Вежди Рашидов: Хората имат нужда държавата да се стабилизира

„Трябваше само да открия заседанието на този парламент като най-възрастния, а станах председател. Самата дума „най-възрастния“ трябва да ви подсказва, че вече ми е време малко и бохем да се върна да бъда. Като Хемингуей малко и аз да изживея старостта по един красив начин, покрай някое море, мемоари да напиша.“ Това сподели председателят на 48-ото народно събрание Вежди Рашидов пред Нова телевизия.

На въпрос дали ще се кандидатира отново за депутат при следващи избори, Рашидов заяви, че му е трудно да отговори. „Бях поканен от моя приятел Бойко Борисов. Ние сме стари приятели, затова гледам да бъда колкото мога до него и да му помагам. Аз се отказах от трети мандат като министър. Отидох при него и му казах: Стига. Останах в парламента, защото бях спечелил избори в Пловдив, но беше отвратителна атмосфера. След това отидох при него и му казах: Дотук съм. Но започнаха големи градове да имат нужда от популярни и известни. Мен ме обичат хората, това много ми помага, хубаво е да видиш обичта на хората. В Пловдив хората ме искаха да се върна. Изгубихме от Слави Пловдив, но се върнах и си го взехме. Така се стигна до председателския пост", разказа Рашидов.

„Това не е било моя мечта и не съм го искал. По-скоро станах жертва, за да спася една ситуация, от което държавата имаше нужда - да се гласуват законите. Но това, че България не може да се успокои и да се направи правителство, не ме радва. Хората имат нужда да се успокои и стабилизира държавата. За мен е без значение кой ще управлява, въпросът е да може да управлява", коментира председателят на парламента.

Запитан дали иска да изкрещи нещо на депутатите, за да го чуят най-накрая, Рашидов отговори: „Няма смисъл. Хора, които и себе си не чуват, няма как да чуят друг. Когато превърнеш средата си в една говорилня - да ползваш изречения и думи, които нямат никакъв смисъл и значение за историята, е безсмислено да се опитвам да казвам каквото и да е по-умно, отколкото може да поеме залата."

Рашидов се върна в детските си години, когато е загубил майка си. „Майка се губи трудно, липсата й остава, но животът ме изтърколи на различни места - бях в сиропиталища, растяхме, дивеехме, страдахме, биехме се, радвахме се, като всички деца“, разказа той.

„В живота съм искал да бъда едно нещо - голям художник. Господ ми даде шанс, реализирах мечтата си. Всичко останало - не съм полагал никакви усилия за нищо“, разказа още Рашидов.