник, който притежава само 7-8%.

Това, което казаха колегите от "Спаси София" беше много ключово - преди няколко години теренът е бил 100% общинска собственост. Общината е положила всички усилия, за да започне да изкупува частите на отделните по-малки собственици, така че да окрупни терена и да се направи нещо общинско. За съжаление, виждаме, че сега вървим в обратната посока".