Йотова към опонентите си: Никога не съм била ничия сянка, няма да се откажа от дебат

Консултативен съвет за национална сигурност заради рисковете пред стратегически обекти у нас може да бъде свикан в следващите дни. Това заяви в "На Фокус" президентът на България Илияна Йотова, коментирайки последните взривове във военните заводи „ЕМКО“. „Не можем да правим Консултативен съвет само за един или два случая, но си заслужава такъв съвет заради рисковете и заплахите за националната сигурност на България. Това се отнася и до други стратегически обекти, за да бъдем сигурни, че сме направили всичко възможно те да бъдат добре осигурени“, подчерта тя.

По думите ѝ решението за свикването на съвета се обмисля, но е необходимо да бъдат видени и първите резултати от разследването на последния пожар. „Разбира се, няма да чакаме съвсем крайните заключения. Един такъв Консултативен съвет се нуждае от много добра подготовка, за да може да има реален резултат. Самото му спешно свикване би довело до това всички да излязат пред камерите, всеки да каже какво мисли и всичко да приключи с това“, обясни президентът. 

По повод твърденията на собственика на „ЕМКО“ Емилиян Гебрев в "На Фокус", че пожарът не е резултат от човешка грешка, а може да става дума за саботаж, тя призова да се изчакат резултатите от проверките. „Не знам на какво се позовава, защото след като разследването не е приключило, след като не са направени необходимите следствени анализи и експертизи, нямам идея на какво основание е толкова категоричен. Аз бих предприела друг подход - да видим все пак и първите резултати“, призова Йотова.

И подчерта, че въпросът със сигурността на подобни обекти не бива да бъде подценяван.„Това не означава, че подценявам въпроса. Той опира до сигурността на българските граждани. Доколкото разбирам, последният пожар е буквално на по-малко от два километра от къщите на хората“, посочи тя.

По отношение на критиките към Министерството на вътрешните работи тя заяви, че не може да заема страна, преди да бъдат чути всички гледни точки. Според нея България се намира в сложна международна среда, в която рисковете за сигурността нарастват. „Нека да не си правим илюзии. Живеем в толкова конфликтно време и опасностите буквално са зад всеки ъгъл“, заяви тя.

По думите ѝ случаят с „ЕМКО“ трябва да бъде разглеждан и в по-широк европейски контекст.„Напълно приемам, че това е част от по-голямата картина. Опасностите и заплахите не са само за България - те са за цяла Европа. не искам да си представям по-тежки случаи. Затова трябва да сем много бдителни“, каза тя. И допълни: "Решение дали да бъде свикан Консултативен съвет за национална сигурност се очаква буквално до няколко дни“.

На въпрос колко по-трудно е да бъде президент в сравнение с вицепрезидент тя отговори: „Не мога да ви отговоря на този въпрос, защото в момента съм и двете“. Тя беше категорична, че президентската институция носи по-голяма отговорност и повече работа. „Всяка позиция и всяка професия имат своите трудности. Повече е работата в момента и несъмнено много по-голяма е отговорността“, посочи тя.

Относно критиките, че след девет години като вицепрезидент на Румен Радев може да остане в неговата сянка, тя беше категорична: „Аз никога в живота си не съм била ничия сянка. Имам достойнството на самостоятелен човек, който е извървял различни професионални периоди. Натрупала съм доста опит - и в дипломацията, и в парламентарните ми години, и преди това и като журналист“. 

Президентът Йотова заяви, че има собствено виждане за ролята на президента и начина на вземане на решения. „Това, с което аз може би ще бъда по-различна, е възможността да изслушвам повече страни и действително да превърна президентството в място за повече разговори, повече диалог, търсене на нови решения и консенсус“, каза тя.

Според нея настоящата политическа ситуация позволява по-добро взаимодействие между институциите. „В момента имаме стабилно правителство със стабилно мнозинство в Народното събрание и възможност чрез добро сътрудничество между институциите да защитаваме по-добре интересите както на гражданите в страната, така и на България навън“, допълни тя.

По повод предстоящата президентска битка Йотова беше категорична, че тя не е предрешена и във всеки изборен процес са възможни изненади. „Никога не подхождам, където и да съм кандидатствала и за каквото и да съм кандидатствала, самонадеяно. Имам самочувствието на човек, който има доверието на българските граждани и достатъчно опит“, категорична е президентът. 

И изтъкна, че според нея предстоящата кампания трябва да бъде насочена към реалните проблеми на страната, а не към политически сблъсъци. „В едни избори винаги са възможни изненади, но аз ще направя така, както съм решила - аз и хората, които застават зад мен и моя екип, ще направим истинска кампания, в която ще се опитаме да решаваме истинските проблеми на страната. Те не са един и два“. Според нея решенията трябва да бъдат търсени чрез диалог между институциите и политическите сили.

По повод атаките срещу нея тя заяви, че ги е очаквала. „Очаквах ги, защото за толкова много години имам приятели в тези среди. Не забравяйте, че съм работила с партиите, които подкрепят моите опоненти, и знам много повече, отколкото казвам“, коментира тя. По думите ѝ предварително е била предупредена, че кампанията може да бъде насочена не към политики, а към лични атаки.

По повод обвиненията на лидера на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев за решения на Комисията по помилванията Йотова заяви, че всички случаи са публични и достъпни. „Искам да уверя зрителите, че никога нито едно решение не е било скривано от българската общественост. Всичко съществува на сайта на президентството. Там е описан според закона всеки един случай на всеки гражданин, който е получил помилване“, изтъкна президентът.  Тя подчерта, че помилването не представлява нова присъда, реабилитация или амнистия. „В голяма част от случаите става дума за хуманитарни причини, най-често свързани със здравословното състояние след сериозна медицинска експертиза“, обясни тя.

По думите ѝ при всеки случай се следва установената процедура.„Както и в първия случай, за който говори Асен Василев, с официално писмо сме се обърнали към Министерството на правосъдието, защото такъв е законът. Министърът на правосъдието е назначил медицинската експертиза и въз основа на нея сме взели решението. Всичко е абсолютно прозрачно“, изтъкна Йотова.  А на въпрос защо е било необходимо помилване, след като човекът вече е бил извън затвора заради здравословното си състояние, тя отговори, че решението се основава на медицинските заключения. „Винаги има един въпрос - дали този човек може някога да остане в състояние да се върне обратно в мястото за изпълнение на наказанието. Лекарите и заключенията бяха категорични, че това е невъзможно“, каза тя.

По повод състава и работата на Комисията по помилванията тя заяви, че не приема твърденията за липса на експертиза. „Аз не съм лекар и не мога да преценявам медицински заключения. Но в комисията има хора, които са бивши съдии, има хора, които дълги години са работили в местата за изпълнение на наказанията. Аз разчитам изцяло на тяхната експертиза, защото през тези години те не са ме подвеждали нито веднъж“.  По думите ѝ промените в състава на комисията не са били направени заради пропуски в работата ѝ. „Аз наследих комисията почти с 85% от състава от предишния президент. От комисията са си тръгнали хора, които са напуснали по собствено желание, и трябваше да направим нови попълнения“, обясни тя.

По повод новите атаки на Асен Василев срещу нея тя заяви, че ги приема като част от политическата кампания.„Това ще се случва във всеки един случай, защото това е целенасочена атака персонално към мен. Защо го прави - не знам. Може би защото иска да измести темите в друга посока. Може би защото не иска да влизам в пряк дебат с човека, когото все пак те кандидатират за президент. Все пак г-н Гюров е назначаван от мен за служебен премиер“, каза тя.

Тя заяви, че е готова за пряк политически дебат с опонентите си. „Никога няма да се откажа от дебат. Но искам кампания с аргументи по наистина големите предизвикателства пред страната. Ако някой има претенции към мен по отношение на недобросъвестна работа или нещо повече - има друго място и време за това“, заяви тя.  На твърденията, че отговорността за решенията и подписите е лична и не може да се прехвърля на комисии, Йотова отговори: „Аз нося отговорност за всяко свое действие и за всеки свой подпис. Мога да го обясня, стига да искат да чуят обяснението, а не просто да лепят етикети“.

Тя посочи, че има един случай, при който лично е поискала президентът да се произнесе, тъй като е била пряко засегната. „Единственият случай, в който отказах да нося отговорност сама, защото беше много лично, беше когато дойде молба за помилване от убиеца на баща ми. Тогава просто нямах сили, а и не исках да се изтълкува, че съм субективна. Винаги би съществувало такова подозрение“, разказа тя.

По думите ѝ молбата не е била уважена и човекът е останал в затвора. „Мисля, че вече не е сред живите. Той беше доста възрастен. Не си спомням вече какви точно бяха мотивите, но със сигурност не бяха свързани със здравословни причини“, каза тя.

По повод случая с Десислава Иванчева тя заяви, че решението за помилването е било взето по хуманитарни причини и след сериозна медицинска оценка. „Госпожа Иванчева беше помилвана по същите здравословни и хуманитарни причини. И при нея имахме поне четири или пет лекарски експертизи, преди да вземем това решение“, каза тя.

По думите ѝ реакциите след решението са били силно негативни, но тя продължава да носи отговорност за него. „Имаше много хейт по мой адрес. Но въпреки всичко и в нейния случай аз нося отговорността за решението“, категорична е Йотова.

На въпрос за друг помилван човек, който години по-късно е бил задържан при ново разследване с 5 килограма кокаин, президентът заяви:  „Учудена съм, честно казано. Това е най-искреният ми отговор. Защото според лекарското заключение той не би трябвало да може да стане от инвалидната количка. А дали, как и кой си е свършил работата, когато ни е дал тази експертиза - може би, по-нататък, ще намерим начин да попитаме”.

Според нея основен акцент в предстоящата кампания трябва да бъдат както вътрешната, така и външната политика, защото двете теми са пряко свързани. „Не можем да разделим двете неща. Вътрешната политика без стабилност, без предсказуемост и без елементарно сътрудничество между институциите няма как навън да изглеждаме сериозно“, посочи тя.

И подчерта, че България трябва да има по-ясна позиция в международните отношения и да не допуска различни институции да изпращат противоречиви сигнали към партньорите на страната. „Не може едни власти да говорят по един начин, а други институции по друг. Това звучи несериозно за една държава“, каза тя.

По отношение на войната в Украйна тя заяви, че основният ѝ приоритет е постигането на мир чрез преговори. „Трябва да направим всичко възможно да се включим в този хор, който напоследък все повече говори, че трябва да има мир чрез преговори“, коментира президентът.

Според нея Европа трябва да има по-активна роля в бъдещите дипломатически усилия. „Това е единственото нещо, което може да се промени - да имаме собствено предложение как да изглежда този мир“, заяви тя.

Йотова коментира и финансовите ангажименти, свързани с подкрепата за Украйна, като посочи, че решенията трябва да бъдат обсъждани открито. „Не може България да поема нови финансови ангажименти без ясен обществен и институционален дебат“, каза тя.

Тя определи Европейския съюз като стратегически избор за България, но подчерта, че страната трябва да отстоява интересите си по-активно. „Нямам никакво съмнение, че Европа е стратегическият избор на България. Въпросът е как се държим вътре в тази Европа - дали просто следваме, или участваме със собствено мнение и защита на националния интерес“, заяви тя.

Илиана Йотова заяви, че България трябва да има ясна и самостоятелна позиция по ключовите европейски теми, сред които са замразените руски активи, бъдещият бюджет на Европейския съюз и ангажиментите на страната ни към Украйна. По думите ѝ идеята за прехвърляне на замразените активи в нов европейски инструмент поставя важен въпрос за отговорността на държавите членки.

Тя подчерта, че България трябва да има собствена позиция и по въпроса за европейските финанси след 2034 година. „Не изключвам да бъде взето решение за по-големи вноски на държавите членки, нещо, което аз категорично не приемам“, каза тя.

Йотова коментира и подписаното от служебното правителство на Андрей Гюров тайно споразумение за подкрепа на Украйна, като заяви, че според нея то е съдържало нови финансови ангажименти за България, за които служебният кабинет не е имал необходимия политически мандат.  „Това беше скрито от президентството, беше скрито от Народното събрание“, каза тя. "Смятам, че да ме информира - беше въпрос на политическа култура. Но имаше действащо Народно събрание по време на кампанията, така че би могъл да информира поне неговите привърженици. Казах му го лично. Впрочем, с Андрей Гюров нямах много време и възможности да разговарям с него, защото той беше единственият човек от служебния кабинет, който не ми благодари за съвместната работа от целия Министерски съвет", изтъкна Йотова. 

По думите ѝ въпросът не е само морален, а е свързан и с начина, по който се поемат международни ангажименти. „Споразумението е важно, защото то поемаше и нови финансови ангажименти на България към Украйна, за което никой не го е упълномощавал“, подчерта президентът. 

Тя отхвърли тезата, че настоящият премиер Радев е защитавал това споразумение от парламентарната трибуна, като уточни, че според нея той е бил поставен в ситуация да изпълни вече поети ангажименти. „Той не го е защитавал. Беше принуден от обстоятелствата да го направи“, каза Йотова. Според нея този казус е бил един от моментите, които са довели до загуба на доверие към част от хората в служебния кабинет.