„Ерата” на универсалната Вера Петрунова

Най-универсалната състеателка в историята на родния спорт. С 11 шампионски титли поединично тя е абсолютен рекордьор в българския тенис. Нейната честност и прямота ѝ костват лагер в Белене. 

В моите детски и юношески спомени от тениса все още не избледнява картината на четири достолепни дами, които често играеха следобедно „каре" на пети или четвърти корт в горната „клетка" на тогавашните кортове на ЦС на БСФС (сега отново Софийски тенис клуб). Правеха ми впечатление както със сравнително по-старомодния си начин на игра на двойки – едната на мрежата, а другата на основната линия (впрочем сега отново се играе така, но с мощни удари отзад), но най-вече с възпитанието и обноските помежду си. Неслучайно гледаха да се изолират от закачливата и често доста шумна атмосфера на мъжките „карета" в долната клетка. 

Разбрах, че и четирите дами са от големите имена на женския ни тенис от средата на 30-те, 40-те, та чак почти до края на 50-ти години на ХХ век. Разбрах, че и четирите са били шампионки било то поединично, на двойки или смесени двойки. Те бяха Вера Петрунова, Марика Янева, Надя Будевска и Мими Бояджиева. 

Особено силно впечатление ми правеше една от тях. Тя единствено играеше с бели шорти (не с плисирана бяла поличка като останалите) и макар и видимо най-възрастна, притежаваше много запазена спортна фигура и се придвижваше бързо и леко по корта. Това беше именитата шампионка Вера Петрунова.

За спортните ѝ успехи съвременниците ѝ тогава (средата на 60-те години) пазеха живи спомени, макар че по-късно тя потъна в незаслужена забрава. Около личния живот обаче на светлокосата все още и с небесносини очи, винаги леко усмихната дама витаеше някаква неизвестност. Самата тя, много фин, възпитан и мил човек, никога не шумеше около себе си, никога не говореше за своите победи (за разлика от други челни „ракети") не само на корта, а на почти всички възможни спортни терени на България до 9.ІХ. 1944 г.

Защото Вера Петрунова е преди всичко универсална (в пълния смисъл на тази дума) спортистка. Родена през 1913 г. (някои посочват и 1910 г.?!) в София в семейството на майора от артилерията Асен Петрунов, чийто брат Петър- полковник е началник на славния Шести пехотен полк, а другият е генерал- майор на конницата Христо Петрунов, тя е някак си «генно предопределена» да бъде спортистка. Майка й Елизабета (Елзе), като германка, е по-еманципирана и с доста по-положително отношение към спорта от българските жени в началото на ХХ век. По-големият ѝ брат, Кирил Петрунов е известен лекоатлет – рекордьор на 400 м гладко бягане, скок дължина и троен скок. В същите дисциплини той представя България на Олимпиадата в Париж през 1924 г. Нещо повече, снажният Кирил (Кики) Петрунов е първият в историята български знаменосец на церемония при откриване на Олимпийски игри. Цели 92 години трябва да изминат за отново лекоатлет да има честта да развее родния трибагреник под петте преплетени кръга. И това е «най-бързата бяла жена» - Ивет Лалова на Олимпиадата в Рио де Жанейро през ...2016 г. Другият брат на Вера, Борис Петрунов пък е футболист от ФК «Левски»- София. Бляскавата спортна кариера на девойката в семейството - Вера Петрунова, започва също с топка, но ...баскетболна. Тя е в състава на «Левски» -няколкократен държавен първенец. Играе успешно и хандбал също в отбора на «Левски».

На лекоатлетическата писта и сектори бързоногата и гъвкава Вера Петрунова също жъне успех след успех и поставя национални рекорди – на 50 и 100 м. гладко бягане, дълъг и висок скок, мятане на диск и хвърляне на копие. Тези нейни рекорди оцеляват чак до края на Втората световна война. Най-дълъг живот има нейното постижение от 4, 66 м в скока на дължина, което при тогавашните писти от сгурия и несъвършена екипировка е доста сериозно.

Спортният мултиталант се чувства в свои води и в ...сините коридори на басейна. Тя е шампионка и по плуване, като най-продължително време запазва рекорда си на 100 м бруст.

Вера Петрунова властва и на ски пистите. През 1936 г. триумфира като шампионка и в ските – алпийски дисциплини. Не случайно е включена заедно с още една друга разностранна спортистка – Марта Калчева (отлична скиорка и притежателка на общо пет шампионски титли в тениса, германка по произход, омъжена за българин, в проектосъстава за участие в Зимната и Лятната Олимпиада съответно в Гармиш-Партенкирхен и Берлин през 1936 г. Интересно е да отбележим, че ръководител на националните ни отбори по тенис и ски-алпийски дисциплини и координатор за участието на България в тези Олимпийски игри е друг бележит наш държавен първенец в тениса и ските, а по-късно и треньор, Борислав Йорданов. В последния момент обаче Вера Петрунова и Марта Калчева не заминават за Германия най-вероятно поради финансови затруднения на олимпийския ни отбор.

Универсална спортистка в цели шест вида спорт (!) от най-висок ранг, Вера Петрунова все пак записва своето име с най-висококаратни златни букви именно в тениса. Тук тя е абсолютен рекордьор (и надали някога нейният рекорд ще бъде счупен) както при жените, така и при мъжете, по броя на шампионските си титли поединично – 11 (!). Общо в трите дисциплини – «сингъл» (единично), двойки и смесени двойки, тя извоюва 18 златни медала. При това състезания на жени двойки в рамките на държавните ни първенства до 1945 г. вкл. (с изключение на 1940 г.) не се провеждат. Иначе общият брой на шампионските титли на Вера Петрунова би бил още по-висок. Част от тях тя е спечелила и под името Икономова, когато е носела фамилията на своя съпруг – факт, който е объркал някои летописци на родния тенис. Състезателната кариера в тениса на уникалната спортистка поразява със своята продължителност – от първата й титла на «сингъл» при жените през 1934 г. до последните й първи места поединично и на жени двойки през 1950 г., изминават цели 17 години. В това отношение в родния тенис я надминават само Васил Младжов с «шампионски отрязък време» от 1934 до 1959 г. (?!) и може би Александър Димитров –Герман, ако броим първата му купа „Ромеро и Дусмет" през 1935 г. от едноименния открит турнир за аматьори и „професионалисти" до последните му републикански титли на „сингъл" и мъже двойки през 1956 г.

Вера Петрунова участва и в първия и изключително мащабен (много силни ракети от 7 държави !) международен шампионат на България по тенис за мъже и жени през септември 1934 г. на кортовете на БТК. Играе успешно и в редица други турнири и международни приятелски срещи, организирани в София, Русе, Варна и др. 

Нейно основно „оръжие" в тениса е много силният за времето си форхенд и особено ефикасният къс диагонал. Родена атлетка, тя се придвижва леко и бързо „като котка" по корта, има и много добър рефлекс.

Невероятните и разностранни спортни качества на Вера Петрунова са оценени по достойнство и още през 1933 г. тя е обявена за „спортист № 1 на Царство България". Тя е първият и единствен „майстор на ракетата", заслужил такова общонационално признание до Григор Димитров през 2014 г.

Примата" на родния тенис продължава победния си ход и след събитията по Девети септември и края на Втората световна война, състезавайки се вече за новообразувания през 1945 г. спортен клуб „Раковски" , към който е присъединен и водещият дотогава у нас БТК (Български тенис клуб). След основаването в края на декември 1947 г. в София на студентското физкултурно дружество „Академик" Вера Петрунова преминава към него. Спечелва последните си шампионски титли именно като негова първа дамска „ракета", правейки дори „хеттрик" през 1948 г., а през 1950 г. завоюва като за последно два златни медала – поединично и жени двойки. Може би е щяла да стане републикански пъвенец за жени и през 1951 г., вече близо до или надхвърлила 40-те години (според различните версии за рождената й дата), но 1951-а е „нулева година" за българския тенис ?! Просто тогавашният ВКФС решава да проведе чистка на т.нар. народни врагове сред състезателите и активните тенисисти и през 1951 г. не се е състояло републиканско първенство по тенис.

Дотук спортните успехи на Вера Петрунова са повече или по-малко известни на летописците и старите познавачи на тениса, макар че тя самата никога не е говорила, камо ли да се е хвалила за тях. Една друга много тъжна страница от нейния живот обаче е била почти напълно неизвестна или само нейни най-близки хора са знаели и говорили „под сурдинка" и далеч от „чужди уши" за нея.

В нейния живот настъпва драматичен обрат. При това породен от ...външен фактор, от идването през август 1948 г. в София като посланик на Съветския съюз у нас на Михаил Бодров. Известен като голям приятел на чашката, той ходел от коктейл на коктейл, от банкет на банкет, станал „първа дружка" на Вълко Червенков. Размътената си глава оправял със спорт, за нещастие обаче точно с ...тенис. Пожелал да играе с дама и угоднически му предлагат именно тогавашната „прима" на родния тенис, Вера Петрунова. Първоначално тя стоически понасяла повтарящите се грешки на много слабия руснак, а той се дразнел и на най-деликатните й бележки. Помня добре, какъв невероятно етичен човек и партньор в тениса беше леля Вера (както ние, малките й викахме) и си представям до какво състояние трябва да я довел нахаканият, но нещастен на корта, посланик, за да му заяви в прав текст, че не желае повече да си губи времето с него....Да, но Бодров, като емисар на „големия брат", се чувствал обаче като генерал- губернатор, третирал българите като свои поданици, а нашите министри като свои подчинени. Има сведения, че той е участвал и в разпитите на Трайчо Костов по скалъпения процес срещу българския комунист, има и факсимилета от нареждания на посланик Бодров до министъра на вътрешните работи (1951–1962 г.) Георги Цанков за „въдворяване" в лагер на български граждани, определяйки при това и срока на наказанието. Така „Негово превъзходителство", засегнат от учудващата прямота на Вера Петрунова, веднага се разпорежда тя да бъде изпратена в Белене. Повече от година рекордьорката ни по шампионски титли в тениса понася стоически всички несгоди на лагерническия живот : каторжен труд, системен глад, нулева хигиена, психически тормоз. Благодарение обаче на своето физическо здраве, силен дух и борбеност, закалени в спорта, Вера Петрунова оцелява, но никога повече след излизането си от Белене тя не се състезава на корта. Говори се, че шпиономаните от Държавна сигурност и КГБ готвели срещу нея и скалъпено обвинение, че удряйки топката с ракетата по различни начини, тя предавала „по морза шифровани съобщения" на дипломати от „вражески страни", когато играела тенис с тях. Подобен абсурд би могъл да роди само най-болният и извратен човешки мозък. Слава Богу, че не се е стигнало все пак до такъв процес срещу най-универсалната ни спортистка.

Последната ми лична среща с „леля Вера" беше малко преди промените у нас от 1989 г. Не бях я виждал известно време и на кортовете на БСФС, защото и традиционните дамски карета след гибелта на Марика Янева през 1973 г. се бяха поразредили. Една топла септемврийска вечер влязох в ресторанта „Старият кавак" в Созопол. Тя беше със своя спътник (не зная, дали имаха и официален брак) в есента на живота си, проф. Георги Караиванов, също „стожер" на родния спорт, съосновател през 1942 г. и първи ректор на предшественика на НСА - Държавното висше училище за телесно възпитание (ДВУТВ) и също жертва на незаслужени преследвания и унижения след Девети септември 1944 г. Една изключително приятна възрастна двойка – побелели, но със стегнати спортни фигури и спретнато облечени в светли младежки тонове. Поканиха веднага мен, младия тогава човек, на своята маса и увлечени в приятен разгововор, останахме последни в ресторанта. Тогава не знаех за нейната „сага Белене", а и тя нищо не би ми казала тогава. Удиви ме обаче нещо друго. Тя дори не спомена за своите лични успехи като универсална спортистка. Говореше с умиление за своя брат, лекоатлета Кирил Петрунов, първия в историята знаменосец на българската делегация за Олимпиадата в Париж през 1924 г., за големите усилия на проф. Караиванов да поставят, заедно с друг наш шампион в тениса от 30-те години и бележит треньор по- късно, доц. Борислав Йорданов, при трудни военни условия основите на физкултурното образование у нас (Б.а. – повече за физкултурното образование у нас и ролята на двамата в него можете да прочетете в очерка за НСА), изказваше се ласкаво за други „майстори на ракетата" от нейно време...Нито дума обаче за себе си, камо ли пък самохвалство.

Такава беше голямата, с универсален спортен талант Вера Петрунова – талант, който дори и някога отново да се роди у нас, не би могъл вече да се реализира. През 2002 г. тя си отиде от този свят така тихо и скромно, както бе живяла. За съжаление забравена от спортните, дори и от тенис-средите, въпреки че в България отново се бе „родила" демокрацията ?!

Автор: Борислав Костурков