Пената: Българският футбол е в засада

Легендата на българския футбол - Димитър Пенев, бе гост в предаването "Тази сутрин", където коментира редица теми в българския футбол

"Слава Богу съм нормално. На тези години се чувствам все още добре. Мисля за спорта, най-вече за футбола. В последните години изостава, в засада е. Трябва да се стегнем, да бъдем в атака - по-добри мачове, по-добро класиране. Мисля, че по-важно е да има доверие и на по-младите, и на по-опитните футболисти, за да излезем от този застой. Имаме кадри. Най-важното е ръководството и треньорите да са в една посока, да не прескачат редовете", съветва Пенев.

"Благодарение и на родители, на семейство, на подкрепата. През тези 75 години сме минали много етапи. Оставил съм история още като дете, като юноша, като младеж. Доста време преминах във футбола - и като треньор, и в други страни. Това всичко е оставило спомени в мен. Доста мои близки колеги и приятели казват: "Драсни няколко реда, ние ще допълним". До последно футболът ще бъде моят живот. Доста перипетии са минали през главата. Мисля, че след 10 години, ако сме живи и здрави, отново да допълним тази книга с няколко реда".

Пенев коментира и разликите между своето поколение и днешните футболисти, като посъветва да се отделя по-голямо значение на спорта в училищата.

"Имаме много добри деца. Ръководните органи - Футболният съюз, клубовете, трябва да възвърнат няколко точни по отношение на училищата. Последните 10 години няма първенство на футбол. Има първенство на криене да пушим цигари и да не се явяваме на предметите. Това е точка 1, която ми се набива в погледа, когато минавам по улицата и виждам, че децата не са на площадките, а с цигарата и със сокове. Когато имаш качества и желание, а и желание на родителите да отиваш на даден вид спорт..."

Въпреки че футболът се е превърнал в бизнес в днешно време, Пенев с удоволствие си спомня първата си по-сериозна премия от 100 лв.

"От някоя сладкарница, магазин сме купили някоя вафличка. Българинът обича да задава въпрос "Колко взимаш?". 1963 г., когато станахме шампиони - 100 лв., много пари за възрастта, на която бях аз. Смятам, че бяха по-спокойни и дисциплинирани футболистите. Селският труд е доста тежък, градският - също. Свободата не беше толкова лесна за младите деца, защото винаги има 1-2 точки, които трябва да се свършат. Ако не си ги свършил, има някакво наказание".

"Бях вече след 33 години, когато ми казаха, че трябва да спра да тренирам. Какво ще правим? Един от началниците каза, че ще бъда в двора на работа. Такива наредби са излезли - на съвещание, по двойки, по тройки, да направят на някой младеж, близък роднина на началството. Моята схема беше точна - много мачове, национален отбор, клубно... Има си правила. Един треньор трябва да има авторитет, да има много примери от футбола. Да не го пишем в книгите, трябва да се предават етапи, поколения", заяви той.

"В сегашно време талантите се виждат от много хора. По-малко бяха рекламите в телевизия, радиото. Всичко това, което се стига до даден футболист - качествата се виждат, предават се. Той вече играеше в пловдивските отбори. Най-близкото запознанство - в "Харманли" отиде от Пловдив. Срещнахме се, когато "Харманли" би "Димитровград" с гол от дузпа. Последваха разговори с вратаря Йорданов и след края на първенството премина като редовен войник", каза още Пената.

Пенев се върна в лятото на 1994 г., когато националните станаха четвърти в света.

"Вярвахме, защото тогава моите момчета играеха в много силни европейски отбори - в Испания, Англия, Португалия. Бяха титуляри и това даваше добър пример за младото поколение. Припомних им техните разговори, приказки, когато индивидуално разговаряха, когато правихме анализи, разбор след дадена тренировка или мачовете. Този мач с Нигерия неочаквано в този етап да загубим. Случват се тези неща. Следващия мач показахме, че имаме добър материал, добър колектив и не изпуснахме отношението да сме треньори и ръководители, а не се вляхме в тяхното мислене на футболисти. Това беше една разлика, която допринесе за крачката напред", спомня си специалистът.

"Това са настройка и изненада. Беше интересен случай. Дори американците в градинката искаха да плащат по едно кюфтенце. Имахме почивка този ден и накарахме майстора в сътрудничество с хотела да запалят скарата. Те бяха от България, замразени още при пътуването. Всеки един отбор си има майстор-готвач. Той все още е жив, в Търново живее. Това беше едно разтоварване. Всичко е работа и взаимоотношения. Треньорът да си знае своите задължения и власт, а изпълнителите също. Това е един колектив, който трябва да бъде не железен, а стоманен - точни приказки, точно отношение, да няма сърдитковци".

"Истинските ръководства трябва да се виждат. Тук сега работим малко под прикритие. След 3 години ли ще бъде конгресът? Как се решават въпросите за клубните отбори? Виждате, че клубните отбори имат нужда от помощ. 1 година се коментира - конгрес, няма конгрес, изпълнение на министъра на спорта, той взима отношение. Всеки може да застане начело на Българския футболен съюз. Не мога да определя. Българинът обича: "Аз, пък след мен мой приятел и роднина". В това число няма да се слагам. Крайно време е да се решат тези въпроси, за да има някаква яснота в българския футбол. Единствено виждате - българските юноши, които вървят добре от 1-2 години. Няма да цитирам треньорите, за да не се гордеят. Ние сме българи и чакаме да направим успех".