Ивелин Попов: Говорих с Ясен Петров, но първо трябва да си върна мястото в Сочи

Бившият капитан на националния ни отбор Ивелин Попов все още се възстановява от операцията на коляното, която претърпя в началото на септември.

Той е на подготовка със Сочи в Турция, въпреки че тренира по индивидуална програма. Попов даде интервю за Match TV от лагера на руския тим в Белек.

- Боли ли коляното?
- Не. Започнах вече да тичам, да работя с топката, част от тренировките прекарвам изцяло с отбора. Надявам се до началото на втория лагер да се включа в общата група.

- Защо ви оперираха в Барселона?
- Смята се, че лекарят, който ме оперира, е един от тримата най-добри хирурзи в света за операции на коляно. Другите двама са в Китай и САЩ.

- Как протече възстановяването ви, имайки предвид сложността на полетите в последната година?
- След операцията живях почти два месеца в Барселона, ходех на физиотерапия по два пъти на ден. Процедурите бяха дълги, по два часа. След това се върнах в Сочи, а през декември пак пътувах за Барселона на контролен преглед. Лекарят каза, че всичко върви по план. Той инжектира моя плазма в коляното - това помага за заздравяването.

- Помните ли как се контузихте?
- Това беше първият ми мач за Сочи. Влязох като резерва. Левият ми крак беше на земята, а десният беше свит във въздуха. Играч на Тамбов удари глезена ми, който отиде на една страна, коляното на другата. Чу се хрущящ звук. Много беше странно, че коляното дълго време не се поду. Пет-шест дни нямах дори болка. Отлетях до Испания с надеждата да ми кажат, че операция не е необходима. Но там ме подложиха на изследване, което показа, че лявото коляно е 3-4 пъти пъти по-силно от дясното. Лекарят беше категоричен, че се налага операция.

- Каква е прогнозата за пълно възстановяване?

- Първоначално беше определен много дълъг период - 8-10 месеца. През декември обаче лекарят каза, че срокът ще е по-малък, защото коляното не се подува. Ще се опитам да започна да играя шест месеца след контузията, може би малко по-рано. Това означава края на февруари.

- Къде живеете в Сочи?
- В центъра, на улица Депутатская. Сочи е хубав град, харесва ми. Топъл климат, любезни хора, море, 30 километра до Красная поляна (б.р. световен ски-курорт) Първият път, когато доведох семейството си, бяхме във възторг. Швейцария!

- Отдавна сте в руския футбол. Как бихте го описали?
- Нивото на играчите и отборите е високо. Периодичните неуспехи в Европа не означават слабост. Дали германците или италианците нямат лоши евросезони? Но те не правят кардинални изводи за целия футбол в страната. Не е лесно да се играе в руското първенство, това също е показателно.

- А какво може да кажете за българското първенство?
- Няма място за сравнение. Руското първенство е в топ 7 на Европа, а българското е в средата на втората десетка. Русия има отлични стадиони, инфраструктура, всеки отбор има по 6-7 национали. В България няма такова нещо. А и посещаемостта е много по-малка.

- Новините периодично изскачат в личния живот на българските звезди. И то грубо.
- За съжаление заради жълтите статии мнозина започват да мразят футбола, вярват, че всички играчи са еднакви. Това е лошо за всички.

- Вярно ли е, че можете да се върнете в българския национален отбор?
- Когато беше назначен настоящият треньор Ясен Петров, той ми се обади и попита за плановете ми. Отговорих, че първо трябва да си върна мястото в клубния отбор и след това ще видим.

- Българският национален отбор преживява трудни времена - последно място в Лигата на нациите, предпоследното в евроквалификациите. Какво се случва, къде са новите Стоичков и Лечков?
- Сегашното поколение не е слабо, но има много неправилен подход в националния тим. На мода са младите играчи. Много хора смятат, че трябва да им се даде възможно най-много време за игра. Но според мен поканата за националния отбор трябва да бъде спечелена. Ако играете добре в клуба си, имате място в националния отбор. Но не да ви викат, само защото сте млад.Трябва да можете да покажете нещо на терена, в противен случай няколко загуби може да ви сринат психически. Освен това сериозният футбол не може да се изгради без опитни играчи. Младите хора трябва да се учат не само от грешките си, те се нуждаят от примери.

- Все по-малко българите играят в силните европейски първенства. Каква е причината?
- Имаме седем или осем легионери. С Костадинов сме в Русия, по един в Турция, Италия, Словакия ... Вече не мога да си спомня. Причината е в нивото на готовност на играчите. След един месец тренировки в силен европейски клуб те се уморяват, не издържат и в резултат на това сядат на резервната скамейка или се прибират у дома. Нашите младежи имат много високо самочувствие. Всички около тях ги ласкаят колко са добри и какви звезди ще станат. Но европейските експерти не са слепи - когато видят как тичаш, загряваш, колко спринтове правиш, те не искат да те канят.

- Познавате ли руския треньор Александър Тарханов, който за втори път води българския Славия?

- Наскоро разговаряхме по телефона за полузащитника на Сочи - Никита Колдунов, който в момента е на проби в Славия. Тарханов е уважавано име в българския футбол. Оценява президента на клуба, който управлява Славия от 30 години. Младите футболисти на Тарханов напредват, но ако се появи интерес към някого, Славия го продава дори и на ниска цена, за да може играчът да расте, а клубът да съществува от тези пари.

- Ако се върнем към историята на преместването ви в Сочи, кажете ми, изключено ли беше помирението с Карпин? Една кавга зачеркна всичко?
- Честно казано, в тази ситуация има недоизказани неща, но аз реших за себе си, че няма да се връщам към нея. Всеки има характер, всеки смята, че е прав. Но вече имам нов отбор, ново предизвикателство.

- Все още ли се смятате за прав?
- Не напълно. Не казвам, че съм прав във всичко. Направих заключения за себе си, но това е в миналото.

- Последен въпрос по темата. Вярно ли е, че сте искали 90 гарантирани минути на терена в Ростов? Карпин каза, че е точно така.
- Не е точно така. Нямаше оплаквания от мен в Ростов нито на мачове, нито на тренировки. Беше обяснено, че някои не могат да влязат във форма чрез тренировки, така че трябва да им се даде повече време за игра. Казах, че като капитан не мога да го приема. Където и да съм играл, треньорите винаги са казвали, че който тренира най-добре, той ще играе. Около това имаше недоразумение.

- Следите ли какво се случва с бившите ви руски отбори? Кубан например?
- Разбира се. Сега там се е променило много, включително името. Жалко, защото Кубан беше добър отбор.

- Знаете ли, че генералният директор Евгений Муравйов беше уволнен заради вашия трансфер?
- Да, по-късно той работи за Динамо. Не бях наясно с подробностите за трансфера ми от Кубан. Говорих с Муравйов и той ме попита къде искам да играя - в Локомотив или Спартак. Отговорих му Спартак и това беше.

- Агентите помогнаха ли ви?
- По това време мениджърите предлагаха само Анжи, а аз не исках да отида там. Никога не съм имал постоянен агент. Имаше хора, които ми помагаха при трансферите.

- За първи път срещам футболист, който не е искал да премине в Анжи през 2015 година.
- Условията в Махачкала бяха много по-примамливи, отколкото в Спартак. Беше обаче твърде хубаво, за да е истина. Не повярвах на дългосрочния план на проекта и се оказах прав. Всички си спомнят какво се случи с Анжи по-късно. Изчаках малко и дойде друго предложение.

- Знаете ли, че бившият собственик на Кубан Олег Мкртчан е в затвора?
- Да, и съжалявам. Той беше добър президент, изпълни всичко, което обеща. Идваше в съблекалнята, говореше с играчите.

- С какви чувства гледате сега на Спартак?
- Ако Спартак беше запазил шампионския състав още 3-4 сезона, щяхме да спечелим поне още две титли. Бяхме страхотен отбор. Но сега много неща са неразбираеми за мен в сегашния Спартак.

- Комуникирате ли с тогавашния треньор Масимо Карера?
- Разменяме съобщения, както и с Аленичев и Титов. Имах нормални отношения с всички.

- Кой е най-добрият треньор във вашата кариера?
- Не искам да обиждам никого.

- На 33 години е трудно да обидите някого. Имате право на мнение.
- Ако съм откровен - Курбан Бердиев. Работих с него само четири месеца, но през това време научих толкова, колкото от нито един друг треньор в цялата ми кариера. Той записва своите тренировки, теория, тактика, отделни фрази в тетрадка. Уроците на Бердиев бяха не само за футбол, но и за живота.

- На 6 март Сочи ще играе в Ростов. Ще стиснете ли ръката на Карпин, ако се срещнете?
- (След пауза.) Да.