“Безполезни в Европа”:Това ли ще е годината на Арсенал в евротурнирите?

Третият най-голям клуб на домашната сцена в Англия е и най-неуспешният от грандовете от Албиона, що се отнася до европейските клубни турнири. Може и да звучи парадоксално, но въпреки спечелените 13 шампионски титли и рекордни 14 купи на ФА, “артилеристите” могат да се похвалят само с по една КНК от 1993/94 и Купа на панаирните градове от 1969/70, която дори не влиза в официалните статистики на УЕФА.

За сравнение, Ливърпул и Манчестър Юнайтед имат общо девет трофеи в най-авторитетния турнир на Стария континент, печелен също от Нотингам Форест и Челси по два пъти и от Астън Вила и Манчестър Сити по веднъж.

Липсата на “европейско сребро” е огромно петно върху иначе великолепната визитка на Арсенал. Неслучайно феновете на големите съперници на Острова пускат майтапа, че “артилеристите” са като английски щепсел докато си на екскурзия в Европа: безполезни. 

Клубът от Северен Лондон има засега само един финал в Шампионската лига, през 2006 г., загубен от Барселона, макар и след наистина скандално съдийство. Барселона впрочем, ще се окажат сериозен препъни камък за Арсенал и през следващите години ще отстранят Арсенал още два пъти в елиминациите на турнира, като и двата пъти англичаните влизат във втория мач с предимство от първия.

През този сезон обаче, Арсенал се движат добре в Шампионската лига и след великопелеп мач срещу Реал Мадрид у дома, в който за 17 минути вкараха три безответни гола, са само на крачка от полуфиналите. Според най-големия български букмейкър, познат като спонсор на ЦСКА и пловдивските Ботев и Локомотив, коефициентът за успех на английския клуб за титла в “турнира на богатите” отстъпва само на тези на Барселона и ПСЖ.

За съжаление, историята на Арсенал е пълна с примери за успешна атаки на титла в Европа, последвана от зрелищни провали на финалната права. Ето и някои от най-големите нещастия на клуба от английската столица в континенталните турнири:

Поредните отпадания в групите на Шампионската лига (1998/99 и 1999/2000 г.)

Спечелването на титлата в Премиър Лийг през 1998 г. се очакваше да даде тласък на първия голям отбор на Арсен Венгер в Шампионската лига. Клубното ръководство и френският визионер обаче се фокусираха върху строежа на новия, по-голям стадионклуба и през следващите два сезона домакинските мачове за Шампионската лига се играха на “Уембли”, което на практика неутрализира домакинския фактор.

В първия сезон Динамо Киев и Ланс изпревариха лондончаните в предварителните групи, след като взеха по 4 точки от тях в преките сблъсъци, а в следващия абсолютно същото направиха Барселона и Фиорентина. Така митичния отбор с Дейвид Сиймън, Тони Адамс, Патрик Виейра и Денис Бергкамп пропусна с лекота не една, а две възможности да се бори за най-големия евротрофей.

За да е пълно разочарованието, през 2000 г., вече в турнира за Купата на УЕФА, “артилеристите” стигнаха до финал, само за да загубят най-неочаквано от Галатасарай след дузпи.

Лобът на Наим и загубеният финал за КНК от Сарагоса (1994/95)

Когато Арсенал загуби финала във финала за Купата на носителите на купи (КНК) през 1980 г. от Валенсия, това беше посрещнато с разбиране предвид огромната по онова време класа на испанския тим, загубеният финал в същия турнир от Реал Сарагоса през 1995 г. определено е смятано за шокиращо.

В този мач Арсенал тогава защитава трофея си в турнира от предишната година и определено разполага със значително по-добрия състав и в полуфинала драматично е отстранил Сампдория след като легендата на клуба Дейвид Сиймън спасява три дузпи на италианците. 

Мачът изобщо не върви по план за англичаните. Първият гол в него пада в тяхната врата чак в 67-та минута, но Арсенал успява до го върне по-малко от десет минути по-късно. Равенството се запазва чак до предпоследната минута на продълженията, когато 40-метровия прехвърлящ удар на Наим от Сарагоса прехвърля вратаря Дейвид Сиймън, и записва една от големите изненади в историята на футбола.

Крахът срещу Олимпиакос в Лига Европа (2019/20)

През онзи сезон, Олимпиакос попаднаха в 1/16-финалите на Лига Европа след като завършиха трети в своята група в Шампионската лига. При все че съперникът не е никак лесен, всички очаквания са Арсенал да продължат рутинно напред в турнира и шансовете за краен успех рязко се покачват след победата с 1:0 в Пирея за отбора на тогава новия мениджър Микел Артета, заменил Унай Емери.

Само че в реванша в Северен Лондон атмосферата определено не е празнична. Нулевото равенство преди почивката все пак е повод за само леко безпокойство, но малко след началото на втората част Олимпиакос повеждат и задържат резултата до края на редовното време.

В продълженията домакините най-сетне показват живец и Пиер-Емерик Обамеянг изравнява в 113-ата минута и дава преднина на своите. В самия край обаче Юсеф Ел-Араби бележи и класира гърците напред по правилото за повече голове на чужд терен.

Проклятието на осминафиналите в Шампионската лига и трагедията срещу Монако (2014/15)

Арсенал нямат равни що се отнася до отпадания на осминафинали в Шампионската лига,. През 2015 г. те записват пета поредна година с крах точно на това ниво от турнира, този път срещу Монако на Димитър Бербатов.

На пръв поглед, жребият изглежда благосклонен за английския гранд, но още в първия двубой на “Емирейтс” нещата се обръщат злокобно. Попадения малко преди и след почивката съответно на Жофри Кондогбиа и Бербатов дават контрола на монегаските. И въпреки късния гол на Алекс Окслейд-Чембърлейн, остава време за допълнително нещастие на домакините, след като Яник Ферейра Караско вкарва комично трето попадение за гостите.

В реванша Арсенал се представят достойно и изравняват общия резултат с голове на Оливие Жиру и Аарън Рамзи. Колкото и да натискат обаче, лондончани така и не съумяват да стигнат до заветно трето попадение и отпадат по правилото за голове на чужд терен.

Треперенето срещу шведските джуджета (Лига Европа 2017/18)

Победители в своята група, “артилеристите” имат благоприятен жребий за 1/16-финалите в Лига Европа, изправил ги срещу скромния шведски тим на Йостерсунд, воден от мениджъра Греъм Потър, който впоследствие ще остави следа в Брайтън и Челси. Към онзи момент обаче, в периода между 2011 и 2018 г. английският треньор е успял само да изведе малкия шведски клуб от четвъртото ниво в Швеция до участие в елиминационни етапи във втория по сила евротурнир

Арсенал с лекота печелят първия мач като гости с 3:0, но в реванша на “Емирейтс” треперят здраво. Йостерсунд вкарват два пъти в рамките на минута в средата на първото полувреме и на почивката им трябва само да презаредят батериите за атака на немислимото.

Единствено заради бързия гол на Сеад Колашинац в началото на втората част шокът е предотвратен. Английският колос все пак остава унизен пред собствените си фенове от един малък скандинавски клуб с далеч по-нищожен бюджет.

“Непобедимите” рухват срещу Челси (Шампионска лига 2003/2004 г.)

Особено болезнена е и отпадането в четвъртфиналите на Шампионската лига срещу съгражданите от Челси. Най-вече защото това е сезонът, в който Арсенал станаха първия клуб завършил сезон от 38 кръга във Висшата лига на Англия без нито една загуба и към онзи момент са здраво стъпили по пътя към шампионската титла.

Освен това, Арсенал вече на два пъти са победили Челси - основен конкурент в шампионата, с по 2:1. В първия мач на “Станфорд Бридж”, откриващият гол на Челси е върнат след само шест минути игра и Арсенал гледат с добре обоснован оптимизъм към втория мач на “Хайбъри”.

Оптимизмът е потвърден в добавеното време на първата част на реванша с гол на Жосе Антонио Рейес. Второто полувреме обаче е коренно различно - бърз гол от Франк Лампрад възстановява равенството, а упоритата защита и вихрени контратаки на Челси не позволява на Арсенал да материализират каквото и да е било превъзходство. Докато не се стига до 87-та минута, когато Уейн Бридж пробива от ляво и след двойно подаване с Ейдур Гудьонсен препарира вратаря Йенс Леман за 2:1 и лишава Арсенал от първи финал в Шампионската лига.