Йотова: Как се спира зависимостта от „Газпром“ като пак сме продължили да купуваме от там, но с посредници и по-скъпо

„Как се спира зависимостта от „Газпром“ когато ние сме продължили да купуваме газ пак от „Газпром”, само че малко по-скъпо и през няколко посреднически фирми“, това коментира пред Нова телевизия вицепрезидентът Илияна Йотова.

По думите ѝ служебният кабинет е сложил всички възможности за доставка на газ на масата.

„Никой не е казал, че най-доброто е „Газпром“, посочи Йотова и допълни, че диверсификацията в Европа е трябвало да започне през 2014 година, след Крим.  

„Танкерите - като се заговори за тях, че били седем, ми оказа се, че са три. И как да ги купим, като няма слотове за разтоварване? Нали не мислите, че в тази криза някой ще ни чака нас да си завардим слот да си разтоварваме“, посочи още Йотова.

„Това което трябваше да направи българското правителство не беше да спира доставките на  „Газпром“, а да седне и да изгради ясна стратегия с партньорите в Европа - как да се действа; кое е санкция и кое не. Виждате, че и сега има държави, които взимат газ от „Газпром“, коментира вицепрезидентът.

„Всеки министър в служебния кабинет може да си назначава хора, с които да работи. Това се налага и най-вече защото, предишният кабинет показа, че не знае как се управлява. В това съм категорична! Не може да се работи с хора, които са показали, че не могат да работят“, така Йотова отговори на въпрос защо служебният кабинет маха хора от министерства и държавни предприятия.

„Има хора, на които няма как да имаш никакво доверие, срещу тях има подадени сигнали“, допълни тя и посочи, че следващия редовен кабинет може да върне старите или да припознае тези, които са в момента, защото са експерти.  

Илияна Йотова коментира и водното бедствие, което сполетя няколко села в Карловско. По думите ѝ сумата от 370 лв., която държавата отпуска под формата на помощ за пострадалите семейства в региона, е минимална и „никаква”.

„Това е следствие от несвършената работа. Има четири неща, които са задължителни и трябва да се направят. Първо – ясно регламентиране кой трябва да се занимава с тази дейност. Второ – финансово обезпечаване. На трето място – немалко земеделска продукция пострада. Това е едно от нещата, които сега трябва да бъде направено - много бързо, много експедитивно да бъдат изчислени тези щети и съответно хората да бъдат компенсирани. И четвърто – България много рядко посяга към един друг инструмент, който съм виждала в предишната си практика много страни да прибягват и то успешно. Това е една много бърза калкулация на щетите и кандидатстване на Фонд „Солидарност“, смята вицепрезидентът.