Кимиа Ализаде: Бронзовият медал не е този, който исках, но се борих за България

Кимиа Ализаде, която донесе  в историята на българското таекуондо медал от Олимпийски игри, заяви при прибирането си в София, че се е борила в името на България и се радва, че е успяла да зарадва българите с бронзов медал.

Родената в Иран Ализаде отчете, че целта ѝ е била златото в категория 57 килограма, но е допуснала грешка в първия си мач, която ѝ е коствала голямата мечта.

"За мен е удоволствиее да се върна с олимпийски медал за България. Зад този медал стоят много тренировки и контузии, така че съм щастлива, че всичките жертви се отплатиха по някакъв начин", каза 26-годишната Ализаде, която за втори път печели бронз от Олимпиада след този, който взе на Игрите в Рио де Жанейро през 2016 година, когато все още се състезаваше за Иран.

На ВИП-а на Терминал 1 на Летище София таекуондистката бе посрещната от президента на федерацията Слави Бинев, националния селекционер Фарзад Золхадри, млади състезатели, както и много  иранци, живеещи в България. Ализаде бе затрупана с букети от червени рози, както и с многожество молби за обща снимка.

"В Париж отидох, за да взема златото. Тренирах по начин, по който да взема златото. Всеки ден се будех с тази мисъл. Но съм много доволна от медала, защото за него победих световната номер 1", добави Ализаде.

Тя бе попитана от събралите се репортери и за чувството да се бие с представителка на родината си Иран още на старта на олимпийския турнир.

"Бях шокирана от загубата в последната секунда на първия мач. Направих грешка, но трябваше физически и психически да се настроя да дам отново най-доброто. Да играя срещу иранка не беше лесно. Но това е спорт - един път печелиш, един път губиш. Приех го просто като спортно състезание и съм доволна, че успях да направя най-доброто за България. Не завърши както очаквах, защото исках златото, но в спортът се случва така. Все пак съм горда с медала. Тя ми е приятелка, но трябваше да се боря за треньора, за федерацията ми и за българите. Медалът е отборна работа, не само плод на моите усилия", каза още тя.

Ализаде разкри, че представители на федерацията и треньорския щаб на Иран не са правили опити да говорят с нея.

"Никой от Иран не е говорил с мен, а и не съм се чудила защо. Просто се фокусирах върху мачовете. От предишния ми медал в Рио минаха осем години, през които преживях много контузии. Просто се опитвах да се завърна на Олимпийските игри по най-добрия начин. Беше много труден процес. На Игрите в Токио точно бях напуснала Иран, бях в отбора на бежанците и не бях напълно фокусирана. Сега можех да се насладя повече и да спечеля медала за България. За мен е чест, че нося първия медал за България в този спорт. Знам колко много деца ме гледат и е отговорност да бъда пример за тях. Чест и отговорност е да съм най-добрата за тях. Дано съм успяла да ги накарам да вярват в себе си", посочи Ализаде.

"Аз съм дете на Иран и това си остава. Но сега съм тук в България и пращам много любов на семейството ми и феновете в Иран. Аз ги обичам и искам да им благодаря за подкрепата. Благодаря и на бълагрите за подкрепата, не очаквах да е толкова голяма. На български все още мога да кажа само: “здравейте, аз съм Кимиа”. Нямах време с подготовката за Олимпийските игри да науча повече български и да постоя повече тук, но сега може би ще имам", завърши таекуондистката.

По-късно днес Кимиа Ализаде ще проведе и открита тренировка с националния отбор по таекуондо в националния спортен център (Вертиго бизнес център - Атриум).