24 часа: Стари муцуни палят нови войни в щангите

Държавата още чака 1 264 421 лева от бившата федерация

В най-успелия български спорт - вдигането на тежести, от години се делят. На свои и чужди, сини и зелени. И след няколко гръмки скандала за употреба на допинг бяха заличени куп шампиони, една федерация и още много съдби, пише 24 часа.

В последните дни тръгна новата война в този спорт. Обвиненията са прозаични от дълго време. Клубове фантоми, неправомерно изразходване на средства. Неща до болка познати на спортната ни общественост. Нищо, че в момента върви прелицензиране по новия закон за спорта. Може би точно заради това се вдига пушилка. Защото според него лицензите са безсрочни. Проблемите с устава са от доста време, дори може да се каже, че бяха наследени. Да се говори, че няма олимпийски квоти пък си е глупаво. Просто такива още не са раздадени по новата система на международната федерация. А Божидар Андреев е четвърти в ранглистата за Токио, а там отиват първите осем.

Активността може да е продиктувана и от изборите, защото поне двама от тези, които вдигат скандалите, са кандидати в тях.

На мушката е сегашното ръководство на Неделчо Колев. От другата страна са Антон Коджабашев и Андон Николов, ръководили старата федерация от 2000 до 2011 година. Към тях са треньорите Пламен Аспарухов, Кристиана Колева, Здравко Стоичков и Диян Дейков.

Антон Коджабашев е президентът, на когото министър Свилен Нейков отказва подновяване на лиценза на 30 декември 2009 г. по три причини - пропуснат срок, скандал с допинг и стари задължения. Към това се добавят неприет бюджет и фактът, че от 2 години не е провеждано общо събрание на федерацията.

Сумата на задълженията е доста прилична - 1 264 421 лева по пет съдебни дела. Тези средства едва ли ще бъдат възстановени някога.

Скандалът с допинг е от 19 юни 2008 година, когато при внезапна проверка на международната федерация са хванати 11 национали на Пламен Аспарухов с анаболни стероиди. Заради това не бяхме допуснати до олимпиадата в Пекин.

На тази в Атина 4 години преди това бяхме с осакатен състав, след като на световното във Ванкувър бе доказано, че пробите на Гълъбин Боевски, Златан Ванев и Георги Марков са от един и същ източник. А в Гърция Алан Цагаев отпадна заради уж бъбречна криза според Аспарухов, която се оказа поредната положителна проба.

Началото на серията бе дадено в Сидни, където заради скандала с ороцетама загубихме три медала - на Изабела Рифатова, Иван Иванов и Севдалин Минчев. Отборът ни бе спрян от участие, за да бъде възстановен само Цагаев, който взе сребро. А Коджабашев пееше “Боят настана” пред стаята на Иван Абаджиев.

И всичко това се случи, когато имахме член на борда на световната федерация - Нораир Нурикян, и вицепрезидент на европейската - Антон Коджабашев.

Скандалите извън допинга също не бяха леки. Дори в един момент Коджабашев обвини Иван Абаджиев в ефира на Нова тв, че го е направил наркоман без неговото знание, като е давал на всички забранени вещества. Дори смъртта на великия треньор, който ни сложи на картата в този спорт, не доведе до помирение. Част от шампионите липсваха на поклонението.

Колева се обиди, след като бе пренебрегната за преразпределението на премията за сребърния медал на Милка Манева от олимпиадата в Лондон. Той дойде, след като три от нейните съпернички бяха хванати с допинг при повторното отваряне на пробите и петото място се превърна във второ. Манева обаче предпочете да впише по-голям дял на личния си треньор Костадин Грозданов, околкото за националния.

По времето на Неделчо Коев пък бе скандалът със замърсената добавка, заради който бяхме отстранени от олимпиадата в Рио, след като отново всички национали бяха хванати. Доказано бе обаче, и то от лабораторията в Кьолн, че този път нямаме вина, а тя е на производителя. Следствието в България по този скандал вече се влачи с години и няма изгледи да бъде завършено.

След намесата на държавата обаче нещата се оправиха. Дори бе платена глобата заради положителните проби. И нещата започнаха да се възстановяват полека. В крайна сметка за 2019 година щангите са №1 по спечелени медали от световни и европейски първенства за мъже и жени - с 12. Борбата има 8, художествената гимнастика - 4, боксът - 3, биатлонът - 2, а по един са за каратето, спортната стрелба и джудото. А за всички възрасти са на второ място заедно с художествената гимнастика с по 19 отличия, а борбата има 23.

Всъщност големият въпрос е защо е тази битка за власт през последните 30 години, след като състезателите постоянно намаляват. И много трудно е да се намерят млади, които са съгласни да минат през тонове желязо, за да стигнат до върха. Българските щангисти обаче са особена порода хора. Повечето от тях дори не могат да се гледат, нищо че са били подложени на едно и също. Такива скандали и дрязги не са познати в другите ни спортове. И от това тръгват войните. Които за вдигането на тежести са всекидневие.