Годината на Левски: Три раздели и един НАП

"Сините" на прага на 2025-а без нов треньор

Година на разочарованието изпраща Левски. 2024-а донесе всичко друго, но не и радост за феновете на „сините“. Противоречиви резултати, пропуснат сезон в евротурнирите и тежки поражения в дербитата белязаха последните 12 месеца за столичния гранд. Не липсваха и знакови раздели.

 Голямата победа бе свързана с платената главница към НАП, но за това трофей не се дава, не носи и квота за Европа. И все пак този ход на ръководството бе от изключително важно значение за по-спокойното бъдеще на столичния гранд.

Пролетният дял от сезона в efbet лига започна обещаващо с пет успеха и равенство с Крумовград. В тази положителна серия под ръководството на Николай Костов тимът се справи със съперници, които не предполагаха и проблеми – Пирин, Арда и Хебър, а след 0:0 на „Герена“ с новака Крумовград, бе постигнат 3:0 над закъсалия Етър и 2:0 срещу Славия. Триумфът срещу Арда с 4:0 бе фатален за Александър Тунчев, който все пак се завърна в Кърджали още същата година.

Веднага след това дойде историческото крушение при 1:5 от Лудогорец. Рекордната загуба от „орлите“ в Разград бе съпътствана от разочарование срещу ЦСКА с 0:2 и 1:3 от Черно море на „Тича“. Скоро след това дойде нов болезнен резултат при 1:3 от „червените“, а част от феновете атакуваха ръководството в Сектор В. Имаше и призиви за оставка на самия Костов, който съвсем скъса връзката с реалността. Специалистът хвърли абсолютния дебютант Иван Андонов под рамката срещу ЦСКА, не спря да атакува своите играчи на пресконференции, а след втората загуба във Вечното дерби си го изкара на част от журналистите. Изненадващо, 48 часа по-късно даде извънредна пресконференция, на която не подаде оставка, а само се извини за държанието си.

Скоро след това стана ясно, че обещаният му нов договор от собственика Наско Сираков няма да стане факт, но все пак наставникът изкара до лятото. В края на кампанията Левски финишира четвърти, а Костов стана първият треньор от Ясен Петров насам, който се задържа за цял сезон начело на „сините“.

В последния мач в efbet лига Левски спря негативната серия срещу Лудогорец (1:0), дошъл с резервите в София след вече спечелена титла. Двубоят бе и бенефис за Николай Михайлов, обявил край на своята кариера. Така през лятото от клуба си тръгнаха старши треньора и неговият щаб, както и първият капитан на тима.

Добрата новина за феновете все пак дойде през април, когато мажоритарният собственик Наско Сираков свика пресконференция, на която бе обявено, че е погасена главницата към НАП. В действителност този ход бе публично известен от месец, но брифингът бе планиран за момент, когато сезонът на „сините“ се превръщаше в пълно фиаско. Погасеният дълг бе благодарение на продажба на футболисти като Уелтън и Роналдо. Първият пое към Япония, а вторият бе пласиран в Русия. В същото време пари дойдоха и от сделка за Дарлан с китайския Ухан, а Жереми Петрис продължи кариерата си в Белгия. Така за Левски остана да погасява единствено лихвата в рамките на следващите 3 години. 

През лятото и други сделки оставиха следа, а също и спомогнаха за по-спокойното финансово състояние, след като приходи от Европа така или иначе нямаше. Хосе Кордоба премина в Норич, Пламен Андреев бе взет от Фейенорд. На свой ред Рикардиньо бе пласиран в Чехия, Здравко Димитров в Турция, а контрактът на Андриан Краев изтече и той си тръгна след месеци извън футбола заради обтегнати отношения с ръководството.

Новият сезон започна с представяне на Станислав Генчев начело на Левски. Специалистът се завърна на „Герена“ след впечатляващ престой начело на Крумовград и пожела титлата и Купата. Подобни гръмки изказвания бяха изненадващи и излишни на фона на резкия контраст както с Лудогорец, така и с ЦСКА, но наставникът от Дряново държеше отборът да преследва всичко от ден първи. 

 С Генчев пък в клуба се завърнаха все познати имена – Живко Миланов, Дарко Тасевски, Йордан Господинов и Петър Пеев. Кампанията започна внушително с 6:1 над Локомотив (София), а тимът летеше срещу Крумовград, Ботев (Враца) и Локомотив (Пловдив). Впечатление правиха новите попълнения Алдаир, Майкон и най-вече Мустафа Сангаре. Левски пък се гордееше и с трансфера на Александър Колев, голмайстор на efbet лига за изминалата кампания. И това обещаващо начало обаче намери своя логичен край. Скоро фойерверките секнаха, а тимът започна да губи важни мачове. Първо бе в Разград при 0:1 от Лудогорец, а по-късно грандът отстъпи със същия резултат срещу 10 от Ботев в Пловдив. Черно море отново срази „сините“ на „Тича“, а най-изненадващи бяха пораженията от Берое (0:2) и Септември (2:3) насред „Георги Аспарухов“. Някъде там се усети и охлаждане в отношенията между Генчев и ръководството. До края на календарната година все пак столичани спечелиха всичко възможно и завършиха 2024-а с пет поредни успеха. Те обаче се оказаха недостатъчни и през декември сайтът на Левски излезе с новина за освобождаването на целия щаб. 

При Генчев „сините“ спечелиха 15 от всички 21 мача, като единственото равенство бе във Варна срещу Спартак. Отборът си осигури и място на четвъртфиналите за Купата, където ще гостува на Черно море. Селекцията обаче не впечатли, като централният бранител Кристиан Макун се оказа едно от малкото изключения.

На свой ред след решения казус с НАП, ръководството на клуба се зае с мечтата за нов стадион. След месеци на бюрократични проблеми, базата на „сините“ все пак бе прехвърлена към Столична община и това бе важна крачка за последващите действия. Засега обаче „Герена“ е твърде далеч от модернизация, но е факт, че целта е именно това. В момента обаче вниманието на феновете е ангажирано с друга очаквана вест – кой ще наследи Станислав Генчев. В края на 2024-а това все още не е ясно, а в медиите доскоро се хвърляха различни имена, след което последва затишие.

В навечерието на Рождество Христово Наско Сираков наруши мълчанието по темата и обеща на феновете най-добрия възможен вариант за наставник на Левски. Подобни гръмки фрази не са чужди за мажоритарния собственик, но докато няма конкретно име черно на бяло, анализи не могат да се правят. Именно от назначението на новия старши треньор до голяма степен ще стане ясно какво предстои за клуба през 2025 година. Засега поне оптимизмът на „сините“ привърженици е някак притъпен, а четвъртото място в класирането не носи усещането за задаващ се силен втори полусезон и триумф за Купата на България.