Иван Караджов: Нямам търпение да отида на стадиона и да тренирам

"Дори и тук на стадиона избягвам да ходя, защото не е сериозно - има забрани и трябва да се спазват"

Вратарят на Арда говори пред ARDA TV за тренировките в този момент, как се чувства един вратар, който е свикнал на съвсем друг начин на живот. Какъв ще е светът, когато приключи всичко, какво прави в свободното време, и още други интересни неща, вижте от Иван Караджов.

Иване здравей, минути след поредната онлайн тренировка как си физически?
– Чувствам се добре, не е като да тренираш с отбора всеки ден, но все пак и това е нещо. Тренираме всички, въпреки тези условия, в които сме. Трудно е, но няма как и през това ще минем.

Тренировките на вратарите са малко по-различни от тези на останалите футболисти. Ти има ли къде да правиш нещо допълнително, освен заниманията, които води Антон Дончев?
– Трудно мога да правя нещо друго, защото все пак сме под карантина. Дори и тук на стадиона избягвам да ходя, защото не е сериозно. Все пак има забрани и трябва да ги спазваме. Трудно ще е, но като цяло мога да кажа, че аз две години не играх футбол. После бях във форма само след 40 дни, а сега все пак тренирам. Няма да имам проблем.

Къде те намирам в момента?
– Аз съм си вкъщи, събрали сме се в Кресна с цялото семейство. Тук поне има свобода за децата, понеже ако бяхме в София щеше да е голям затвор. Сестрите ми и те са тука, и техните деца. Нещата са спокойни и всичко е ок.

Забелязах, че в една от тренировките и жена ти се включи в заниманието.
– Подкарал съм всички, които имат желание. И на сестра ми малкия също тренира с нас, на другата ми сестра, и нейното дете тренира, така че всички сме във форма.

Разкажи ми как минава един твой ден, извън задължителната онлайн тренировка.
– Към момента ставане в 6 сутринта, заради малкия. Явно тук му действа много добре въздухът и става толкова рано. После се подготвям за тренировка и след нея се почва бачкане. Има доста работи, които трябва да се свършат. Ходя да помагам от време на време на баща ми в цеха. Тук в хотела има доста неща, които трябва да се оправят. Трябва малко да се освежи, абе до 7-8 часа вечерта си има работа.

Преди няколко дни твоят съотборник Емил Мартинов каза, че вече може да готви и прави пици. Ти научи ли се да готвиш?
– Аз си готвя още от преди, макар, че тук вкъщи има доста готвачи. Иначе сега на двора си паля барбекюто и там е моята стихия.

Очаквал ли си някога, че ще ти се наложи да тренираш по този начин, че няма да може да излизаш и да се виждаш с приятели толкова дълъг период?
– Това е най-тежкото от цялата работа, защото ти си със семейството, но другите хора, с които си бил през останалото време е тежко да не ги виждаш. Изпитание е това. Изпитание за човечеството, за да си помисли всеки за какво става въпрос. Според мен след като отмине това, ще е още по-тежко.

Липсват ли ти приятелите, колегите, съотборниците?
– Съотборниците все още не ми липсват, защото ние бяхме по цял ден заедно. Но скоро и те ще ми липсват, също както и приятелите. Както се казва не можем да седне и да изпием по една бира.

По време на тренировките обаче пускате по някоя и друга шегичка.
– Това с тези тренировки е много хубава идея. Ясно е, че не е като истинската с топка на терена, но пак си е тренировка, все едно си там.

АРДА е отборът, който пръв започна подобен вид тренировки онлайн.
– Радвам се, че е така. Антон Дончев е много умен човек и е в час с технологиите, и много бързо схваща нещата. Всички трябва да му благодарим, защото той всеки ден се занимава с нас, за което му свалям шапка.

Кое е най-трудното упражнение, което правите?
– Най-трудни са ми бърбитата. Това са лицеви опори, ставаш и отскок. Вижте за мен не е проблем, защото съм в къща и има пространство. Лошото е за другите момчета, които са в апартаменти, защото ако има съседи под теб е лошо.

Каво ще е първото нещо, което ще направиш след като свърши тази карантина?
– Искам да отида на стадиона и да тренирам малко, както се казва на вратарски език да се похвърляме малко. Иначе ще се видя с приятели, друго не ми липсва.

Футболът липсва ли ти?
– Със сигурност, защото тук в момента нямам нерви. А на мач винаги си нервен викаш, сега не са така нещата.

Със сигурност обаче, когато приключи всички, светът ще е съвсем различен.
– Според мен след като приключи всичко, в следващите една две години ще е още по-трудно. Всеки си мисли, че сега като не излиза е трудно, мерките са за добро.

Като финал, какво ще кажеш на феновете на АРДА?
– Да бъдат търпеливи колкото нас, доколкото знам стадионът се прави. Ако има как да доиграем мачовете на нашия стадион. Но нека бъдат търпеливи, както сме и ние, за да можем пак да се срещнем на АРЕНА АРДА, и пак да се радваме на победите. Но най-важно е сега да се пазят.