20 години от олимпийското злато на Армен Назарян в Сидни
На 27 септември преди точно 20 години Армен Назарян покори олимпийския връх на тепиха в Сидни.
Натурализираният арменец ликува със златния медал при 58-килограмовите в класическия стил, след като на финала тушира корейската звезда Ким Ин-Суб. Вездесъщият центур на Армен се развихри в австралийския мегаполис и той донесе последната засега титла в историята на българската борба под петте преплетени кръга. По този повод "Тема Спорт" се свърза с настоящия национален треньор на класиците, за да си припомни славните мигове от невероятния успех.
Г-н Назарян, навършват се 20 години от олимпийската титла в Сидни. Какво си спомняте от онзи турнир в Австралия?
- Всичко. Нищо не съм забравил. Обещах да отида и да строша корееца, след което да посветя златния медал на президента, който ми даде гражданство тогава -Петър Стоянов, както и на Гриша Ганчев, който ме докара в България. Казах им, че отивам в Сидни, ставам шампион и се връщам, за да посветя златото на тях двамата.
Връщате ли се често в спомените си към онзи момент?
- Да, често се връщам, плача от радост. Много исках да спечеля трета олимпийска титла и в Атина, но тогава съдиите решиха да ме спрат към златото. В онзи период в Сидни бях безапелационен и не позволих на никого да ме ощети. Тогава смених категорията, качих килограмите до 58 и конкуренцията беше невероятно силна. Трима олимпийски шампиони бяхме събрани в една категория - полякът Завадски и Мелниченко от Казахстан заедно с мен.
Което прави медала още по-ценен, нали така?
- Абсолютно. Беше необходимо много воля и самочувствие, за да може човек да спечели олимпийското злато в такава конкуренция. Но аз успях да го направя, при това по изключително убедителен начин. Нямах право да сбъркам, просто защото дадох обещание, което трябваше да спазя.
Сега като национален треньор как се чувствате, предвид че 20 години България търси следващия си олимпийски шампион в борбата?
- Много съжалявам, че минаха толкова години, а все още няма кой да ме наследи на олимпийския връх. Това е мечта, която искам да сбъдна. След мен има едно вледеняване. Но вярвам, че нещата ще се оправят и ще имаме следващия златен медалист. Имаме качествени момчета, идват добри състезатели, които с малко шанс може да се справят. Аз съм печелил всичко в кариерата си и искам да го видя като треньор.
Това ли си пожелавате сега, може би Едмонд да ви наследи?
- Аз съм национален треньор на България, не само на Едмонд. Важното е да имаме следващ олимпийски шампион. Дали ще е той или ще е някой друг, това рано или късно ще се случи. Не може да разчитаме, че Едмонд ще е следващият, защото той още е юноша, на 18 години само е. Ще бъде успех да участва в Токио, да не говорим за медал. Вдига категория, ще видим. Важното е да сме здрави, да приключи тази пандемия и да отидем с максимум брой борци на олимпиадата.
Предвид че онази титла ви бе първа олимпийска за България, по-различно ли бе усещането за вас? Печелили сте още едно злато, но за Армения през 1996-а.
- Както вече ти казах, аз бях обещал да спечеля тази титла. Преди това бях казал на Гриша Ганчев, че ще спечеля максимум медали за България от всички първенства, а той ми обеща да ми качи категорията. Така и стана. Имам общо 16 медала за България и 7-8 за Армения в кариерата си. Но съм много благодарен на България, че ми даде шанс да се боря тук и след това да водя сега националния отбор. Кариерата ми се разви така, както аз исках. Въпросът е сега, в тези години, които са доста трудни, момчетата, които тренирам в момента, да ме наследят на върха. Мечтая за това. Такъв успех ще означава, че абсолютно максимално съм реализирал себе си.
FaceBook Twitter Pinterest https://tribune.bg/bg/sport/20-godini-ot-olimpiyskoto-zlato-na-armen-nazaryan-v-sidni/
Коментари (0)
Добави коментар