Божиков: Чакаме баража за Евро 2020 с Унгария с ясната цел да продължим напред

Националният защитник Васил Божиков е единственият български футболист, който стана шампион в чуждо първенство през тази година.

Със своя Слован Братислава той триумфира за втори пореден сезон с титлата на Словакия, а през седмицата небесносините оформиха и дубъл след успех с 1:0 над Ружомберок във финала за купата на страната, която Божиков спечели и през 2018 г.

Пред "Тема Спорт" капитанът на Слован говори за третата си година в тима, за карантината от COVID-19 и за националния тим.

Васко, честит дубъл! Успяхте ли да отпразнувате титлата и Купата на Словакия?

- Благодаря! Още не сме празнували, мачовете ни бяха през 3-4 дни и трябваше да изчакаме и последния кръг - дербито със Спартак Търнава.

Как премина финалът срещу Ружомберок? Взехте минимална победа с гол на Ален Ожболт, който във втори пореден сезон носи трофея на своя тим, след като миналата година короняса Локо Пловдив у нас...
- Срещу Ружомберок винаги се играе трудно, защото се затварят добре и разчитат на контри. Но успяхме да поведем с гол от дузпа на Ожболт и да стигнем до победата, което ни бе и целта. Говорихме си с Ален и се шегувахме, че и тук трябва да му направят отливка на крака, защото разбрах, че на стадиона на Локомотив вече има.

Замислял ли си се, че всеки изминал сезон в Слован надграждаш откъм трофеи и успехи?
- Да, наистина с всяка година не само аз, а и целият отбор повишаваме нивото си и играем по-добре. Вижда се и по резултатите - започнахме с купата, после титла и сега взехме и двете, след като доминирахме през целия сезон.

На какво се дължи тази доминация, мнозина биха казали, че печели най-богатият отбор?
- Въпрос и на възможности, и на финанси е. Тук идват добри и качествени чужденци, както и словаци. Но и атмосферата през тези три години доста се промени. Смея да кажа, че имаме добро ядро, добър дух в съблекалнята и вярвам, че успехите се дължат и на това, че сме сплотени и играем като отбор. Всеки се бори и прави това, което може, и помага на другите.

Кое беше най-трудното за Слован през този сезон, а и за теб в личен план?
- Във всеки мач отборите искат да се доказват срещу Слован, играят на предела на възможностите си и на ръба на грубостта дори. Играхме успоредно и в Европа, така че заради многото мачове може би беше малко по-тежко. След Лига Европа да влезеш в първенството - атмосферата е съвсем различна. Но мисля, че показахме постоянство през целия сезон, а имахме и дълбочина в състава. Треньорът можеше да прави ротации, които да не се отразяват на играта ни.

Направи ли ви по-сплотени драматичното отпадане от черногорския Сутиеска Никшич в първия предварителен кръг на Шампионската лига, даде ли ви повече мотивация?
- Ние и тогава си имахме мотивацията, каква по-голяма мотивация от участие в Шампионска лига може да има? Но се разбиха нещата - малшанс! Бяхме по-добри и в двата мача, но загубихме след дузпи. Ситуацията наистина беше много зле, повечето негативи бяха върху футболистите. Тогава дойде и смяната на треньора - назначиха Ян Козак (младши), който успя да ни вдъхне самочувствие, да ни даде и спокойствие. И с доста работа и може би доза късмет успяхме да влезем в груповата фаза на Лига Европа.

Как работиш с Ян Козак като треньор, ти си капитанът все пак?
- Всичко е нормално. Разбираме се. Той беше в Б отбора на Слован, след това дойде временно, но с резултатите си доказа, че заслужава да е постоянен старши треньор. Всички сме доволни. Човекът е честен и откровен - добър специалист, а и отличен психолог, което е важно за един футболист. Смятам, че той има всички качества дори да се развива още повече в бъдеще.

Новият сезон чука на вратата, мислите ли вече за Шампионската лига и за новия формат на квалификациите?
- Първо искаме да си починем. Ще имаме 7-8 дни пауза, защото почти не сме спирали с тренировките, макар и без мачове. Дори индивидуално си беше тежко, но сме мотивирани да покажем най-доброто от себе си и да бъдем успешни през новия сезон.

Как премина карантината за теб в тази година?
- Да, доста странна. Изиграхме два-три мача и дойде 8-9 март и отложиха първенството. Аз живея сам в Словакия и ми бе доста тежко, защото в новините постоянно говореха негативни неща за вируса, хората не знаеха за какво става въпрос. Седиш си вкъщи, ходиш в парка, изпълняваш си програмата от клуба. Говориш през видеочат със семейството, с приятели. Гледах повече филми, четох книги и гледах да си запълвам времето. Дори се стараех да не чета и да не гледам много новини, за да не се облъчвам прекалено.

Какво ти донесе престоят в Слован извън трофеите? На фона на постоянните трансфери днес, три години не са никак малко. Намери ли своя пристан в Братислава?
- Първо бих искал да благодаря на целия клуб, че ми дадоха тази възможност. Може би самите емоции - от титлата, вдигането на купата, имал съм много хубави моменти през тези 3 години. Отварянето на новия стадион също - да играеш и да имаш такова съоръжение е супер! Подкрепата от феновете и уважението от хората в клуба също ме правят щастлив, че направих този избор и дойдох в Словакия.

Като договор как стоят нещата между теб и Слован?
- Подписах нов контракт, който е за още две години.

Националният отбор и българските фенове все още чакат баража за Евро 2020 с Унгария, поглеждаш ли в мислите си към мача на 8 октомври?
- Имаме шанс, и то реален, така че силно се надявам да сме здрави и да сме в добра форма, за да покажем на какво сме способни. Покрай карантината не съм следил много Унгария, но тук в Слован имам съотборник, който е национал - Давид Холман. С него сме си коментирали и имаме приятелски закачки. Чакаме мача с ясната цел да продължим напред и да играем директен плейоф.

Това, че през септември започваме в Лигата на нациите, позитив ли е преди баражите?
- Да, добре ще е да се съберем и да изиграем един или два мача. Това ще е плюс както за отбора, така и за треньорите.

И за финал, следиш ли какво става в първия ти професионален клуб - Миньор Перник? И би ли споделил на читателите ни каква е пресечната точка между Перник и Словакия в твоята кариера?
- Първо, да честитя завръщането на Миньор в професионалния футбол. Видях, че играят контроли и побеждават. Пожелавам им да продължават още по-нагоре, защото този отбор има традиции в елита и вярвам, че мястото им е там. Историята иначе е свързана с един словак - Петер Лерент, който бе централен защитник в Миньор. Трябваше да играем с Литекс у дома, но комшийката му се обадила, че са му разбили апартамента. А той си криел парите в чорапите, но не казва на жената и се притеснил. И треньорът Димитър Алексиев ме викна и ме пита "Готов ли си?" и аз "Готов съм." И така направих дебюта си в мъжкия футбол, в А група. Когато се преместих в Словакия, първият ни мач беше за купата и треньор на съперника беше точно Петер Лерент. Поздравихме се, говорихме си за България, питаше ме за Миньор, но това е съдбата. Сега е начело на Серед, отбор от първа дивизия, и винаги си спомняме за миналото. Уважаваме се! Както се казва, той ми даде път да вляза в професионалния футбол.