ВМРО: Френското предложение за РСМ е отстъпление от Рамковата позиция на България

„Приемането на френското предложение за РСМ представлява ревизия и отстъпление от Раковата позиция и декларацията на НС от 2019 г.

Целта на България е да не позволим РСМ да започне преговори, преди да имаме необходимите юридически гаранции за защита на българските интереси. Това е едностранен компромис с опасни последици”, се казва в позиция на ВМРО, разпространена до медиите.

„България няма нужда да демонстрира повече конструктивност и гъвкавост, защото до този момент само тя прави това. Молещата страна е РСМ – тя трябва или да приеме българските условия, или да продължава да стои пред вратите на ЕС, вкопчена в завещаната от Тито национална доктрина – единствената запазила се в Източна Европа от времето на комунизма”, пишат от партията.

„Америка и Франция взеха на ръчно управление Борисов и Петков”, заявяват още от ВМРО. Те осъждат изявлението на бившия премиер и питат какво се е променило в политиката по отношение на България от страна на политиците в Скопие, „че си позволявате да подпишете документ, който реално унижава, принизява и унищожава всичко българско? Не само в Македония, но и тук, в България. Говорите за двустранния протокол, в който ще има гаранции за изпълнение на условията. А кой ще гарантира това изпълнение при вече стартирала процедура по присъединяване към ЕС?”, питат от партията.

Те обясняват и конкретно защо е национално предателство да се подпише френското предложение:

1. Главното условие, което постави България пред РСМ за започване на преговори за присъединяване към ЕС, е добросъседството и прилагането на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.

В Рамковата позиция от 2019 г. се изисква в Преговорната рамка да се отрази недвусмислено, че изпълнението на Договора за добросъседство ще представлява част от условността, приложима в преговорите за членство.

Нещо повече „съгласието на България за провеждането на първата Междуправителствена конференция (МПК) ще бъде обвързано с постигането на реален напредък в изпълнението на буквата и духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, включително и по отношение на дейността на съвместната експертна комисия по исторически и образователни въпроси“.

Липсата не само на реален, но и на какъвто и да е напредък е очевидна, но въпреки това френското предложение говори единствено в бъдеще време за „важността за постигане на осезаеми резултати и добросъвестно прилагане двустранни споразумения“.

2. Въпросът за мониторинга на изпълнението на поетите от Скопие ангажименти е първостепенен. В Рамковата позиция се изтъква, че „България си запазва и правото при съображения, свързани с националната сигурност, да преустанови подкрепата си в процеса на разширяване, включително и по отношение на реалното изпълнение на Договора и постигнатия напредък в работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси.“. Ето защо в Преговорната рамка трябва да се заложи ефективен инструмент, който да ни даде възможност да реагираме в хода на преговорния процес в случай, че РСМ продължава да не изпълнява двустранните си ангажименти. Ето защо е необходимо оценката за изпълнението на поетите ангажименти да се прави от Съвета, в който са представени държавите членки на ЕС, а не от Междуправителствената конференция, където са представени държавите членки, Европейската комисия и страната-кандидат.

Френско предложение прехвърля целия контрол върху Европейската комисия и брюкселската бюрокрация, а за Междуправителствената конференция се предвижда да осигури политическо управление цялостна равносметка на процеса на присъединяване.

3. Рамкова позиция определя, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г. Никой документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. „македонски език“, отделен от българския. В този смисъл за България са приемливи два варианта. Използване в Преговорната рамка на израза „официалния език на РСМ (RNM)“. Той вече е използван в Преговорната рамка за Черна гора, така че има и такъв прецедент в практиката на ЕС. При абсолютна необходимост от използване на термина „македонски език“ в Преговорната рамка на термина „македонски език*“ със звездичка след него и със следната бележка под линия всеки път, когато езикът се споменава в текста – „*съгласно конституцията на Република Северна Македония“.

Френското предложение предвижда по отношение на преводите на македонски език Северна Македония да направи едностранна декларация относно македонския език. Вариантът за декларация по този въпрос не е приемлив, защото декларацията не е юридически обвързващ акт, независимо кой ще я направи. България вече е отхвърлила подобен вариант по време на германското председателство и сага това е огромен компромис от наша страна.

4. Съгласието за свикване на Първа Междуправителствена конференция е определено в Рамковата позиция и очевидно френското предложение се разминава сериозно с българската позиция. Пътят за трайно решаване на проблемите с РСМ и стартиране на реални преговори за членство изискват България и РСМ да стигнат до съгласие помежду си относно текста на Преговорната рамка. Постигнатите двустранни договорености между България и РСМ да бъдат приети от френското председателство, което да ги отрази в нов ревизиран четвърти проект на Преговорната рамка, а държавите членки да дадат съгласието си за този нов ревизиран проект на Преговорната рамка, в който са отразени постигнатите от България и РСМ договорености.

РСМ твърдо отказва да приеме българските условията в преговорната рамка, а от Скопие се чуват гласове, че това ще доведе до българизацията на Македония. Правителството заяви, че ще се произнесе за френското предложение след като стане официално предложение на ЕС и ще се чете всяка дума.

5. Предвиденият протокол между България и РСМ е документ на Съвместната междуправителствена комисия, създадена на основата на чл. 12 от Договора за приятелство. Уреждането на спорните въпроси на такова ниво е отстъпление от българската позиция, която настоява за правно обвързващи ангажименти на Скопие за прилагане на поетите задължения. Ето защо предвиденият протокол трябва да бъде анекс към договора от 2017 г. Поставени в протокола условия за работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси са отстъпление от Рамковата позиция, която ги разглежда като предварително условие за започването на преговори. Прави се сериозен компромис със сроковете и тематичния обхват на проблемите, по които трябва да се постигне съгласие. За решаването на въпросите, свързани със Средновековието, се дава срок две години, а относно периода от общата ни история до 1944 г., в т.ч. постигане на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание въобще не става дума. По отношение на реабилитация на жертвите на комунизма в РСМ липсват и срокове.