Некадърната стратегия за спорта обедини всички партии срещу ПП/ДБ

Народното събрание демонстрира рядко единодушие, отхвърляйки Националната стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност (2023-2034). С едва 49 гласа от ПП/ДБ „за“, 122 „против“ и 13 „въздържали се“, депутатите казаха „не“ на стратегическия документ, изготвен от екипа на Димитър Илиев в Министерството на младежта и спорта.

По време на дебата не се чу нито едно експертно изказване в защита на стратегическия документ, а самият министър в оставка Димитър Илиев не дойде в залата, за да го защити. Депутатите се възмутиха, че освен че показва неуважение и го няма в залата, не е присъствал и в нито една комисия, за да защити стратегията. Вместо него пред депутатите излезе заместникът му Даниела Дашева.

„Неприемането на Стратегията ще остави спорта без възможност за разработване на програми и наредби за още известно време. Стратегията е правителствен документ, преминала е обществено обсъждане и е съгласувана със световните харти и документи, отразява европейската действителност в спорта“, каза Дашева.

Беше изненада, че документът изобщо стигна до пленарната зала, защото той беше отхвърлен с огромно мнозинство от трите важни парламентарни комисии като недостатъчно пълен и несъгласуван с политическите партии. Стратегията била писана от министерството без да е търсено мнението на политици и експерти, ММС не са поискали дори позиции от ресорната парламентарна спортна комисия, стана ясно в хода на дебатите.

Отрицателното становище в комисии е изразено категорично месец преди да стане ясно, че ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ няма да постигнат съгласие за правителство, отговори Красен Кралев. Той все пак благодари, че макар и отхвърлена на комисии, стратегията влезе в зала, защото това създава възможност за дебат за състоянието и развитието на българския спорт, какъвто не е имало от близо 5 години.

„Всичките ни коментари са добронамерени, защото смятаме че има няколко проблема, на които трябва да се намери политическо решение, за да бъдат развързани ръцете на министрите в следващите 10-12 години. Смятаме, че в една бъдеща стратегия трябва да бъдат включени идеите на всички политически сили, което вносителите сега не направиха. Нямаше срещи дори с партиите, които подкрепят правителството, нито обществени обсъждания. Стратегията не беше обсъдена с нито една политическа сила, освен ПП/ДБ. Тя не дава никакви отговори за организацията на българския спорт, липсва визионерство и няма никакви решения за проблемите на спорта“, подчерта той.

Кралев изброи няколко основни проблема, част от които – с 35-годишна давност, на които според него е трябвало да бъде обърнато внимание в Стратегията.

„Имаме Министерство на спорта, а не Министерство на олимпиадите. От стратегията не става ясно дали здравето на нацията е по-важно или олимпиадите. Има голям дисбаланс между олимпийски и неолимпийски: 43 млн. лв. получават олимпийските, а 4,7 млн. лв. – неолимпийските. Защо някои спортове без никакъв принос получават огромни средства само заради статута си на олимпийски спортове? Какъв принос имат триатлонът и модерният петобой, в които няма нито масовост, нито успехи? А получават повече средства от неолимпийски бойни спортове, практикувани от хиляди хора. Начинът на определяне на средствата трябва да бъде обсъден – дали да се взема предвид масовостта на спорта, броя на спортуващите и клубовете, на успехите или само на факта дали е олимпийски спорт“, каза той.

Според бившия министър, има дисбаланс и при определянето на съотношението във финансирането на индивидуалните и колективни спортове. 42 млн. лв. дава държавата на индивидуалните и само 6 млн. лв. на колективните. Този дисбаланс е допуснат още от средата на 70те, когато е взето решение да се финансират индивидуални спортове с по-слаба конкуренция в световен мащаб, което дава възможност за повече медали от Олимпийски игри за сметка на финансирането на колективните спортове. За колективните трябва да има специална стратегия за развитие, те са изключително важни за изграждане на двигателната култура на нацията, подчерта той.

„Нашето разбиране е, че масовият спорт е по-важен за здравето на нацията. Масовост има в практикуването на футбол, волейбол, баскетбол и хандбал, а не при триатлона и модерния петобой. Една федерация като „Модерния петобой“ например е финансирана като много по-масови спортове като хандбала (който трябва да издържа 8 национални гарнитури), а в България се практикува от общо 300 души. Ако в аналитичната част на стратегията беше отделено внимание на резултатите от олимпиадите в Рио и Токио, щеше да се види една основна разлика – главната причина за успехите в Токио са специализираните програми за развитие на женската борба, женския бокс, женския кану-каяк и каратето, които ние създадохме след сериозен анализ в кои спортове имаме най-големи шансове на Олимпийските игри“, каза депутатът от ГЕРБ/СДС, според когото не е нужно 90% от парите за спорт да отиват за олимпийските спортове, а трябва да се таргетират конкретни такива, в които страната ще има шансове. Това ще освободи средства за колективните спортове и за масовия спорт.

Кралев подчерта, че Стратегията трябва да даде решение на проблема в съотношението на финансиране между федерации и клубове. Федерациите получават 48 млн. лв. от държавата, докато клубовете – само 12 млн.

„В клубовете се върши основната работа. Там се градят спортистите, там са треньорите и реалната подготовка. Основните пари отиват във федерациите, а един клуб не може да си позволи да наеме и един треньор. От 3800 клуба се финансират 1000. С тези пари, които се отделят, клубовете не могат да си позволят да платят достойна заплата дори заплата на един треньор. В стратегията трябва е записано, че държавата трябва да отделя приоритетно средства за финансиране на клубовете“, каза още той.

Депутатът от ГЕРБ/СДС изрази позиция, че глобално парите за спорт в България са недостатъчни, като са намалели от 0,69-0,85% през последните 15 години до най-ниската сума, отделена за спорт – в момента 0,065% от БВП. Той цитира и данни на „Евростат“, че в страните от ЕС средно на глава от населението финансирането за спорт е 113 евро на човек, а в България е 11 евро.

„Абсолютният минимум трябва да е 0,01% от БВП, ако не и повече. Различни финансови министри идват с различни разбирания, а това значи липса на прогнозируемост. Общините отказват да са част от националната Стратегия за развитие на спорта, а за 2022 г. са похарчили 144 млн. лв. за спортни дейности, колкото е целият бюджет на ММС за тази година. Типичен пример е Столична община, която дава най-малко на глава от населението за спорт. 21 век е, нещата са коренно променени. Спортът вече не са физзарядките и масовите събития, организирани от общините. Той е във фитнесите, залите за йога, каланетика, пилатес. Този сектор на фитнес клубовете трябва да се регулира, за да сме сигурни, че се практикува от треньори, които са квалифицирани и не вредят на гражданите. Този тип клубове са извън регулациите на Закона за физическото възпитание и спорта, защото са търговски дружества и по никакъв начин ММС не може да контролира квалификацията на треньорските кадри, които работят там“, каза той.

Красен Кралев каза, че в стратегията трябва да е указано кои спортове имат приоритет при финансиране на домакинства, а не всичко да е в ръцете на министъра, и попита каква полза има държавата от провеждането на световна купа по модерен петобой. „Нито зрители, нито медали, нито ползи за туризма. Като станах министър преди години заварих организиране на Световно по риболов на хищна риба от място“, даде той още примери за абсурдно разходване на и без това скромните пари. „Кому е нужно това“, попита той.

Депутатът от ГЕРБ/СДС се обяви и за нужда от реформа в спортните училища, които заради принципа „парите следват детето“ приемат ученици на конвейер. „Приемат се деца, за да се запълни бройката. Голяма част са такива, които нямат физическите качества да станат добри спортисти. Трябва да се промени методиката, но това не може да го реши един министър сам и трябва да е част от тази стратегия. Има проблем и с кадровото обезпечаване на ММС – не може един експерт да осъществява контрола едновременно за два-три различни района в страната. Друг проблем, на който стратегията не дава отговор, е как да бъдат насочвани инвестициите в спорта. Преди давахме там, където се прецени, че има нужда и където се прецени, че има шанс за постигане на успехи. Решаваме, че щангите имат шанс за успехи и ремонтираме 8 зали. Това не ви хареса. Сега започнахте да давате пари не там където има нужда, а където общините могат да съфинансират. Трябва да се определи кои спортове са ключови са спечелване на медали и кои за здравето на нацията и те приоритетно да получават пари за развитие на инфраструктурата. Трябва да има специална стратегия за развитие на инфраструктурата на колективните спортове“, каза той.

Кралев подчерта, че трябва да се реши дали търговските дружества в патримониума на ММС са удачна форма за управление на държавната спортна инфраструктура. Всички министри, ръководили ведомството през после 10 години, са единодушни, че тези дружества не могат да се издържат, ако трябва да изпълняват социалната си структура. От друга страна държавата не може да ги финансира, защото са търговски дружества и финансирането им с държавни пари не е разрешено от ЕС. За да генерират печалби, с които да поддържат инфраструктурата си, трябва да вдигнат цените, което ще натовари клубове и федерации. Без обсъждане и решаване на тези сериозни проблеми, не може да бъде изработен един сериозен документ на следващ етап“, каза Кралев.

Друг депутат от ресорната спортна комисия, Иван Ченчев от БСП, подчерта, че средствата за спорт са „обидно малко“. Той подчерта, че дори след „не“ на стратегията на комисия, от ММС отново никой не се е опитал да обсъди проблема с депутатите и да чуе идеите им за развитието на спорта. Той разкритикува стратегическия документ и по друга линия: че не се вижда как Стратегията за спорта се свърза със стратегическите цели в другите области на обществения живот.

Георги Георгиев от „Възраждане“ попита ПП/ДБ какво са правили 9 месеца, че дори и една стратегия за спорта не са написали. „Каква обща стратегия сте писали като тук вашия коалиционен партньор от ГЕРБ Красен Кралев 20 минути ви обяснява как е трябвало да бъде?“, попита той.

Красимир Вълчев от ГЕРБ/СДС заподозря Димитър Илиев, че е внесъл обречената стратегия, състояща се от общи формулировки и пожелания, за да имитира дейност.  Той обобщи част от дебата по стратегията, проведен в образователната комисия.

„Акцентът е предимно в спорта, а останалите дейности – физическо възпитание, физическа активност и спортно-туристическата дейност, са неглижирани, което издава незаинтересоваността и некомпетентността на ММС към тези области на политика. Издава и липса на капацитет като цяло при формулирането на политиките. Няма връзка между целите и инструментите – финансови и нормативни, няма целеви стойности, липсват и амбиции. Липсва и министъра днес, не знам каква по-важна задача може да има от най-важния стратегически документ в сектора. Министърът явно няма за цел тя да бъде приета. Питах колегите от останалите комисии дали е присъствал и те казаха не. Министърът не е присъствал на нито една комисия за най-важния документ в спорта“, обясни Вълчев.

Той критикува и липсата на предложения за нови програми, вместо което се иска продължаване на стартиралите преди 12 години.

„Това, освен всичко друго, издава и липса на въображение. Като цяло можем да кажем, че тази стратегия е един напълно безсмислен документ и спортът може да си съществува и без тази стратегия в този и вид“, каза той. И подчерта, че още в миналото България е избрала да пести от образование, спорт и култура в сравнение с останалите европейски държави. „И откакто Асен Василев е финансов министър, ние имаме намаление в тези сектори. Образованието от 4,5 на 4,1% от БВП, културата от 0,55 на 0,45, а спортът от 0,69 на 0,65“.

Даниел Александров от ГЕРБ/СДС заяви, че е обидно отсъствието на министъра. „В наше време всеки може да стане фитнес треньор с клипчета в интернет. Не се обръща и внимание на допинга във фитнесите“, каза той. Тома Биков коментира, че Стратегията е политически документ и министърът отсъства точно когато трябва да се инкасира един провал. „Ние се опитваме добронамерено да обясним защо в тази стратегия няма визионерство, виждам, че ПП/ДБ не го разбирате, затова предлагам прекратяване на дебата, защото се повтаря едно и също, а няма разбиране. По-добре да не се приема документ, отколкото да се приема лош“, каза Красен Кралев.

Илина Мутафчиева от ДБ защити стратегията на Илиев, определяйки я като „добра база, от която да се тръгне“. „Ако днес не приемем тази стратегия, ще постигнем само това, че няма да бъдат изготвени и националните програми“, предупреди тя. От ПП/ДБ заподозряха всички останали партии в парламента, че точката е внесена с цел публичен линч на министъра в оставка. Мирослав Иванов разпалено защити Димитър Илиев, който бил оценен според него положително от важните хора – във федерациите. „Бойко Борисов критикува министъра без аргументи. Може би е искал нещо, което г-н Илиев не е съгласен“, каза половинката на Лена Бориславова.

ПП направиха опит да отклонят дебата към стари техни дъвки за „провалената“ Арена Бургас и проекта за физкултурните салони, но Кралев им отговори, че това са лъжи и манипулации и виновникът за нереализираните физкултурни салони е управлението на Андрей Кузманов, служебен министър в кабинета на Стефан Янев.