„Сега“: Радостин Василев се хвали, че е увеличил парите за спорта, но не вдигна и с 1 лв. перото за клубовете

Точно 12 298 518 лв. е отпуснало министерството на младежта и спорта (ММС) по програмата "За развитие на спортните клубове за 2023 г." на 862 бенефициента, съобщава "Сега", позовавайки се на справка за одобрените суми към 22 май.

Парите са двойно повече от дадените по същата програма миналата пролет от администрацията на тогавашния министър Радостин Василев. Започналият мандата си като кадър на ИТН и завършил като отцепил се от тази партия Василев, който обичаше да се хвали как е увеличил парите за спорта, всъщност не вдигна и с 1 лв. бюджетното перо за финансиране на клубовете. А на това отгоре сколаса до май да отпусне всичко на всичко 6 777 124 лв. за едва 486 клуба от 55-те спорта, които имаха право да кандидатстват (тогава те бяха почти 2000).

Тази година ММС, начело със служебния министър Весела Лечева, извърши прекатегоризиране на спортовете. Но на финансиране по "Програма за олимпийска подготовка и развитие на спорта за високи постижения за 2023 г." подлежат отново 55 вида спорт. Основната промяна в новата категоризация е, че федерациите бяха разделени на олимпийски (с две подкатегории - такива с участия на скорошни игри и такива с потенциал за участие на предстоящи) и неолимпийски.

23 спорта ще получат пари от държавата за олимпийска подготовка

Общо 55 вида спорт в България ще получат средства от държавния бюджет за постигане на елитни резултати през следващата година.

В резултат в Програма за развитие на спортните клубове за 2023 г. бяха включени общо 49 федерации, но някои от тях, като тази по ски (алпийски и северни дисциплини, ски скокове и сноуборд), например, включват по повече от един спорт.

Според регистъра на ММС тези федерации имат за лицензирани членове общо 2263 клуба (иначе по всички спортове лиценз за дейност имат 4038 клуба). От тях заявка за финансиране по програмата са подали 996, или по-малко от половината (44%). А са одобрени са 862, т. е. субсидиране получават малко над 1/3 (38%) от имащите право на такова.

От тези 12.3 млн. лв. на клуб се падат средно по 14 267 лв., но има големи разлики. Всъщност общо 474 клуба са подпомогнати за дейността си тази година с по по-малко 10 000 лв., а 137 от тях - дори с под 5000 лв.

На дъното в класацията е кюстендилският лекоатлетически клуб "Пауталия", одобрен за скромните 3005 лв. С 5 лв. повече взима тенисът на маса в НСА, а още 9 лв. отгоре има за клуба по скокове на батут към спортната академия.

На обратния полюс са три субекта с подпомагане над 100 000 лв. тази година. №1 е борцовият ЦСКА със 111 765 лв., следван от волейболния "Левски София" със 111 547 и от борцовия "Левски" със 103 536 лв. Близо до тази челна тройка са също боксовият "Локомотив" (Сф), където треньор е олимпийската шампионка от Токио 2020 Стойка Кръстева (96 014 лв.), клубът по щанги "Русе", където са няколко национали еврошампиони (95 654 лв.), и лекоатлетическият "Локомотив" от Пловдив (90 088 лв.).

Като бройка, с най-много финансирани клубове, логично, са федерациите с по най-много членове - волейбол (66), лека атлетика (65), борба (56), баскетбол (48), плувни спортове (39), хандбал (36). На обратния полюс са смесените бойни изкуства (ММА) - само с 2 клуба в списъка, аеробика с 3, канадска борба и карате киокушин с по 4, федерацията за спорт за глухи с 5 и тази по спортно катерене и алпинизъм с 6.

Класацията и по отпуснати суми е подобна - клубове от най-многолюдните федерации получават лъвския пай. Одобрените 56 борцови клуба взимат общо 1 208 165 лв. (средно по 21 574 лв.), 66-те по волейбол поделят 1 066 171 лв. (средно по 16 154 лв.), а 65-те по лека атлетика - 1 048 680 лв. (средно по 16 133 лв.) - т. е. средната сума тук е доста над средната за всички финансирани клубове по останалите спортове (14 267 лв.).

Това са всъщност представители на три от четирите най-щедро субсидирани спорта за 2023 г., които по този начин добавят по над 1 млн. лв. към и без това богатото държавно финансиране - федерацията по борба е №1 с отпуснати от ММС 3 261 200 лв., волейболната е №3 с 2 948 209 лв., а атлетическата е четвърта с 2 321 445 лв.

Не е много по-назад и художествена гимнастика (този спорт е №2 по държавни субсидии с 3 200 640 лв.). Нейните одобрени за финансиране 34 клуба поделят 644 716 лв. (средно 18 962 лв., като №1 е клубът на президента на централата Илиана Раева - "Илиана", с 88 195 лв.). Повече има още само за клубовете по бокс - 41 си делят 760 157 лв. (средно 18 540 лв.), и баскетбол - 716 456 лв. за 48 клуба (по 14 926 лв. средно).

Двойно подпомагане

Има, оказва се, и доста клубове, които са се ориентирали добре в административната система на ММС и получават държавни средства и по други програми на министерството като например "Научи се да плуваш" и "Спорт за децата в свободното време".

По първата са отпуснати пари на 12 клуба по плуване, водна топка и триатлон - общо 151 500 лв., като сумата варира между 4500 и 17 700 лв. От тези 12 бенефициента на "Научи се да плуваш" осем взимат пари и по основната програма на ММС за развитие.

Десет пъти повече двойни получатели се откриват при "Спорт за децата в свободното време". По тази програма спортното министерство е отпуснало общо 1 200 000 лв. на 153 клуба, или средно по 7843 лв.

Там също има солидна диференциация: между 4200 - за борцовия клуб "Класик" от Белене, и 16 000 лв. - за "Ирбис" (Сф) по хокей на лед (иначе този спорт не е сред имащите право на пари за развитие). Впрочем хокей на лед се отличава в "Спорт за децата в свободното време" с още две отпуснати суми доста над средните - 15 800 лв. за НСА и 11 600 лв. за "Левски".

А сред всички 153 финансирани по нея, повече от половината, и по точно 85, взимат пари и за "Развитие на спортните клубове", т. е. на практика имат двойно подпомагане.

Като се тегли чертата, се оказва, че от съществуващите в страната общо 4038 лицензирани спортни клуба държавни пари за някаква своя дейност по три от най-популярните програми на ММС са получили 934, или 23.1% от всички.

В това число влизат и някои членове на федерации без право на държавно финансиране за дейност (защото те имат по-малко от задължителните по закон 15 клуба). Те, разбира се, не са в основното субсидиране, но по "Спорт за децата в свободното време" със свои проекти са се класирали представители на хокея на лед (общо 4), бейзбола (4), спортните танци (2), айкидо и снукър (по 1).