Щангите като бездънна яма за държавата

Федерацията така и не се научи да спазва правилата

Журналистът от 24 часа Георги Банов отразява вдигане на тежести от почти 30 години. Тежък спорт, в които изобилства от скандали не само на национално, но и на международно ниво, отбелязва www.novsport.com. И не са много хората в България, които имат повече информация от него какво се случва на, под и зад подиума. По тази причина ви предлагаме без редакторска намеса материала, който Георги Банов публикува в 24 часа: 

Случаят с неизплатените премии на Карлос Насар и Божидар Андреев от олимпиадата в Париж накара някои “специалисти” отново да се опитат да зададат въпроса как държавата се грижи за елитния ни спорт. А истината е, че станеш ли наистина елитен спортист, то България се грижи много добре за теб. Проблемите в щангите са си проблеми на самите щанги. Защото толкова години само в тази федерация не се научиха да спазват правилата. По никакъв начин. И само чакат държавата да ги спаси. За пореден път. Достатъчно министри си навлякоха проблеми с тази централа, която със сигурност е №1 по скандали през последните години. Не че преди не беше така с един куп отнети олимпийски медали по времето, когато управляваше другарят Тодор Живков. Защото всички си спомнят за Монреал през 1976 г. и за Сеул през 1988 г.

Колкото медали сме взели в този спорт, толкова и скандали сме забъркали. Да се говори, че държавата не помага, най-малкото е нечестно, защото просто не е вярно. Весела Лечева бе разкарвана по прокурори, когато навремето на ръба на закона намери пари да се плати поредната глоба към международната федерация за положителни проби.

Красен Кралев помагаше денонощно по време на скандала отново с положителни проби преди години. След което намери спонсори да бъде платена глоба от четвърт милион долара. 

Георги Глушков се обади на шефа на “Еврохолд” Асен Христов да плати дължимото към европейската федерация и други институции за проведеното в София континентално първенство преди олимпиадата в Париж. Без което нито Карлос Насар, нито Божидар Андреев щяха да се състезават там. Защото се оказа, че някои неща не са платени, въпреки че същата тази държава отдели 1,5 милиона лева за шампионата, което е предостатъчно. Но някак си парите бяха изхарчени предварително.

Мнозина забравиха, че същата тази държава изгърмя с няколко милиона лева дългове към нея, когато Свилен Нейков отне лиценза на старата федерация след поредния скандал с хванати състезатели.

Не държавата, а управителният съвет на федерацията взе решение да се изплащат месечните стипендии на състезателите по начин, който е в разрез със закона, и заради това се появи ревизионен акт от НАП за близо 200 000 лева. Или отново си бяха самите щангисти.

По коридорите на министерството сигурно ходят в ужас, когато трябва да се занимават с поредния скандал в щангите. От там намериха начин да финансират подготовката на спортистите, без парите да минават през блокираните сметки на федерацията. И ще пътуват за световното в Бахрейн отново със съдействието на министерството. Представям си как са се почувствали в момента, в който същият Божидар Андреев бе решил да не ходи на олимпиадата в Париж, защото имал вече съвсем други житейски планове. Като например да вдигне сватба, за да не избяга булката. Добре че в крайна сметка завърши подготовката си, взе медала и сега ще се радва на една доста добра сума до края на живота си. 80% от три минимални работни заплати. Ако минималната заплата стане 1077 лева от 1 януари догодина, това са 2584,80 лева на месец. Колко други работещи могат да се похвалят с подобен доход? Но ги е заслужил заради лишенията през които мина в спорта.

Защото България е благодарна на своите олимпийски медалисти. Първо им дава премии за медала, които са в топ 10 на света. А след края на кариерата им ги осигурява до живот. Не е малко, нали? И благодарение отново на министър - Васил Иванов-Лучано.

Просто трябва да се намерят хора, които най-накрая да подредят работите в щангите. Това ще е изключително трудно, като се знае финансовата ситуация във федерацията. Която е забъркана от самите щангисти и от тези, които те избраха да ги ръководят.Нито един министър до момента не се е обявявал кого да изберат за президент на федерацията.

Сега е ред на Стефан Ботев да оправи бакиите. Но положението изглежда почти невъзможно. Осввен ако не се намери някой здрав спонсор, който с охота да даде поне половин милион лева. Като се вземе предвид, че в цялата си история този спорт веднъж е намирал стабилна фирма за гръб, значи едва ли ще успее. И отново ще се разчита на държавата, на която някои били обидени. А какво ли пък ще стане, ако държавата се обиди на щангите. За скандалите с допинг, за отнети медали, за всичко. Ще трябва да ги закрием.