ВМРО: Крадат ни! Внасяме в МС и НС закон срещу спекулата!

Кратък сравнителен анализ на публичните данни показва, че съществува организирана престъпна група (ОПГ) между държавата и големите търговски вериги. Когато пазаруваме от големите вериги, се оказва, че парите ни се крадат не само от търговските вериги през високи цени, но и от държавата през начисляването на 20% ДДС за всяка стока. Т.е. за всеки един оставен лев в търговска верига държавата прибира от нас минимум по 20 стотинки. Правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България в сравнение с други държави от ЕС, защото така ни краде през ДДС. 

Реално анализът на оборотите на една от веригите (по публични данни за 2023 г.) показва, че същата има оборот за 2023 г. от 2,276 млрд. лв., което означава, че са прибрани само през тази верига от ДДС повече от 440 млн. лв. (пари, които директно отиват в бюджета). Ако акумулираме данните за всички големи търговски вериги, излиза, че през ДДС и високите цени в магазините за една година държавата ощетява българските граждани - потребителите, с над 1 млрд. лв. Това са пари, които се изземват от домакинствата основно през високите цени на хранителните стоки, които са най-бързооборотните продукти. Не е тайна, че веднъж влезли в бюджета голяма част от тези пари се крадат през т.нар. държавни проекти и договори: например схемата с „Боташ“ - обирът при цените на природния газ. Заключението е, че чрез МФ, НАП, КЗК, КЗП и Министерство на икономиката държавата не просто съдейства, а участва в тази мафиотска договорка с веригите.

Икономическият екип на ВМРО - БНД извърши анализа на сравнителните цени на определен вид стоки, които се продават в ЕС и могат да бъдат сравнявани като тип продукт и производител. Много такива примери могат да бъдат дадени, но един прави изключително впечатление. Определена марка френско масло, което се продава под една марка в целия ЕС, показва следната разлика между България и Гърция: в южната ни съседка продуктът в разфасовка 250 гр. се продава на цена 7,37 лв., като към него се предлагат и 50 гр. бонус, включен в същата цена. Тази разфасовка в България при грамаж 250 гр. (без бонуса от 50 гр.) варира между 11,99 лв. до 15,85 лв. Още по фрапантна е разлика при разфасовките от 1 кг. в България - цената е с около 40 лв. по-висока от тази в Гърция. За качеството въобще не коментираме на този етап, защото е публично известно, че в България ни продават второ и трето качество като за африканския пазар! Следва да отбележим, че разходите в Гърция за заплати, данъци и наеми са в пъти по-високи от тези в България. Така излиза, че най-бедните в ЕС купуваме най-скъпо храни!

Цената от 7,37 в Гърция включва данъците, печалбата и разходите (в т.ч. за транспорт). В България въпреки че разходите за персонал (по-ниски заплати от Гърция), разходите за данъци и разходите за доставка до България, която е по-близо от Франция до Гърция, са по-малки, цените в България на този продукт са два пъти по-високи.

Това ни отвежда пък до анализа на оборотите и печалбите на търговските вериги. Публично достъпна информация в цялост има за 2018, 2019 и частична за 2023 г. Без да конкретизираме големите търговски вериги поименно ни прави впечатление, че при оборот от 1,7 млрд. лв., които българите са похарчили в тези магазини, накрая на годината търговската верига е отчела, че дължи на българската държава данък печалба 8,5 млн. лв. Има и по-големи „самаряни“, които при годишен оборот от 811 млн. лв., отчитат загуба от 15,6  млн. лв., което означава, че даже не плащат данък. Това го правят за годините  2018, 2019, 2020 г. и досега. Така излиза, че бедният български гражданин - европеец, плаща храната на богатия немски, френски гражданин, защото анализът на експертите на ВМРО установи, че например през три основни схеми, въпреки големите обороти, печалбите на веригите се „стопяват“ през: висок наем към себе си - свързани компании, като едната управлява магазините, другата собствеността и така парите се превъртат, за да не се плащат данъци); скъпи маркетингови услуги от чужбина и България; доставки на стоки на завишени цени, купувани от компанията-майка. Така се стига до парадокса с пари от поделенията на една верига в България да се покриват загуби на компанията-майка в Германия, а пък нейните загуби са от това, че там продава на по-ниски цени на своите граждани. Оказва се, че бедният български гражданин плаща за по-евтините храни в Германия, Франция и други държави от ЕС. Това е нищо повече от колониална схема и грабеж! Затова ние призоваваме българските граждани да подкрепят обявения бойкот на стоките в големите търговски вериги, които ни ограбват.

ВМРО - БНД отново внася предложение до НС и МС за закон против спекулата. Припомняме, че през 2018 г. народните представители от ВМРО го внесоха, но законът беше оплют и отхвърлен тогава от онези политически сили, които и днес са в престъпен заговор с търговските вериги и с бездействието си като законодатели продължават да бъдат част от тази престъпна схема.

Необходим е механизъм, по който внесеното ДДС от гражданите за покупка на храни да се връща накрая на годината на потребителите. 

Текст на предложението за промяна в Закона за защита на потребителите:

Чл. 27а. (1) Министърът на икономиката, по предложение на министъра на труда и социалната политика, може в срок до 12 месеца да определи със своя заповед максимална надценка/и на стоките от първа необходимост, като процент от доставната им цена, с цел защита на икономическите интереси на потребителите, при наличие на социални и икономически обстоятелства, които да налагат това.

(2) Стоките от първа необходимост - предмет на защита, задълженията на търговците и производителите им, във връзка с ал.1, категоризацията на търговските обекти, според оборота им и процедурите за определяне на максималните надценки, се определят с наредба на Министерски съвет. Максималните надценки следва да са съобразени с обичайните разходи по продажба на стоката за съответната категория търговски обект.

(3) При формиране на цената на стоките, търговците са длъжни да калкулират надценка, по-ниска или равна на определената от министъра на икономиката в заповедта по ал. 1.