Йоловски зове прокуратурата бързо да придвижи неговия случай: Има много неща, които трябва да станат публични

„Не е вярно, че бях оставен да работя на спокойствие. Това категорично не е вярно. Това, че не съм вдигал ръка да го казвам публично е това, че вярвам, че моята роля е да бъда администратор на процеси. И нищо нямаше да стане от това, че ще вдигна ръка и ще кажа - ето, премиерът не иска да се види с мен, премиерът не иска еди какво си“.

Това каза бившият министър на електронното управление Александър Йоловски пред БНТ.

Йоловски добави, че „ако министър Денков искаше да напусна поста, щеше да предложи на НС аз да бъда освободен. Много е просто: Да се очаква аз да напусна означава да призная, че аз имам вина. В случая аз съм жертвата“.

Той каза, че „разлепването на плакати“ е било знаково събитие в неговия живот:

„Това доказа, че заради политиката, която водя за намаляване на разходите за държавата, за намаляване на цените, по които държавата плаща поръчките, има кампания срещу мен“, каза той.

Според Йоловски ясно се е видяло, че има организирана и координирана кампания срещу него.

„Не искам да говоря за схеми. За това нещо трябва да се произнесе съдът. В крайна сметка аз винаги съм се противопоставял, когато има паралелна структура, която се опитва да упражнява влияние. Когато аз съм бил министър никой друг не може да взима решенията, които трябва да ги вземе министърът“, подчерта бившият министър.

Йоловски акцентира, че има много повече финансов ресурс, който е огромен. И всъщност „борбата е как тези пари да бъдат похарчени ефективно, така че да имат реален ефект, а не просто, както до момента, много сериозни разходи прави държавата за електронното управление. Ефектите в крайна сметка са частични“.

„Изкушавате ме да произведа новина. Но преди да кажа новината, ще кажа, че не приемам изконната българска поговорка „преклонена главица остра сабя не я сече. Аз предпочитам скандинавската версия на тази поговорка, че „високо вдигната глава меч я недостига“.

„Новината е, че преди онези събития от октомври месец, аз съм в различни формати, повдигал темата, че ако не желаят да работят с мен, не ми е фикс идея да съм министър. Не ми е това детската мечта. Не съм вкопчен със зъби и нокти в този пост. Включително в кабинета на премиера съм споделял това нещо, че ако не желаят да работят с мен, проблем няма“.

Бившият министър на електронното управление добави, че „никога не съм давал индикации, че съм склонен на компромиси със съвестта си, за да бъда министър“.

„Основната атака срещу мен беше, че аз съм представител на ГЕРБ. Когато през 2016-та бях назначен за зам.-директор на агенция „Електронно управление“ съм бил ДБ. Всякакви етикети ми лепят. Нищо от това, разбира се не е вярно. Всъщност акад. Денков и други членове на кабинета минаха в доста яростна съпротива след въпросните събития“.

Бившият министър на електронното управление добави следните факти: множество финансови обосновки не бяха съгласувани в разрез с правилата за това от финансовия министър; забавяне на сключване на договор със Световната банка, например, за това България да започне да работи по политиката за данни;

„Това нещо стои на трупчета два месеца, просто защото аз бях министър. Също така не ми беше разрешено да открия една акредитивна сметка, с която да се финансира значим проект за развитие на регистрите. Така, че аз в края на годината да остана с 12 млн. непохарчени. А в същия момент се оказа много удачно да платим едни 5,6 милиона на една друга фирма“.

Йоловски каза в отговор на реплика от Христо Иванов, че ходи с охрана на НСО, за да си придава тежест така:

„Аз, ако исках да си придавам тежест щях да започна да говоря по част от нещата, които съм дал като показания, защото тогава разговорът щеше да стане много по-тежък за някои хора. Самият факт, че аз пазя мълчание толкова дълго време е не защото няма какво да кажа, а защото наистина чакам това нещо да се разплете, защото аз като политолог виждам много сериозен проблем за българската демокрация именно по начина, по който има една паралелна структура на власт, която се опитва да упражнява изпълнителната власт извън Министерски съвет“.

На въпрос дали те са истински Йоловски отговори:

„Много искам да дам пряк отговор. Има следствена тайна и аз нито мога да потвърдя, но нито мога и да отрека, че това е истински протокол“, подчерта бившият министър.

Той посочи, че това изтичане е изключително неприятно, защото в крайна сметка има правила и процедури, които в крайна сметка трябва да се спазват. Изрази надежда разследването бързо да привърши.

„Защото аз самият вече започвам да губя търпение да видя крайния резултат, защото има много неща, които трябва да станат публични. Това е една честа критика срещу мен от много дълго време. Аз с гордост мога да заявя, че съм един от хората, които от 2020 година активно работят по това българската държава да има своя IT фирма, която да може да прави услуги и да подпомага административните органи, без това да влияе на желанието за печалба“, каза Йоловски.

По думите му, картинката е „изключително икономическа и зад политическата тематика се крият сметки“: „Кредит, дебит, салдо… Ето затова аз самият чакам бързо развитие на моя случай, за да може да стане ясно за какво става въпрос“.

На въпрос, ако се крият комисионни, това в друг жанр ли е, това корупционна тематика ли е, Александър Йоловски отговори:

„Жанрът е един и същи. От години се говори за прозрачност на управление. И това означава ние да знаем какво харчи държавата. Само, че ние не знаем какво харчи държавата и когато с много прости примери... Аз неведнъж съм казвал, че Информационно обслужване например купува лаптопите или настолните компютри с до 15% по-евтино от Министерството на финансите“.

Александър Йоловски посочи, че „инистерство на финансите харчи по-голям ресурс, отколкото националния системен интегратор.

„И ме обвинява след това, че аз лобирам за информационно обслужване. Ми това не е вярно. Държавната поръчка от министерство на финансите доведе до 1000 лв. по-голям разход за всеки един лаптоп. И за красота, защото хората ще ме разберат, тогава държавата си беше купила геймърски лаптопи, на които се играят игри. Срещу това ли не мога да вдигна ръка и да кажа, че е порочна практика?“, попита бившият министър на електронното управление. „Мога и го направих!“

Александър Йоловски отново изрази надежда, че българската прокуратура „бързо ще придвижи неговия случай“, защото мина доста време.

„Но също така случаят е доста заплетен, защото тук става въпрос за наистина една паралелна верига, която някой много трудно я вижда. Така, че случаят е много тежък, и силно се надявам да има бърз резултат“.

На въпрос какво са искали неговите колеги по време на различни срещи бившият министър на електронното управление отговори:

„С голяма част от електронното управление работим от години. Малка група сме тези, които сме се посветили държавата да върви напред. Така, че случаят е много заплетен. Не мога да влезна в детайли. Искам, но не мога, защото ще наруша следствената тайна.“

Йоловски разказа в ефир, че има заведения в София, които имат „странен начин на вход, които си подбират клиентелата и не всеки може да влезе“.

„Вижте, с Божидар Божанов се познаваме от десет години. Работили сме дълго време заедно. Аз съм бил негов заместник-министър. В крайна сметка, когато се запознахме с него 2014, 2015 година, той беше един блестящ специалист по информационни технологии, който всъщност не беше изкушен от това как се прави административна реформа. Как с инструментите на правото може да се подкрепи електронното управление. Сега виждаме, че той е един от основните депутати, които внасят законопроекти за нуждите на електронното управление. Така, че аз бих казал, колкото и нескромно да ви прозвучи, че от множеството разговори, които сме имали, аз съм успял да предам част от нещата, които съм знаел като дългогодишен държавен служител“.

Йоловски каза, че няма представа защо Божидар Божанов и Кирил Петков не са разпитвани:

„Даже беше странно, когато това се появи като медийна информация. Разчитах вече да е направено“.

В протоколите е изнесена информация, че Кирил Петков е предложил на Йоловски „добра работа“, ако е „бил послушен“, метафорично казано.

„В момента съм съветник на служебния министър на електронното управление, за да помагам в този период с каквото мога, защото освен всичко аз съм експерт и по електронно управление. А иначе Кирил Петков просто не ме познава като личност. Защото за мен никога не е било проблем и фикс идея аз какво ще работя след това. Два пъти по грандиозен начин съм напускал държавна работа. Тогава напуснах толкова бързо, че сложиха допълнителни „съгласувки“, за начина, по който се определя заявлението за напускане.“

През 2019 година той напуска поста на заместник-председател на Държавната агенция „Електронно управление“: „Аз не се страхувам да напускам. Не се страхувам за бъдещето си“.