Режисьор от Бродуей: „Книгата на мечтите“ показва едни от най-добрите танци в света - (СНИМКИ)

"Това шоу е голямо. Има много танци – едни от най-добрите, които съм виждал в света. Изненадан съм колко добре всички работят помежду си и си сътрудничат един с друг. Когато гледате, няма да можете да различите кой е танцьор, кой е цирков артист и кой е актьор". Това казва в интервю за БТА бродуейският режисьор Уест Хайлър. На него е поверен „Книгата на мечтите“ – първият семеен български авторски мюзикъл. Премиерата е в зала 1 на НДК на 14 ноември.

Фантастична сценография, 18 авторски български песни и над 90 артисти участват в историята на младия мечтател Пат, който открива в любовта мотивация да се справи с всички предизвикателства по пътя си. Оригиналният сценарий е изцяло на български автори. Лайтмотивът на представлението е за силата на истината и доброто и за това, че всичко, което виждаме с очите си, невинаги е това, което е истината, а кой пише историята на собствения ни живот – не избираме ние.

Режисьорът Уест Хайлър, сценаристите Ралица Мерджанова и Александър Чобанов, и актьорите в главните роли – Давид Крумов и Калина Асенова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – как се прави мюзикъл на световно ниво в България, как работят с българските артисти. И още – за изненадите, историята и посланията.

Г-н Хайлър, С какво този мюзикъл се различава от предишните три, поставени от Вас в България – Avenue Q, „Шрек“ и „Спондж Боб“?

Уест Хайлър: Тук определено има най-много хора и се играе в най-голямата зала, така че по тези стандарти е най-голямата продукция до момента.

Първият спектакъл, който направих в България, беше Avenue Q и го режисирах преди около осем години. През това време се случиха много неща. Светът се променя. Преминахме през КОВИД, всички театри затвориха. Политиците също се промениха. В момента има войни с Русия, Израел и Хамас. Така че всеки път, хората реагират на различни неща, на национално ниво.

Но по отношение на изкуството и на културата, когато направих Avenue Q, наистина нямаше друг мюзикъл в България. Сега, осем години по-късно, мюзикълите са много популярни. И за някого, който обича мюзикълите толкова, колкото и аз, е много вълнуващо да съм тук и да видя как всички театри продуцират мюзикъли. И отделно от това, страхотни американски мюзикъли гостуват в България.

„Книгата на мечтите“ е създаден от изцяло български екип...

Уест Хайлър: Този спектакъл е вълнуващ, защото е български мюзикъл. Обикновено аз режисирам шоута, които се играят на Бродуей и по целия свят, и след това го правя в България. Но този мюзикъл е от български автори, от български композитори. Не се налага превод от английски. Написано е за България и за София, и е много вълнуващо. За мен е чест да се върна тук и да работя по нещо подобно.

Ралица Мерджанова: Идеята за историята е авторска – на Ани Дончева и моя. По-късно към нас се присъедини Александър Чобанов, заедно с когото написахме драматургията и либретото към мюзикъла. И всъщност едно такова нещо се пише с много любов и с вяра в мечтите.

Александър Чобанов: Аз имам много голям опит като сценарист на телевизионни сериали, след това като сценарист на „Фортисимо фамилия“, където правим детски образователни концерти. През годините така успявам да се ориентирам към българската аудитория, защото винаги има някаква специфика. По-скоро е въпрос на това какво вътрешният усет подсказва и това, че съм роден в тази държава.

Какъв бе подходът към работа този път?

Уест Хайлър: Мюзикъл се получава най-добре, когато по него се работи като пиеса. Когато има честни герои и честни взаимоотношения, и историята просто продължава в песента. Да, това може и да звучи възвишено, но самият стих е възвишен. Шекспир е възвишен – когато хората говорят в стихове. Така че, когато гледате мюзикъл, вие сте толкова навътре в съдбите на героите, надеждите и мечтите им, и това, което те искат, колкото и ако гледате пиеса.

Затова аз винаги започвам работа по един мюзикъл на маса. Всички седят около масата, минава се през сценария, през текста, през диалога –  за да сме сигурни, че каквото и да се случи, всички разбират каква е историята. Не мисля, че всеки режисьор работи по този начин. Мисля, че много режисьори, когато работят върху мюзикъл, започват с танца или с музиката. Но аз винаги започвам с историята.

Семеен мюзикъл означава ли, че „Книгата на мечтите“ е за всякакъв тип аудитория?

Александър Чобанов: Основното е, че е семеен мюзикъл. Това е също така и мюзикъл за семейството, но аудиторията е от баба до бебе или от бебе до баба. 

Уест Хайлър: Като казваме, че това е семеен мюзикъл, най-често имаме предвид, че можете да заведем децата си на него. За мен това е семеен мюзикъл, защото в крайна сметка е мюзикъл за намирането на семейство. Ето за това е историята. Става дума за хора, които имат разбити семейства, които нямат семейства, които са сираци, които се намират един друг, които намират семейство и място, на което да принадлежат.

Александър Чобанов: Историята започва тъжно, но героите успяват да намерят верния път, да срещнат правилните хора и да завъртят колелото на съдбата в правилната посока, така че да постигнат мечтите си, дори не и целите си, а мечтите си. 

Ралица Мерджанова: Историята  разказва за съдбата на малкото момче Пат, кръгъл сирак, растящо на улиците, препитаващо се от дребни кражби и джебчийство. Той се осмелява да последва мечтата си. Попада под купола на цирк, на пътуващ карнавал, и там с помощта на правилните хора, които среща, успява в крайна сметка да сбъдне своята мечта и да намери семейство. 

Кое надделява – комичното или трагичното?

Ралица Мерджанова: Сложно да се определи какъв жанр е. Има малко комедия, има драма, има любов, има романтика, има и щипка вълшебство – точно на принципа на холивудските бродуейски истории, които те зареждат с топлина. 

Александър Чобанов: Мюзикълът обикновено събира в себе си всички жанрове, но да кажем, че тук преобладават драмата и комедията, което е доста често срещано – още от Шекспир насам, така че се опитваме в тази посока да работим. 

Г-н Хайлър, има ли неща, които все още Ви изненадват, когато работите с български артисти?

Уест Хайлър: Правил съм различни представления. Например, при Avenue Q бях изненадан от всеотдайността на актьорите и от това, че могат да изиграят всичко. Когато правих „Спондж Боб", бях изненадан от комедийния талант на актьорите.

Това шоу е голямо. Има много танци – едни от най-добрите, които съм виждал в света. Бях много изненадан от това колко изключителни са танците. Добавихме циркови артисти и актьори към това. Бях изненадан също колко добре всички работят помежду си и си сътрудничат един с друга. Така че се надявам, че когато гледате този мюзикъл, няма да можете да различите кой е танцьор, кой е цирков артист и кой е актьор.

Александър Чобанов: Артистите се допълват, някои влизат територията на други. Например, актьорите правят циркови номера, а на танцьорите им се налага да говорят и да пеят. Така че, преминават се границите на жанровете, което е много интересно и доста трудно. Режисьор като Уест, който идва от Бродуей, и има усет, който ние нямаме, добавя стойност върху цялото, върху цялостния спектакъл. 

Ралица Мерджанова: Изненадите в мюзикъла са почти във всяка сцена. Кастът е многоброен, има актьори, певци, танцьори, акробати. И това, което правим в момента с целия екип, е, че наистина никой няма да може да разбере кой е певец, кой актьор, кой акробат. Артистите сами допринасят взаимно за това всеки един да бъде мултижанров артист.

Калина Асенова: Аз вече за трети път се сблъсквам с Уест Хайлър и е прекрасен процес... наистина много лек, много лесен. Винаги има прекрасни идеи, които те оставят сам да стигнеш до изработването и усъвършенстването им. 

Давид Крумов: За мен е голямо преди предизвикателство, защото за първи път участвам в такъв голям проект, в главната роля. Уест е изключителен професионалист, много точно и много бързо ни насочва накъде да тръгнем, къде да потърсим образа. И наистина за този период, който работихме с него, той наистина направи великолепни неща. 

Повече помага или повече пречи работата в толкова голям екип?

Давид Крумов: Работата в голям екип е много добро нещо, защото успяваш да се учиш от много хора и да си крадеш някакви неща, които най вероятно ще ти бъдат полезни за в бъдеще. Имаш подкрепата на всеки един човек от екипа, всеки ти дава кураж, че ще може да се справиш. Различно е. Мисля, че и този вариант да работиш в голям екип е страхотно нещо. 

Калина Асенова: Мюзикълът наистина е с огромна мащабност. В него има от всичко по малко, дори по много. Сработването с екипа е хем лесно, хем е предизвикателство за всички. Понякога е трудно откъм технически неща, които трябва да се изработват.  

Кое е универсалното послание на „Книгата на мечтите“?

Калина Асенова: Посланието на мюзикъла е главно любовта, да намериш магията в себе си и хората около теб. Важно е с каквито и предизвикателства да се сблъскваш да може да се справиш с тях и да намираш решение.

Давид Крумов: Посланието ни припомня, че трябва да мечтаем, че трябва да вярваме в добрите неща, че има някой, който се грижи за нас, и че мечтаем ли, работим ли, мечтите могат да се сбъднат и можем да бъдем щастливи. И мечтите не са просто само за нас, когато си ги сбъднем – те са за хората, за да носим радост на хората и надежда на всички, които са около нас. 

Александър Чобанов: Мюзикълът е свързан с постигането на една мечта и колко е важно човек да мечтае, и да не спира да мечтае, и да вярва в мечтите си, защото не знаеш кога могат да се сбъднат. 

Ралица Мерджанова: Може би най-ценното, което ще се опитаме да предадем на публиката, са топлината и уютът. И с оглед на предстоящите коледни празници смятаме, че ще бъде хубав подарък.