Невена Коканова е по-красива от София Лорен, казват в Кан

Във филма „Тютюн” Никола Корабов първи разкри големия талант на актрисата

*Текстът е на „24 часа“

Има два факта от биографията на Невена Коканова, за които преди 1989 г. никога не се пише, а и самата тя не обича да говори: баба ѝ по майчина линия е австрийка, дядо ѝ - адютант и член на свитата на Фердинанд, а баща ѝ лежи 2,5 години в концлагера в Белене. Като офицер Богдан Коканов е участник в българския корпус в Македония до 1944 г. През 1947 г. срещу него завеждат дело, на което е оправдан.

Когато обаче излиза с жена си от Съдебната палата, един човек го спира и го кани в милицията уж за някаква справка. Вместо справка Коканов е изпратен в Белене. След освобождаването е общ работник по строежите. „Беше нищета и студ”, спомня си след време Коканова за онези години.

Тя и брат ѝ Димитър, който по-късно завършва ВИТИЗ и по едно време играят заедно в Сатиричния театър, са отгледани от баба си и дядо си в софийското село Кумарица, сега град Нови Искър.

Някои от най-близките приятели на актрисата предполагат, че тези неблагонадеждни факти от биографията ѝ може би са основната причина да я скъсат на изпита във ВИТИЗ.

Дали поради същата причина началници в Киноцентъра я отхвърлят като изпълнителка на двете роли - Ирина в „Тютюн” и Лиза в „Крадецът на праскови”? Ролите, в които талантът на актрисата блесна с пълна сила и я направиха звезда. Като актриса Коканова дебютира в киното с „Години за любов”.

Филмът е слаб и критиката не му спестява това. Той ще остане в историята повече с факта, че омъжва Невена за екранния ѝ партньор Любомир Шарланджиев-Шарлето. Освен съпруг той ще се превърне и в първия учител на актрисата. Другите двама - по собственото ѝ признание са Апостол Карамитев и Григор Вачков.

Но след дебютния ѝ филм режисьорите започват да я търсят. Тя е ново, непознато лице, което камерата обича. „Венчето беше хем много хубава, хем невероятно фотогенична. Помня я като момиче с очи на сърна и лице, бяло като преспа сняг, с още стеснително детско присъствие и усмивка”, казва Жени Радева, съпруга на режисьора Въло Радев.

Първите ѝ роли са все положителни, еднопланови, предимно лирични и доста семпли като драматургия и актьорски задачи.

След няколко „средна ръка” филма, идва поканата на Никола Корабов за ролята на Ирина в „Тютюн” - екранизация на епичния роман на Димитър Димов. Но до появата му на екрана ще трябва да бъдат преодолени много препятствия.

През 1952 г. „Тютюн” е разгромен от литературната критика. Авторът му е наричан буржоазен писател и фройдист. Лично Червенков защитава Димов, а критиците му нарича „злополучни”. Но цената на това „спасение” е пренаписването на романа.

Художествената комисия в киноцентъра приема чак третия вариант на сценария, написан от Димов с участието на Корабов. Първите два варианта са върнати със забележките, че режисьорът обръща повече внимание на буржоазните герои, при това ги пресъздава обективно. А работническата класа не е показана като двигател на Историята.

Нов взрив в Киноцентъра предизвиква предложението на Корабов за Невена Коканова в главната роля. Целият художествен съвет, с изключение на трима души, е против Невена да играе Ирина. Аргументите им са, че тя е много млада, няма опит, не е завършила ВИТИЗ и с тази авантюра Корабов ще провали сценария, ще дискредитира романа и ще пропилее парите.

Режисьорът е подложен на чудовищен натиск коя актриса да избере за ролята на Ирина.

Звънят му дори и от ЦК на БКП. Той пробва популярната тогава Жени Божинова, но не е убеден, че тя пасва на образа. „Аз вярвам на Корабов”, казва Димитър Димов, и така решава проблема.

Първоначално Коканова е пробвана за ролята на партизанката Лила. Когато режисьорът я кани да опита и с Ирина, тя отказва. „Страхувам се да не те угробя”, така звучи оправданието ѝ.

Двамата дълго се разхождат в Парка на свободата (днес Борисовата градина) и той я убеждава, че рискът е негов и той ще си го понесе. От нея иска само безотказно да работи ден и нощ и заедно с него да участва в изграждането на образа. Клетвата, която си дават, и двамата спазват до края.

Преди години с режисьора Никола Корабов дълго разговаряхме за приключението му, наречено „Тютюн”. За да даде шанс на Невена Коканова да проникне и да се слее напълно с образа на Ирина, той снима филма строго последователно, нещо изключително рядко в киното.

Актрисата влиза в образа си като 18-годишна ученичка и го завършва като 35-годишна зряла жена. Коканова започва да се чувства уверена в себе си, след като гледа заснетата първа серия. Дотогава режисьорът не показва нито един кадър на актьорите.

Художественият съвет приема „Тютюн” радушно. Най-много похвали режисьорът получава за играта на Коканова и за формата на филма. Зрителският интерес след премиерата му на 5 ноември 1962 г. е небивал. Филмът изстрелва Невена в звездна орбита. След прожекция в Бургас останали извън салона хора разбиват вратата му, за да видят на живо актрисата.

„Тютюн” е показан в официалната програма на Кан. Председател на журито е големият френски писател Андре Мороа. Не е прието, преди да се раздадат наградите, председателят да поздравява режисьори или актьори. Когато обаче Невена и Корабов слизат по стълбището, постлано с прословутия червен килим, той става от ложата си и поздравява всички от българската делегация, но особено сърдечно Невена. Казва ѝ, че е възхитен от одухотворената ѝ женственост и не можел да се въздържи да не ѝ целуне ръката.

Пътуването до Кан е първото излизане на актрисата зад граница. Стоянка Мутафова ѝ дава свой шал, за да е по-шик. За първи и последен път в живота си Невена взема автограф. Върху поканата на фестивала се разписва самият Шарл Азнавур. На една вечеря знаменитият Роже Вадим я учи как да яде омари.

След като гледа българския филм, един шведски журналист възкликва: „Не сте ли съгласни, че главната героиня е по-красива от София Лорен?”.

На Варненския фестивал през 1963 г. филмът печели първа награда, Невена е с приз за най-добра женска роля.

През април 2015 разговаряхме с Никола Корабов за „Тютюн” без да знаем, че това е последният ни разговор. Попитах го не е ли вече време да разкрие тайната за Коканова.

Ето какво ми каза той: „Не беше никак лесно от Невена да направя Ирина. Няма да говоря как я извиках, как изглеждаше в началото и как в края на филма. Къртовски труд! Преди „Тютюн” тя не беше това, което стана след него. Беше една блондинка... Но имаше невероятна дарба, женственост, чар, вътрешна красота, не само външна. Ето това аз го разгадах! Усетих го! И й казах: „Хайде да опитаме...” Този чар на Невена трябваше да се извади, отвътре да се изтегли от нея, да се разработи... Ирина на Невена е най-силният образ в българското кино!”

В Сатиричния театър Коканова дели една гримьорна със Стоянка Мутафова. Веднъж двете се подготвят за представление и Мутафова се вторачва в нея: „Невено, защо се правиш на грозна, ма?”

„Писна ми от тая красота! - въздъхва Невена. - Всички си мислят, че заради нея съм станала актриса. Ще се направя на грозна, но в себе си ще знам, че съм хубава...”

На 12 декември тя щеше да навърши 80.

Източник: 24 часа