Законът за референдумите остана непокътнат. Предложенията на ИТН не се приеха

Депутатите не приеха промените в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, внесени от „Има такъв народ“ и касаещи облекчаване на произвеждането на референдуми.

Предложението не беше прието. За него гласуваха 75 депутати, 28 - „против“ и 77 „въздържали се“.

Тошко Йорданов от ИТН поиска прегласуване и се обърна към всички без ПП-ДБ с думите: „Това е първо гласуване и после могат да се направят промени. Това е знак към българското общество, че в някакъв момент започваме да мислим и за тях. Трябва да намираме допирни точки в името на гражданите“.

След прегласуване, предложението отново не бе прието. Промените бяха подкрепени от 80 народни представители, 30 се обявиха „против“, 80 гласуваха „въздържал се“.

Ангел Георгиев от „Възраждане“ посочи, че ПП-ДБ твърдят, че не са за тоталитарните практики, а са абсолютно демократична формация. „Тази демократичната формация отказва да има лесно провеждане на референдуми. Тази демократична формация винаги, когато се предлагат референдуми, е срещу тези референдуми. Тази демократична формация отказва пряката демокрация, т.е. тя въобще не е демократична, тя е псевдодемократична“, заяви той.

Първата група предложения за промени в закона бяха свързани с въвеждането на единен подход за определяне на законово ниво на минималния брой подписи за предложение за референдум и при двата вида референдуми – национални и местни. Предлага се минимално необходимия брой подписи за предложение за произвеждане на референдуми да е определен в закона не в твърда цифра, както е сега за национален референдум – 200 хиляди или 400 хиляди граждани с избирателни права, а като съотношение от същата база.

Втората група промени – с намаляване на праговете на валидност на референдумите и премахването на прага при определяне на резултатите от референдум. Предложенията в тази част са насочени към уеднаквяване на прага и при двата вида референдуми. Предлага се той да е избирателната активност на съответните предходни избори – за национален парламент или за общински съветници и кметове.

Третата група промени е свързана с облекчаване на технологичните правила за събирането на подписката и за двата вида референдуми. Първото предложение е свързано с отпадане на изискването за посочване на постоянен адрес от гражданите при подписка за национален референдум. Това изискване да бъде предвидено само за местните референдуми. На следващо място се предлага увеличаване на срока за събирането на подписките – за национален референдум срокът да е до 6 месеца, а за местен референдум до 5 месеца. В проекта се предвижда още допълнителен срок за представяне на подписката в структуриран вид.

Следващата група промени предвиждаха създаване на правила за продължаване на започнала инициатива за провеждане на референдуми и при произвеждане на следващи избори за НС или за Общински съветници и кметове, както и създаване на изрична уредба за едновременно произвеждане на избори за НС и национален референдум.