Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Спорт
  3. Депутатите от ресорната комисия разкостиха и отхвърлиха Националната стратегия за физическото възпитание и спорта

Спорт

Депутатите от ресорната комисия разкостиха и отхвърлиха Националната стратегия за физическото възпитание и спорта

Депутатите от ресорната комисия разкостиха и отхвърлиха Националната стратегия за физическото възпитание и спорта - Tribune.bg
Снимка:

Тази стратегия трябва да е припозната от всички партии, защото определя политиките за 12 години напред, трябваше да ни потърсите за мнение предварително, каза Красен Кралев на ММС

Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта каза „не“ на Националната стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност (2023-2034), внесена от Министерски съвет по предложение на спортното министерство.

С 2 гласа „за“ от ПП/ДБ, 8 „против“ и четирима „въздържали се“, стратегическият документ беше почти единодушно отхвърлен.

Депутатите направиха критични бележки към предложенията в концептуалния и изключително важен документ, който трябваше да бъде внесен още през 2022 година, а спортният министър в оставка Димитър Илиев не присъства на заседанието, за да се опита да го защити. Въпреки планираното му присъствие, снощи той се извинил, че ще отсъства поради „неотложен ангажимент“, съобщи председателят на комисията Небие Кабак от ДПС.

Стратегията беше представена от зам.-министъра на младежта и спорта Даниела Дашева, която призна, че документът е изключително закъснял. Той включва общо 7 стратегически цели, както и анализ на състоянието на реализиране на стратегията за предходния период 2012-2022 г.

Зам.-председателят на комисията и бивш министър на младежта и спорта Красен Кралев подчерта, че това е изключително важен документ и в следващите 12 години всички бъдещи правителства ще трябва да градят политиките си върху него.

„Учудва ме, че министърът го няма тук. Споделям опит – през годините не сме успявали да направим определени неща, които знаем, че са важни за спорта, защото не са били включени в предходната стратегия, която ни е била оставена от тези преди нас. Това, че Андрей Кузманов и Радостин Василев, не са ни представили тази стратегия по-рано, показва, че не са имали намерение да работят дългосрочно за спорта. Тази стратегия се гласува в парламента и трябва мнозинство, целта е да се гарантира, че основните цели ще се спазват, който и от нас да е на власт. Утре може да управлява някой, който днес е опозиция, и той също трябва да припознава записаното в стратегията. Затова трябваше да потърсите мнението на всички партии, а вие не потърсихте дори на нас от ГЕРБ-СДС, които подкрепяхме правителството. Не виждам как ще мине в този вид“, обясни Кралев.

Той направи обширно изказване, в което очерта част от проблемите, които вижда с документа.

„ММС не е „Министерство на олимпиадите“, а Министерство на спорта. Не може само медалите от едно състезание да определят финансирането на даден спорт. Една федерация като „Модерния петобой“ например е финансирана като много по-масови спортове като хандбала и кикбокса, а в България се практикува от общо 300 души. Светът се променя, спортът се променя, предпочитанията на младежите се променят. Сега модерните спортове са фитнес, пилатес, йога и каланетика, а те не са регулирани. Не знаем тези треньори имат ли квалификация да водят такъв тип спортни занимания. Финансирането на колективните спортове е силно редуцирано за сметка на индивидуалните. Тази грешка стои още от 1975 г., когато е преценено, че един колективен спорт като футбол или волейбол може да донесе един медал от Олимпийски игри, а за тези пари можем да изградим 20 гребци или щангисти, които да донесат няколко медала от Олимпиада. Но именно клубните спортове като футбол, баскетбол, волейбол са в основата на здравната култура на нацията, те се практикуват от най-много хора, те са в основата на масовия спорт. Те са в основата на националната идентичност, те са в основата на сплотяването на нацията и трябва да има коренна промяна на тяхното финансиране“, подчерта той.

Бившият спортен министър смята, че трябва да се направи задълбочен анализ на резултатите от олимпиадите в Рио и Токио.

„Ако бяхте направили такъв анализ, щяхте да видите една основна разлика – главната причина за успехите в Токио са специализираните програми за развитие на женската борба, женския бокс, женския кану-каяк и каратето, които ние създадохме след сериозен анализ в кои спортове имаме най-големи шансове на Олимпийските игри. Нито дума за това не сте споменали. Ако искаме медали, трябва да се прави задълбочен анализ къде имаме шансове за медали и там да се влагат концентрирани усилия. Не е необходимо 80 % от ресурсите да отиват в индивидуалните олимпийски спортове, по голяма част от които не могат да получат дори квота на Олимпиадата. За да имаме успехи, малкото пари, които имаме, трябва да се научим да ги харчим правилно. Проблем е и съотношението във финансирането между федерации и клубове. Досега основните пари отиват във федерациите, а клубовете са недофинансирани. А точно в клубовете се върши основната работа. Там се градят спортистите, там са треньорите и реалната подготовка. Федерациите работят с подготвени от клубовете спортисти. А с парите, които се дават на клубовете, те не могат да си позволят дори нормална заплатата за един треньор. Смятаме, че това трябва да бъде преразгледано като рязко се увеличат парите за спортните клубове. Глобално, парите за спорт в България са недостатъчни. Тази година имаме най-ниската сума, отделена за спорт през последните 15 години – 0,065% от БВП. Смятаме, че абсолютният минимум, който трябва да се фиксира в Националната стратегия трябва да е 0,01% от БВП да е отделен за спорт. В страните от ЕС средно на глава от населението финансирането е 113 евро на човек, а в България е 11 евро…“, обясни възраженията си той.

Красен Кралев отбеляза и липсата на координация между държава, общини и частен сектор, свързани с управлението на спорта. „Парите в общините не са част от Националната стратегия и кметовете правят каквото си искат. Спортни обекти от национално значение са станали донор на община София, плащат огромни данък-сгради и такса смет, а не получават адекватна подкрепа. Столична община е може би най-зле от всички като средства на глава от населението. А и в абсолютно стойности отстъпва на Пловдив и Варна, например. Столична община не инвестира в спорта, а паразитира върху него. Обектите от национално значение трябва да бъдат освободени  от такса смет и данък сгради. В стратегията трябва да е упоменато кои спортове имат приоритет при получаване на финансиране за организиране на големи международни форуми – нямаме много средства за домакинства на международни състезания и трябва да се преценява кои си заслужават. Когато станах министър, заварих финансиране домакинство на Световно първенство по улов на хищна риба от място, което е струвало 12 хил. лв. Каква полза можем да имаме например от организирането на Световна купа по модерен петобой? Нито има масовост, нито интерес, нито публика“, попита още депутатът от ГЕРБ-СДС.

Той призова и за реформа в спортните училища. „Не клубовете тренират децата на спортните училища, а ние създаваме условия да учим децата, които тренират в спортните клубове по специална програма, която да облекчава тренировъчния процес. С това неразбиране сме се сблъсквали много пъти през годините. Приемът е проформа, много от децата нямат капацитета да бъдат спортния елит на нацията. Училището в Плевен например е пълна катастрофа, то няма смисъл да съществува, ако не се направи пълна реформа. За спортната инфраструктура също – трябва да се отбележат конкретни приоритетни спортове, които са важни за здравето на нацията. Футболните стадиони и басейните се намират в катастрофално състояние, а трябва да са приоритет… Стратегията се изготвя от ММС, но се гласува от парламента и това е гаранция, че няма като се сменят министрите, тя да не се спазва. Трябва да има мнозинство в НС, за да бъде приета. Трябва да бъде отразено мнението на всички политически сили, а не само на тези, които могат да гарантират мнозинство за приемането. Вие дори и това не направихте. Има много противоречия, които не са разрешени през годините и много въпроси, чиито отговори не намираме в тази стратегия“, каза още Красен Кралев.

Илина Мутафчиева, зам.-председателят на Комисията от ПП/ДБ, похвали желанието да се увлекат различни групи в това да се направи по-здраво и по-малко зависимо общество. „Има доста стратегически документи в България, въпросът е какви са инструментите“, отбеляза тя.

Иван Ченчев от БСП поздрави ММС, че поне са се хванали да правят стратегия, защото предишните две ръководства в министерството не са го направили.

„Министрите трябва да слушат секторите, а не секторите – министрите. Ние винаги сме казвали, че спортът не трябва да е политика. Оставка, не-оставка, беше редно Димитър Илиев да е тук днес, за да защити Стратегията. В стратегията има 60% анализ и може би около 30% политики. Господин Кралев направи пространно изказване и е добре всички да го чуят. Добре е да има широк консенсус, всяка идея е добре дошла, когато става дума за национална цел и национална стратегия. Кадровото осигуряване и планиране да стъпва на реално проучване на потребностите. Изобщо при всичко казано до тук и още много други забележки – ние от БСП не можем да я подкрепим, въпреки че я приветстваме. Парадоксално е и да влиза при нас точно днес, когато правителството вече не е редовно“, коментира Ченчев.

Цветан Предов от ИТН също имаше възражения срещу липсата на анализ и решения по отношение на регулирането на модерните спортове, сред които и фитнеса. „Не знаем треньорите имат ли лиценз, но знаем какви субстанции се продават от същите тези треньори – ако ги няма в България, дори се внася от Сърбия“, каза той.

В края на дебата, Кралев благодари на екипа на ММС и на Даниела Дашева за направеното, което е основа за стартиране на дебат, но подчерта, че трябва цялата комисия и всички партии да участват в изготвянето. „Разберете, това са казуси, които един министър не може да реши сам. Трябва да се направи една концепция и всички да стоим зад нея. Всички изводи в аналитичната част показват, че щом сме по затлъстяване на децата ни на предни позиции в ЕС, трябва нещо да се промени“, обобщи той.

Даниела Дашева също взе отношение преди гласуването.

„С част от вашите изказвания ще се съглася, с други вероятно не. Аз благодаря за това, че проведохме тази дискусия. Това е изключително положителен факт. Една стратегия аз я разглеждам като концептуален документ, който трябва да е кратък, но насочващ. След стратегията следва разработването на национална програма за 4 години. Програма за развитие на колективните спортове? Съгласна съм, те са с изключително социално значение. Но трябва да отделим внимание и на олимпийските спортове и медалите, защото те носят престижа“, отвърна зам.-министъра.

„Не можем да регламентираме фитнеса, йога и каланетика само с наредба. Разберете, това е масовият, модерен спорт, светът се е променил и ние трябва да вървим с промените и да отговорим на нуждите. Модерният спорт отдавна не са масовите физкултурни прояви, организирани от общините“, даде пример за важността на документа Красен Кралев.

„Ще съм благодарен, ако ми кажете вие доволни ли се от начина, по който се развива спортната дейност сега?“, попита Дашева и ММС на финал и Цветан Предов от ИТН, преди депутатите с почти пълно единодушие да кажат „не“ на Стратегията.

Малко по-късно с 3 гласа „за“ и 10 „въздържали се“, Стратегията не мина и в Комисията по образование. Преди дни същото се случи и в ресорната комисия по туризъм. Ключовият документ няма да стигне до пленарната зала, но депутатите от спортната комисия изразиха готовност да съдействат на следващия екип в ММС, който и да е той, за да бъде разработена адекватна Национална стратегия за физическото възпитание и спорта.


Последвайте ни в Google News

 

Топ новини виж още

Хороскоп

Анкети