Йордан Цонев: Промяната се оказа към по-лошо. Дали да я продължаваме с 10 млрд. заеми всяка година?

Продължаващата вече три години политическа криза (2 от 2021 г. + последната година от управлението на ГЕРБ, белязана от протести) е напът да взриви финансовата стабилност в страната и да ни вкара в дългова спирала. Особено опасна за малки икономики като българската и още по-опасна, защото за разлика от Гърция, Италия, Испания или Франция, ние не сме член на еврозоната, което прави достъпа ни до дълговите пазари по-труден и по-скъп. Това се казва в коментар на Йордан Цонев, ДПС за „Гласове“.

Как се стигна дотук?

Тази седмица служебния финансов министър Росица Велкова представи доклад за състоянието на бюджета, който не без основание разбуни духовете. Всъщност за специалистите, както и за политиците, които не гледат с розови очила, няма изненада. Нека погледнем още веднъж обективно какво е фактическото състояние на публичните финанси.

В сценария за евентуален проектозакон за ДБ-2023 (да се изготви и внесе до края на април 2023 г.) четем:

Дефицит – 6.9% от БВП – при действащите приходни и разходни политики

Ако вървим по този сценарий, ще трябва да търсим приблизително 10 млрд. лв. (7% от БВП) от дълговите пазари или да свиваме разходи, като в тези 10 милиарда не са включени погасяването на изтичащи през 2023 г. книжа по дълга. Ако съдим по това как реагираха международните финансови пазари на многогодишните ни емисии, това ще бъде много трудна и доста скъпа операция.

Защо политическата криза е в основата на разклащането на публичните финанси?

Първата причина са увеличените бюджетни разходи. Всички антикризисни мерки допринесоха за това, но най-вече тези от тях, които се превърнаха от временен разход в постоянен. Тук на първо място са разходите за пенсии. Голямата „заслуга“ на правителството на Кирил Петков с финансов министър Асен Василев е именно превръщането на тези временни мерки в постоянни такива. Това увеличи дефицита в НОИ с 3.8 млрд. лв. Списъка с тези разходи е твърде дълъг.

Антикризисни мерки, които образуваха дупки в приходите – различните данъчни облекчения, най-вече при ДДС (основен данъчен приходоизточник за бюджета) – за хляб, брашно, ресторанти и др. Мерки със съмнителен антикризисен ефект, но с безспорен отрицателен ефект върху приходите.

Една част от тези политики бяха дело на кабинета „Петков“, друга бяха популистка инициатива на партиите в Народното събрание (НС).

Тук е връзката с политическата криза. Когато няма ясно мнозинство в НС, няма кой да носи отговорността за финансовата стабилност. Всички популистки „харчове“ на бюджета се правеха в условия на предизборни кампании. Партиите искат да ходят на избори с „подаръци“ за избирателите, само че се забравя да се каже кой ще плати за „подаръците“. Това, разбира се, не са партиите, а самите избиратели. Това се случва в четири състава на Народното събрание. Единственият редовен кабинет през този период беше този на Кирил Петков. Вместо да поеме отговорност за стабилизационна финансова политика, този кабинет задълбочи проблема с разходите. Дори не внесе с бюджета и задължителната тригодишна прогноза, защото в нея щеше да лъсне щетата от тази политика на публичните финанси.

Ето и някои данни, които онагледяват тези тенденции:

Трансфер за покриване на недостига по бюджета на ДОО – проект за 2023 г. (с вкл. въпросните „ковид“ добавки към размера на пенсиите) – 10 393.9 млн. лв.

При положение, че всяка година ще покриваме недостиг от 10 млрд. лв. (а тази цифра ще расте) в пенсионната система, защо се учудваме на 6% дефицит? Изводът е, че пенсионната система функционира не с осигурителни вноски, а с парите от нашите данъци!

Разходи за заплати – 9.6 млрд. лв.

С отразено увеличение на МРЗ на 780 лв. – 10.4 млрд. лв.

Размер на увеличението – 800 млн. лв.

Както казахме по-горе, списъкът с „нови“ разходи е доста по-дълъг. Към това можем да изброим точно колко ни струват „дупките“ в приходите от данъчни подаръци (отстъпки по ДДС). Далеч съм от мисълта, че някои от мерките са ненужни, но да адресираш всички мерки до всички граждани (включително и тези, които не се нуждаят) е излишен лукс.

При тази бюджетна картина, служебният кабинет предлага няколко правилни мерки за фискалната консолидация.

Тук е мястото да кажем, че екипът на министър Велкова се справя много добре на фона на липсата на управленско мнозинство и ефективно действащо НС. Така например 2022 г. завърши с приемлив бюджетен дефицит в размер 3% на начислена основа и 1% на касова. Всичко това обаче се случва основно поради нереализирани капиталови разходи (публични инвестиции) – вместо 8.4 млрд. лв. са реализирани 5.5 млрд. лв. Като прибавим към това, че вече трета година от новия програмен период практически няма реализирани проекти с европари, картината става още по-ясна. Растежът рязко се забавя и по този път много скоро ще стигнем до рецесия. А рецесия + инфлация е СТАГФЛАЦИЯ, перфектна буря в икономиката!

Да обобщим:

В следващите три години (2023-2025 г.) при запазване на сегашните приходни и разходни политики общите дефицити ще бъдат 35 млрд. лв.

Падежи по заемите – 10.5 млрд. лв.

С други думи, ще са нужни общо 45.5 млрд. лв. нови заеми.

Очевидно е, че българската финансова система трудно може да компенсира такъв удар. Нужна е промяна във фискалната политика – консолидация на разходите и мерки за увеличаване на приходите, плюс инвестиции. Това може да го направи само редовен кабинет, зад когото стои ясно, стабилно мнозинство в работещо Народно събрание. Така че трябва да избираме – или стабилно мнозинство и действащ парламент, или финансова криза!

Промяната се оказа към по-лошо! Дали да я продължаваме?

N.B.

Опасност за валутния борд няма въпреки тези негативни тенденции; левът е покрит с резерви няколко пъти.

Помощ от МВФ на този етап не е нужна; впрочем, предвид моя опит от 1997-2001 г. (като председател на бюджетната комисия), мога да кажа личното си мнение. В условия на криза – „без МВФ – лошо, с МВФ – още по-лошо!“