Йотова и Гюров в остър сблъсък за сигурността в Черно море и войната в Украйна (ОБНОВЕНА)

Сигурността в Черно море, войната в Украйна и готовността на България да се защитава от съвременните военни заплахи предизвикаха остър сблъсък между Илияна Йотова и Андрей Гюров по време на телевизионния дебат по БНТ. Двамата кандидати представиха различни виждания за ролята на президента във външната политика, необходимостта от съюзническа подкрепа и защитата на националния интерес.

Повод за дискусията стана поредният инцидент с атакуван търговски кораб в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Йотова защити предприетите от нея дипломатически действия и предложи среща за сигурността в Черно море с участието на шест държави и мораториум върху бойните действия в региона. Гюров от своя страна разкритикува реакцията на президентската институция и настоя за конкретни отбранителни решения.

„Мораториум върху бойните действия в Черно море трябва да бъде предложен на среща между шестте държави – България, Румъния, Турция, Грузия, Украйна и Русия“, заяви Йотова.

Тя припомни, че е поставила темата за безопасността на корабоплаването пред Общото събрание на ООН, като подчерта значението на Черно море за продоволствената сигурност и международната търговия. По думите ѝ рисковете за корабоплаването водят до поскъпване на застраховките и отказ на компании да използват определени маршрути.

Йотова съобщи още за проведени дипломатически разговори с партньори от ЕС и НАТО, както и за контакти на високо равнище с Турция и Румъния. Тя посочи, че е свикан и Консултативният съвет за национална сигурност.

Гюров: Мълчанието не е отбрана

Андрей Гюров определи предприетите действия като закъснели и недостатъчни. Според него България е трябвало по-рано да идентифицира заплахите и да се включи активно в съвременните системи за отбрана.

„Мораториумът като пожелание не е отбранителна стратегия. Мълчанието не е отбрана“, заяви Гюров.

Той настоя България да се присъедини към европейските инициативи за защита от дронове и противоракетна отбрана. Според него заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност е било свикано твърде късно, без достатъчно конкретни решения и ясни цели за изпълнение.

Гюров критикува и първоначалния отказ на България да участва в инициатива на НАТО за защита от дронове, като посочи, че тогава е била изтъкната цена от 220 хил. евро. По думите му последвалото включване на страната показва колебливост в действията на управляващите.

„Ако само купуваме скъпи системи, които ще пристигнат след години, без да знаем каква ще бъде ефективността им, това няма да подобри отбранителните ни способности. Трябва да участваме в разработването на тези технологии, да създаваме високоплатени работни места в България и едновременно с това да повишаваме сигурността си“, заяви кандидатът.

Йотова: България трябва да има собствена позиция за мира

Йотова отхвърли критиките на Гюров и заяви, че позицията ѝ във външната политика винаги се определя от националния интерес. Тя оспори и твърдението му за резолюция на ООН, като уточни, че Общото събрание на организацията не е приемало такава резолюция по темата, която той визира.

„Във всички международни решения и изявления, в които участвам, поставям на първо място националния интерес на България. В конкретния случай не смятах, че националният интерес е достатъчно защитен, особено по отношение на Черно море“, заяви Йотова.

Тя подчерта, че България трябва да участва в изграждането на общоевропейска позиция за мира в Украйна, вместо да се ограничава до подкрепа на вече изготвени решения.

„Имаме нужда от истинско споразумение за мир – за това как да изглежда мирът в Европа и как да бъде прекратена войната. Русия не може да бъде изключена от този процес, защото не може други да вземат решения вместо нея“, посочи Йотова.

В отговор Гюров заяви, че прекратяването на военните действия е необходима стъпка към мирно споразумение и попита как подобен подход би противоречал на националния интерес на България.

Различия за ролята на България в ЕС

Двамата кандидати очертаха различия и в разбирането си за това как страната трябва да защитава интересите си в Европейския съюз.

Гюров заяви, че България трябва да изгражда коалиции и да работи със съюзниците си още при подготовката на европейските решения, вместо да остава изолирана и впоследствие да се противопоставя на вече договорени политики.

„Когато сме на масата в Европейския съвет, там са 27 държави. Ако сме сами срещу останалите 26, гласът ни не е силен. Трябва да изграждаме коалиции и да разговаряме със съюзниците си, преди да имаме нужда от тяхната подкрепа“, заяви той.

Като пример Гюров посочи френското предложение за Северна Македония, с което според него България е успяла да промени рамката на дебата и да постави позицията си в по-широк европейски контекст.

Йотова отхвърли тезата, че България трябва да се съобразява с останалите държави заради по-малката си тежест на международната сцена.

„Ние сме равнопоставен член на Европейския съюз. Нашият глас е също толкова равен, колкото този на всички останали държави“, заяви тя.

По думите ѝ президентът трябва да представя страната с ясна и аргументирана позиция, основана на националния интерес, като същевременно търси съюзници в рамките на стратегическите партньорства.

„Ако на всичко казваш „да“, просто оставаш безгласен. Когато си добре подготвен и убедителен, можеш да намериш съюзници и да промениш политики. Това не е антиевропейска политика, а начин европейската политика да стане по-силна“, подчерта Йотова.

Спор и за политическата подкрепа

Още в началото на дебата двамата кандидати влязоха в размяна на реплики за политическите формации и инициативните комитети зад кандидатурите им.

Йотова заяви, че подкрепата за нея идва от „Прогресивна България“, Българската социалистическа партия и широк инициативен комитет, в който участват хора с различни политически предпочитания. Тя постави и въпроса за търсената от формации, подкрепящи Гюров, подкрепа от ДПС.

Гюров отговори, че кандидатурата му е издигната на граждански принцип и че инициативният комитет зад него не включва политически лидери и представители на Държавна сигурност.

„Никога не сме търсили подкрепа от партийни централи или партийни лидери. Обръщаме се към българските граждани и очакваме тяхната подкрепа“, заяви той.

Двамата кандидати започнаха дебата и с различни оценки за ниската избирателна активност. Според Гюров тя е резултат от страховете, насаждани по време на кампанията с предупреждения за война.

„България може и заслужава много повече. Президентът може да събере около една маса таланта на нацията – младите хора, предприемачите и учените, и да ги обедини около проблеми, които са по-големи от един мандат и от ежедневните политически борби“, заяви той.

Йотова благодари на гражданите, гласували на първия тур, и призова повече хора да упражнят правото си на глас. Тя защити работата на президентската институция, като използва музикалната метафора на Гюров за пианото.

„Президентската институция от началото на 2017 г. е добре акордирано пиано, което свири мелодии, които хората очакват и харесват“, заяви Йотова.

На въпроса кое плаши българите повече, че евроатлантизмът ще ни вкара във война или повече плаши това, че политиката на неутралитет ни прави беззащитни, Гюров заяви, че когато не си на масата, то тогава си в менюто, важно е да имаме позиция. Русия трябва да спре агресията, за да се премине към примирие. Като агресор от там идват заплахите към нашата държава. Ние сме в много силен отбранителен съюз, за да получим подкрепа, трябва да можем сами да си помогнем. Не трябва да сме разделени като общество, заяви Гюров.

Йотова отговори, че дълги години се смяташе, че мирът може да дойде чрез сила, но всички се убедиха, че това не е възможно. Мир може да дойде само чрез преговори. Наливането на повече средства в Украйна и повече възможност за нови оръжия, води до нови разрушения и гибелта на много невинни хора. Няма как да накараш една страна да седне на масата на преговорите само с ултиматуми, декларации и заклинания. Война до изтощение е път доникъде, подчерта Йотова. 

Гюров заяви, че когато говорим за мир и коалиции, въпросът е това само думи ли са или има и действия. Йотова пък припомни, че Гюров е отишъл до Русия без мандат на НС, и е подписано споразумение за 10 г. с Украйна. „Това е разликата между мен и вас. Аз няма да се обадя на никой президент без да се съгласувам с останалите институции или без да питам гражданите на България“, категорична е Йотова.

Гюров обвини в политика на снишаване заради ударите по кораби в Черно море, според него ние сме станали като Персийския залив, но на Балканите. 

Споразумението с Украйна не е отворена врата, а поети ангажименти да предадем на украинците реактори за Белене, ангажимент на България да участва в коалиция на желаещите, тоест това е присъствие на български войници някога във времето след примирие в Украйна, това не го защитавам категорично, поясни Йотова.

Двамата кандидати коментираха и темата „Боташ“

„Боташ“ стана, защото Кирил Петков и Асен Василев за една нощ прекъснаха доставките на руска газ за България и това трябваше да е много експресно решение на служебното правителство, каза Йотова за Боташ. Той тепърва ще бъде полезен за България, добави тя. Гюров обясни по темата, че много пъти сме го чували това. Не виждаме никаква полезност, а виждаме, 400 млн. долара, които дължим и които ще докарат до фалит Булгаргаз. Газпром спря едностранно доставките и правителството тогава действа бързо и имаше осигурен течен газ, припомни Гюров. 

На въпрос бихте ли подкрепили разполагане на допълнителни сили на територията на България Йотова заяви, че е съгласна с това. Всичко, което България спазва като ангажименти на НАТО и сега е действителност, почерта Йотова. 

Гюров също се съгласи по темата. За наше щастие сме част от най-силния отбранителен съюз в света. Това включва и съюзнически войски в България, посочи Гюров. Никога български войници няма да отидат в Украйна. Всякакви спекулации по темата са лъжи, допълни Гюров.

Йотова каза, че в тайното споразумение в Киев е поет ангажимент за участие в коалиция на желаещите, предметът й на дейност е обучение на войници от страните в тази коалиция след мира в Украйна. Аз твърдя, че български войници няма да бъдат в Украйна, когато и да е, каза Йотова.

Илияна Йотова и Андрей Гюров влязоха в остър спор и за Република Северна Македония, като размениха взаимни обвинения за действията на политическите сили при приемането на т.нар. „Френско предложение“. Йотова заяви, че българската позиция е била спасена в последния момент заради намесата на тогавашния президент Румен Радев, докато Гюров настоя, че правителството и парламентарното мнозинство са успели да превърнат българските искания в част от общата европейска позиция.

Йотова подчерта, че отношенията със Скопие и европейската интеграция на страната отдавна не са само двустранен проблем, а част от европейската политика. Според нея обаче няма съществено подобрение в отношението към хората с българско самосъзнание и в борбата с езика на омразата след подписването на съответните договорености.

„Много отдавна отношенията с РСМ и нейното членство в ЕС не са въпрос на двустранни отношения. Говорим за европейска политика към Северна Македония и европейските институции следят стриктно изпълнението на всички критерии, необходими за напредъка на този процес“, заяви Йотова.

Тя посочи, че според нея няма подобрение нито по отношение на езика на омразата, нито в отношението към хората с български корени. Като пример Йотова даде делото срещу нападателите на Пендиков и тяхното оправдаване, което определи като доказателство за липсата на напредък. Тя увери, че България трябва да продължи да настоява пред европейските си партньори за изпълнението на договореностите.

„В мое лице виждате човек, който няма да отстъпи и на сантиметър от вече договореното. Въпреки че Скопие прави сериозни опити да остави настрана определени протоколи“, заяви Йотова.

Тя припомни и ролята на президентската институция при оформянето на българската позиция. По думите ѝ, когато Кирил Петков е бил министър-председател, страната е била изправена пред риск от отстъпление от националната си позиция.

„Българската позиция буквално беше спасена в 12 без 5, защото Кирил Петков щеше да я предаде. Тогава се състоя изключително важна консултативна среща при президента Румен Радев, който предотврати тази възможност. Иначе българските интереси и правата на българите нямаше да бъдат защитени“, каза Йотова.

Тя добави, че именно президентската институция за първи път е поставила на преден план правата на българите в Северна Македония, които според нея не са били включени в договора за добросъседство между двете държави.

Гюров отхвърли тази интерпретация и припомни, че като председател на парламентарната група е бил сред вносителите на „Френското предложени“е в Народното събрание. Според него тогава правителството е било подложено на силни атаки, въпреки че постигнатото е позволило българските искания да станат част от общата европейска позиция.

„Успяхме да защитим интереса на българските граждани и да направим българската позиция част от общата европейска позиция. Тогава понесохме много нападки и обвинения, че предаваме националния интерес. Сега, когато вече имаме „Френското предложение“, всички партии и в Европейския парламент го подкрепят, а чуваме същото и от госпожа Йотова“, заяви Гюров.

Той попита Йотова кога е била искрена политическата оценка на предложението – когато опонентите му са били обвинявани в отстъпление от националните интереси, или сега, когато договореното се приема като добро решение за България.

Йотова отвърна, че е изненадана от твърденията на Гюров за ролята му в процеса. Тя заяви, че външният министър от тогавашното правителство е участвал в разговорите с президентската институция, а самата тя е работила с представители на френския президент Еманюел Макрон.

„Ако някога сме имали единомислие с вас, то е било точно по тази тема. Лошото е, че вашият министър-председател изобщо не знаеше за какво става дума и беше тръгнал за Скопие, за да промени тази позиция. Тогава се наложи и консултативната среща при президента“, каза Йотова.

Тя настоя Гюров да обясни конкретно как правителството е изработило предложението и какви гаранции е осигурило за българските интереси.

В отговор Гюров посочи, че основната цел е била българските искания да бъдат включени в европейската рамка, включително условието българите да бъдат вписани в Конституцията на Северна Македония.

„Настояхме българските позиции да влязат в споразумението, така че да станат европейска позиция. Европейската позиция е българите да бъдат вписани в Конституцията на РСМ и по този начин да бъдат защитени правата им“, заяви той.

Гюров отново разкритикува действията на президентската институция в онзи период, като посочи, че тя е била използвана за политически атаки срещу редовното правителство. Йотова контрира, че тогавашните парламентарни групи са се противопоставили на предложението, а Гюров призна, че приемането му е било постигнато в сложна политическа обстановка. В заключение той подчерта, че днес споразумението се подкрепя и от политически сили, които първоначално са го атакували.

Дали Йотова би избрала отново Гюров за служебен премиер?

Спорът между двамата продължи и по темата за отношенията между институциите. На въпрос дали днес отново би предложила Гюров за служебен министър-председател, Йотова отговори утвърдително, но уточни, че би го направила само ако обстоятелствата я поставят в същата ситуация.

„Трябва да влезем в машината на времето“, каза тя, а след уточняващия въпрос на водещия потвърди, че отново би направила същия избор.

Йотова обясни, че възможностите ѝ са били ограничени заради конституционните промени и състава на т.нар. домова книга с потенциални служебни премиери. По думите ѝ част от посочените кандидати не са отговаряли на изискванията на националното и европейското законодателство и са отпаднали от избора.

Гюров заяви, че би поел отново отговорността да оглави служебно правителство, ако ситуацията го налага. Той защити работата на кабинета си и посочи, че за краткия му мандат са били проведени честни избори.

„Показах, че когато е важно за страната, мога да поема отговорност. Успяхме да проведем честни избори, което беше признато от всички. Бих го направил отново, защото държавата беше в тежко положение“, заяви Гюров.

На реплика за отношенията помежду им Йотова каза, че доверието е било нарушено още след подписването на споразумението в Киев. Гюров от своя страна заяви, че гледа на своя 78-дневен мандат като на успешен период и отрече да изпитва разочарование.

Гюров не иска разширяване на президентските правомощия

По темата за конституционните промени Гюров заяви, че не би инициирал промени за връщане или разширяване на правомощията на президента. Според него въведените ограничения за избора на служебен премиер са изпълнили предназначението си и държавата трябва да се движи напред.

„Не вярвам, че президентската институция трябва да има повече правомощия. Смятам, че президентът трябва да използва съществуващите си правомощия с повече отговорност и активност, за да търси обединение на българските граждани, а не разделение и възможности за лансиране на политически проекти“, заяви Гюров.

Той подчерта, че България е парламентарна република и президентът не може да замества изпълнителната власт. Ролята на държавния глава и на Конституционния съд според него е да бъдат противотежест срещу злоупотребата с власт и да гарантират баланс между институциите.

„В Конституцията трябва да има контрол и баланс. Президентът не може да замести изпълнителната власт, а трябва да бъде граница срещу самозабравянето ѝ и да осигурява противотежест, когато има злоупотреба с власт“, каза Гюров.