Ансамбълът за девойки грабна среброто в многобоя във Варна

Финалите на отделните уреди започват в 19.00 часа, а от 18.30 часа е официалното откриване.

Ансамбълът ни за девойки в състав Александра Василева, Камелия Петрова, Сузан Пуладиан, Кристиана Дойчева, Гергана Трендафилова и Мария Стаменова спечели сребърен медал в многобоя на Европейското първенство по художествена гимнастика във Варна.

Българките събраха сбор от 65.450 точки. Възпитаничките на Вяра Ваташка и Цветелина Найденова изиграха силно композицията си с пет топки и бяха оценени с 38.250 точки, а на пет ленти допуснаха грешки и получиха от съдиите 27.200 точки. Така нашите момичета намериха място сред осемте най-добри отбора във финалите и на двата уреда.

Европейски шампионки с резултат от 67.800 точки (40.500 точки за съчетанието с 5 топки и 27.300 точки за това с 5 ленти) са гимнастичките на Русия.

Бронзовите отличия станаха притежание на ансамбъла на Израел с 63. 175 точки (37.000 точки за съчетанието с 5 топки и 26.175 точки за това с 5 ленти)

"Максималисти сме, защото знаем какво могат и как тренират в залата. Надяваме се довечера на финалите да изгладим всички неточности и да го изиграят наистина по най-добрия начин. Подготвяхме се с любов и спокойствие, но и с много работа. Момичетата знаеха, че нямат много време, работеха много концентрирано в залата и нямахме пропуснати тренировки. Наистина бяхме много концентрирани, много се раздаваха - и те и ние. Смятам, че наистина си изработихме съчетанията и сме напълно готови. Надявам се в пълния си блясък довечера да покажем композициите си", каза след края на състезанието за многобоя Вяра Ваташка.

Помощничката й Цветелина Найденова беше част от ансамбъла за жени, който спечели бронзов медал на Игрите в Рио 2016, но сега е от другата страна - като треньор.

"Много е трудно, защото тези деца определено им липсва опит. Те са по-малки, трябват им много състезания, много опит. Затова ние се опитахме да пресъздадем тази обстановка и винаги имахме поне по едно контролно на седмица - с публика, по трика, за да могат да се обиграват. Бих казала, че когато съм от другата страна сега като треньор притеснението е много по-голямо. Като състезател не съм се притеснявала толкова, просто знам, че излизам и си го изигравам, а сега отстрани е много по-притеснително. Направо ми идва да изляза и аз обаче не мога нищо да направя, само седим и гледаме и им стискаме палци да си го изиграят, защото наистина могат", допълни Цветелина Найденова.