Идва ли време за триумф на Италия?

Стартът на Евро 2020 беше впечатляващ, и то не само заради великолепното изпълнение на Андреа Бочели. След арията на ангелогласния тенор на “Стадио Олимпико” в Рим видяхме най-убедителното представяне на Италия от години насам. “Скуадра адзура” надигра категорично Турция с 3:0 и даде заявка да се бори за титлата. А силният старта на тима, воден от Роберто Манчини, накара мнозина да отворят бет365 и да видят какви са коефициентите на основните претенденти за европейското злато.

Силното начало на “адзурите” определено ги поставя сред фаворитите. Колкото и да е странно, срещу Турция “скуадрата” записа уникално постижение. За първи път в историята си Италия вкара три гола в един мач на Европейско първенство. Все пак говорим за едно от световните суперсили, макар и възприемана за олицетворение на защитния футбол десетилетия наред. “Скуадрата” все пак има една европейска титла, както и още две участия във финал на шампионата на Стария континент. Но едва в 39-ия мач от финален турнир на Европейско първенство италианците принудиха противника да извади топката от мрежата си 3 пъти.

Мощният старт накара всички на Ботуша да мечтаят за трофея на името на Анри Делоне. Но сред целия ентусиазъм се появиха и по-трезви, а дори и скептични оценки доколко отборът на Манчини има шансове да извърви целия път на Евро 2020.

Кое е “златното момче” сред “адзурите”?

Италия няма суперзвезда, а това може да спре “скуадрата” по пътя към върха. На Апенините винаги са разчитали едно “златно момче” да изведе националния отбор до славата. Историята се повтаря десетилетия наред - като започнем още от черно-белите снимки със Силвио Пиола (световен шампион през 1938), минем през Джани Ривера (световен вицешампион от 1970 г.), продължим с Паоло Роси (световен шампион и голмайстор на Мондиала през 1982 г.) и стигнем до Роберто Баджо (световен вицешампион през 1994 г.).

В момента “скуадра адзура” не разполага със звезда от такава величина - може би последните такива идоли бяха Алесандро дел Пиеро и Франческо Тоти, макар никой от тях да няма в кариерата си такъв форум на национално ниво, в който да се е превърнал в главен герой. От друга страна обаче, при последната световна титла на Италия през 2006 г. нямаше силно изявена индивидуалност. А и 6 години по-късно отново без “златно момче” “скуадрата” достигна до финал на Евро 2012 - като условно изключение в конкретния случай можем да приемем представянето на Марио Балотели срещу Германия.

Сега може би наистина липсва индивидуалност, която да изпъква над останалите. Но пък Италия за сметка на това разполага с голям избор от талантливи играчи, които демонстрират всеотдайност, голяма амбиция и впечатляваща енергия на терена. Роберто Манчини е сглобил и обиграл отбор, който изглежда готов да покори върха.

Но едно голямо първенство, било то световно или европейско, залага капани на всеки сценарий. Често сме виждали отбори, които стартират изключително силно, да отпадат далеч преди финала. А при почти всички успешни представяния на Италия началото е трудно и отборът се движи на ръба на бръснача. Изключението може би е само на Мондиал 2006. Дали сега силният старт на “адзурите” е предвестник на триумф? “Скуадрата” отстъпва по класа на другите велики сили на Европа, но може би има шанс да надскочи всички със силен отборен дух.