Българският футбол продължава да се намира в много тежка криза, а националният отбор с всеки изминал мач копае дъното със своето представяне. И се превръща в „гробница“ за треньорите, поредният пострадал е доказаният и уважаван варненски специалист Илиан Илиев. Който вече ще си работи на спокойствие в любимия Черно море и няма да има нужда да слуша критиките на знайни и незнайни футболни „герои“…
В момента всички се питат защо стигнахме дотук, защо националният отбор на България е може би един от малкото в Европа, който няма никакъв облик и не показва никаква смислена игра? Защо нямаме класни футболисти, които играят в топ първенства? Защо няма поне мъничка надежда, че България ще се завърне на голямата сцена, след като не е участвала на световно или европейско първенство от 2004 година? Отговорът, разбира се не е лесен и еднозначен. Но може би огромната, фундаменталната причина е тоталната абдикация на държавата към българския футбол в последните 35 години...
Тъжната истина е, че след като държавата не се грижи и не инвестира в българския футбол е логично да има остър недостиг на игрища за тренировки. Огромна част от школите в София и големите градове са принудени да тренират на половин терен, понякога и на по-малко. И както правилно отбеляза сегашният президент на БФС Георги Иванов при предизборната си кампания, „на половин терен се става максимум половин футболист“. И още нещо от Гонзо: „Ние произвеждаме футболисти основно за ниво „А“ окръжна“ Без помощта на държавата нищо не можем да направим“. И е напълно прав. Защото представете си само как отборът тренира на размери, например 55 на 45 метра. Е на колко метра ще се научат тези футболисти да подават точен пас!?
Затова крайно време е държавата да протегне ръка на най-обичания спорт – футбола и да направи съответната програма. Като се започне на първо време от изграждането на необходимите игрища, за да има къде да тренират децата. За да може от малки да придобиват съответните технически и тактически умения и да развиват физиката си. И на този фон е абсолютно идиотски да се надигат гласове за изграждането на нов Национален стадион. Който ще глътне стотици милиони, а на него просто няма да има кой да играе…
За съжаление в момента на държавата едва ли и е до футбола, а и не се виждат хора от политическия елит с достатъчно разбиране на материята и воля да се помогне на най-популярната игра. И затова няма никакво значение дали президентът на БФС се казва Боби Михайлов, Георги Иванов Димитър Бербатов или някой друг. Докато не получи ръка от властта, българският футбол ще продължи да се лута някъде на дъното в Европа, а феновете ще стават все по-отегчени и незаинтересовани…
И тъй като сегашното положение с футбола, базите и нивото на подрастващите бе подобно и преди 10 години, тогавашният премиер Бойко Борисов възложи на спортния министър Красен Кралев да бъде направена програма за развитието на българския футбол. Тогава стартира проект по който ММС даваше по 1 милиона лева на БФС. Парите отиваха за лагери на отборите от елитните юношески групи (по това време U15, U17 и U19), като основната задача в тази първа фаза бе да се направят детайлни функционални изследвания на младите футболисти, за да се натрупа база данни и да се проследи в развитие тяхното израстване.
Още първите резултати показаха, че подрастващите ни футболисти не могат да…тичат. Оказа се, че играчите на всички наши водещи отбори са на сравнително добро ниво като техника и тактика и катастрофално физически. И няма как след няколко години, когато тези играчи стигнат до националния отбор, да вдигнат нивото му.
Именно затова идеята беше да се направи втората крачка, да се инвестира още по-сериозно в детско-юношеския футбол и в рамките на около 4-6 години това да даде резултат. Според проекта на Красен Кралев държавата трябваше да инвестира 10 милиона лева, по 500 000 за децата на всички 16 отбора от елита и 4-те най-добри школи във Втора лига. Като категоризацията на школите трябваше да се извърши съвместно от БФС и министерството на младежта и спорта. А основната роля на футболния съюз беше да събере екип от чужди специалисти и те да разработят програмата според най-добрите международни стандарти. Освен това БФС трябваше да определи правилата за трансферите на футболистите между школите и футболните клубове.
Разбира се, в този момент изникваше въпросът как държавата да заобиколи изискването да не налива пари в частни акционерни дружества, каквито са футболните клубове. И това, обаче бе решимо - задължителна стъпка преди отпускането на средствата бе детско-юношеските школи на отделните клубове, да се отделят в самостоятелни юридически лица с нестопанска цел в чието управление няма проблем футболният клуб да запази водещата си роля. Чрез тази пререгистрация обаче отпада пречката за директно финансиране на школите от държавата.
Финансирането трябваше да се осъществи срещу конкретен ангажимент от академиите да следват изработената от Българския футболен съюз методика за тренировки на деца и юноши. Ако футболният клуб откаже да следва тренировъчната програма, или да отдели академията си по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), не получава финансиране.
Очакванията бяха всичко това да даде някакъв положителен резултат и с помощта на държавата подрастващите ни футболисти да вдигнат постепенно нивото си и се приближат поне до средноевропейското.
Добрият замисъл така и не се осъществи…Бойко Борисов бе дал своето одобрение за програмата, но след 6 месеца чакане се оказа, че такава няма. Вместо тренировъчна програма за школите, тогавашният президент на БФС Боби Михайлов представи проектче. И то писано не от чужди специалисти, а от проф. Лъчезар Димитров...
Малко по-късно ГДБОП влезе на базата в Бояна със сериозни съмнения за незаконни дела. После Боби Михайлов подаде оставка и в БФС настъпи безвремие, после дойде Ковид-а, после изтече мандатът на правителството на Бойко Борисов и се завъртяхме във въртележката на безброй извънредни избори…А след Красен Кралев нито един от следващите министри на спорта (с изключение на Весела Лечева, но тя беше служебен и то само за няколко месеца) нямаше никаква визия за развитие и помощ на българския футбол. Което продължава и до днес, за съжаление…И бе пропилян добър шанс родният футбол „да се върне в мача“ и някъде сега, през 2025-а да имаме съвсем приличен национален отбор, който да се бори за класиране на голямо първенство…
А „топлата вода“ във футбола отдавна е открита и то далеч не само във водещите във футболно отношение държави…И конкретният пример е съвсем близо до нас, до държава почти от нашата черга. Да, става дума за Унгария. Където правилно разбраха, че успехът не идва от треньора или президента на футболния съюз, а от основата на пирамидата.
И след като унгарския футбол бе на дъното в разстояние на повече от 30 години, там запретнаха ръкави и започнаха да работят както трябва. През 2010 година държавата застана зад ясен модел за развитие на футбола. В цялата страна бяха изградени 1200 нови терена за футбол, плюс реновирани поне двойно повече. В Унгария има внушителната цифра от 32 нови стадиона, начело с перлата „Пушкаш Арена“ в Будапеща. След това бяха вложени стотици милиони евро в клубните школи под формата на държавни субсидии. Клубовете получиха ясни изисквания как да структурират академии, тренировки и организацията си отвътре. И нешата потръгнаха – Унгария вече играе редовно на големи първенства, продава всяка година играчи за много милиони евро (апропо, последният българки футболист продаден за седемцифрена сума в чужбина е Мартин Минчев от Черно море преди няколко години), запалва огромен брой малчугани да тренират футбол и да се стремят да се развиват. Е, толкова ли е сложно това да се случи и в България!?
