Ще се изправи ли от партера българската борба?

Без държава и със скъпи чужденци най-успешният ни спорт няма да върне блясъка си

През последните две години държавата буквално абдикира от спорта и 9 месеца преди Олимпийските игри в Париж поводите за оптимизъм не са много. Федерации, клубове и състезатели загубиха сигурността си, финансирането се бавеше и граденото през предходните години изчезна. В поредица от материали NOVSPORT.COM ще ви представи състоянието на основните олимпийски спортове, които са ни радвали с успехите си и които ще ни представляват на Олимпийските игри в Париж.

Свободното падане на борбата
Най-успешният ни спорт в исторически план е на път да претърпи исторически провал, след като спечели една единствена Олимпийска квота от Световното първенство в Белград. И то от натурализирания украинец Семен Новиков, завоювал бронз в категория до 87 кг. при класиците. Но всъщност изненадата, че натурализиран борец постига някакви успехи не е изненада. Защото в националния ни отбор има повече чужденци отколкото българи. И това при наличието на мощната някога школа.

В Белград визи взимаха първите петима във всяка категория! Тоест, нямаме втори човек и в топ 5! За сравнение - на Олимпийските игри в Токио българските борци бяха 7 от 18 възможни, което също бе най-малката ни група в този спорт. В Рио трите ни отбора пък имаха общо 11 представители (пак от 18 възможни).
При това резултатите в Белград са постигнати в отсъствието на част от борците на Русия и Беларус, които бяха спрени от участие, защото подкрепят войната в Украйна.

На поправителен
Все пак има и поправителни изпити, но те са далеч по-сложни. Остават двата квалификационни турнира: Европейския (април в Баку) и Световния (май в Истанбул). В Баку квоти вземат само финалистите в отделните категории, а в Турция - първите трима. Тоест общо 5 квоти в категория, колкото на световното.
Но дори чудото да се случи и да вземем поне 6 визи, с мъката, с която го правим трудно можем да очакваме дъжд от отличия в Париж. А и колкото по-късно се класираш за Олимпийските игри, толкова по-трудно може да се контролира спортната форма, която да бъде върхова в най-важния момент.

Напрежение заради натурализираните
През последните години борбата е абсолютен рекордьор по натурализирани състезатели сред българските спортове! Което вече става обидно за легендарната ни школа. Източници на NOVSPORT издават, че в българската борба има сериозно напрежение заради тях. А списъкът е скандално дълъг - Семен Новиков, Ахмед Батаев, Рамазан Рамазанов, Али Умарпашаев, Муслим Амаев, Айк Мнацаканян, Ислам Адизов, Тарек Абделслам, Абу Муслим Амаев, Ахмед Магамаев, Ахмед Батаев, Салман Хидиров, който не успя да се състезава за националния отбор, защото гръмна с допинг и още много други, част от които дори още не са излизали на международния тепих. Според източниците ни за последната звезда Семен Новиков е платена крупна сума, след което му е платена и операция, а заплатата му е в пъти по-висока от тази на българите. Отново според нашите източници преди Световното в Белград е имало преборвания, на които Семен Новиков и нашия Йоан Димитров са разменили победи, но е предпочетен украинецът.

Треньорите от клубовете изнемогват заради държавната политика и недоволстват, че състезателите, които все пак успяват да създадат после не получават шанс в националния отбор, а са ползвани само за спаринг партньори на чужденците.
Напомняме, че по времето, когато министър беше Красен Кралев, средствата за клубовете бяха увеличени двойно, а плановете бяха да бъде извършено още едно повишение с нови 200%.


Последните олимпийски успехи
На Игрите в Рио де Жанейро и Токио борбата все пак взе три бронза. При жените! На Елица Янкова (2016) и Тайбе Юсеин и Евелина Николова (2020). Тайбе и Биляна Дудова станаха световни шампионки между двете Олимпийски игри. Сериозна заслуга за успеха имаше целенасочената програма, която тогавашният спортен министър Красен Кралев създаде за женската борба, забелязвайки високия потенциал на момичетата и по-големите им шансове за отличия. Всъщност подобна беше политиката на Кралев и към женския бокс, който се отплати с олимпийска титла на Стойка Кръстева от Токио, както и към друга олимпийска шампионка – каратистката Ивет Горанова.

Къде е държавата?
В държавата обаче от две години политики за спорта няма. И това започва да се усеща по резултатите, като борбата не е изключение. По време на първия служебен министър Андрей Кузманов, спортната общност си мислеше, че по-лошо няма на къде. Тогава обаче дойде Радостин Василев – Руди Гела и спортистите видяха, че има. Той доразсипа всичко и се фокусира основно около овладяване на парите от тотото. Весела Лечева опита да минимализира щетите, но за 10 месеца да изградиш нещо е невъзможно. Сегашният министър Димитър Илиев, другар на Руди Гела по незаконно отнемане на автомобилни лицензи, основно обикаля по организирани от друг събития, за да се снима с деца или някой шампион.
През последните две години не се е чуло един пирон да се забие в спортната инфраструктура. То не че в друга се е забил…
Така всичко изградено от 2014 до 2021 г. бе разбито само за две години. Защото спортният резултат се гради дълго, но може да се съсипе бързо


Но да се върнем на борбата!
През 2017 година неопитният Христо Маринов замени като президент на федерацията легендата Валентин Йорданов. До този момент в спорта имаше строга йерархия, в която всеки си знаеше мястото. От Бате Вальо, през уникалните Боян Радев, Александър Томов и Петър Киров до най-малкия талант. Малко по малко обаче дисциплината започна да изчезва, а Маринов очевидно не успява да се справи със силните характери в спорта му.
И докато все пак имаше държава, която да контролира процесите и да действа като медиатор при овладяване дори на междуличностните отношения, нещата се крепяха. Откакто се изредиха последните четирима министри те излязоха извън контрол.
Женската борба тръгна надолу, а дори бе раздрана от останал извън публичното пространство скандал, при който почти целият ни национален отбор, начело със старши-треньора Петър Касабов и Тайбе Юсеин избяга от Левски, за да отиде в ЦСКА на Гриша Ганчев. Допълнително масло в огъня наля фактът, че Касабов и три от момичетата са военизирани в МВР. А преминаване от Левски в ЦСКА се счита за люта обида.

Пропуснати шансове
Още по-времето на Валентин Йорданов борбата изпусна двама уникални специалисти – Симеон Щерев, който създаде Станка Златева и след това водеше националните отбори на Азербайджан, Русия, а сега пак Азербайджан и Стоян Добрев, който прави фурор със Сърбия. Щерев все пак се върна в България и основа собствена школа.

Мъждукащите светлини в тунела не са много
Големият син на Армен Назарян – Едмонд направи уникален старт при мъжете с две европейски титли и сребърен медал от Световно още от 18-годишен и бъдещето е пред него и треньора му Емил Иванов. Баща му пък вече готви малкия си син – Гриша.
Станка Златева предава опита си в новата зала по борба в Сливен, построена с финансиране от Министерството на младежта и спорта докато министър е Красен Кралев.
В школата на Симеон Щерев на Националната база по борба на „Дианабад“ има много деца, но с тях работят основно млади специалисти и отзивите са противоречиви. Но все пак е крачка в правилната посока.
И май дотам!

Вместо извод
В спортовете със силно влияние на съдиите върху крайния резултат, каквито са борба, бокс, художествена гимнастика е много важно да имаш силно международно лоби. Борбата имаше такова в лицето на покойния вече Цено Ценов, президент на Европейската федерация, Валентин Йорданов – един от най-титулуваните и тачени в световен план борци и Красен Кралев, който създаде контакти на най-високо ниво. Сега подобно мощно лоби няма. А е необходимо и важно!
Крайно време е хората в борбата да седнат на една маса и да се разберат какво правят със спорта си. И кой има интерес от толкова много натурализирани състезатели, които спират развитието на талантливите българи. Държавна подкрепа точно в този момент трудно могат да очакват, така че докато на хоризонта не се появи шанс за такава, нещата са в техните ръце.
И сериозно да помислят дали да не върнат Валентин Йорданов начело на спорта си. Защото дори да е добро момче, на Христо Маринов очевидно не му е по силите да се справи с тази задача.
Досега българските борци са спечелили над 600 медала от световни, европейски първенства и олимпийски игри.
Впечатляваща цифра, която ще остане само за историята, ако силните хора в този спорт не се вземат в ръце…