След 3 изгубени години: ЦСКА се върна на варианта на Красен Кралев за реновиране на „Армията“

ЦСКА загуби близо три години в опита си да стартира реновирането на стадион „Българска армия“, за да се върне към единственият работещ и законен вариант за съвместно дружество с държавата, където двете страни влизат с равни вноски. Така всички други варианти се оказаха дим в очите на феновете, а стадионът, който е собственост на държавното „Сердика спортни имоти“ тъне в разруха, пише „24 часа“.

Решението на създаване на смесено публично-частно търговско дружество с името „Спортни имоти Българска армия“ АД беше взето от Министерския съвет още на 29 октомври 2019 г., когато премиер беше Бойко Борисов, а спортен министър - Красен Кралев. В съвместната фирма двете страни трябваше да участват с равни вноски - държавата в лицето на „Сердика спортни имоти“ чрез апоритране на имота и ЦСКА чрез парична вноска, отговаряща на пазарната оценка в размер на 23,3 млн. лв. (занижена от 32,3 млн. лв. по настояване на клуба).

Задължително условие за учредяването беше и изчистване на всички задължения на наемателя по 10-годишния договор, сключен през януари 2018 г. срещу месечен наем от 62 000 лв. без ДДС. През лятото на 2021 г. шефовете на „Сердика спортни имоти“ обявиха официално, че ЦСКА има натрупани дългове за над 2,5 млн. лв., а от публикувания в края на миналата година одит на държавното дружество стана ясно, че несъбраните вземания от клуба всъщност са за близо 3,8 млн. лв.

В края на мандата на Красен Кралев се очакваше само ЦСКА да внесе парите, които след това да бъдат използвани за реконструкцията и да бъде създадено новото дружество.

По време на служебния министър Андрей Кузманов не се появи никаква информация, че се работи по изпълнението на решението на МС.

През пролетта на 2022 г., когато министър на младежта и спорта беше Радостин Василев, цялото ръководство на „Сердика спортни имоти“ беше тихомълком сменено. Седмица по-късно новият изпълнителен директор Евгени Марчев подписа анекс с изпълнителния директор на ЦСКА Филип Филипов, с който клубът получи зелена светлина да строи нов стадион в държавния имот, без да се ангажира със смесено дружество, което министърът определи като „неработеща идея“.

Съобщено бе още, че от футболния клуб са изчистили „всички натрупани задължения в размер на 3 138 670,53 лв.“

По думите на самия Василев въпросният анекс трябваше да осъществи проекта за нов стадион чрез учредяване на вещно право на футболния клуб за строеж и експлоатация за 30-годишен период. След дълго укриване на въпросния документ той стана публично достояние в края на септември и от включените в него клаузи пролича, че ЦСКА вече не плаща и няма да плаща наем до сключването на нотариална сделка - което се очакваше да се случи най-късно до 1 март 2023 г.

Вариантът, предложен от Радостин Василев всъщност доста сериозно ощетяваше ЦСКА, който трябваше да върне имота на държавата след 30 г. В първоначалният вариант клубът получаваше собственост на 50% доживот.

ЦСКА организира дори презентация на типов проект на германския оператор „Спортфайв“, който се очаква да менажира бъдещия нов стадион. От представените през юни данни стана ясно, че инвестицията трябва да бъде в размер на 80-90 млн. лв., а основният капацитет - за 15 000 зрители с възможност за увеличаване до 18 000 седящи места. Декларирано беше намерение и готовност строителството да започне на 1 април 2023 г. и да приключи до средата на 2024 г.

Само че в началото на ноември от кабинета на служебния министър на младежта и спорта Весела Лечева съобщиха, че "проектът" на практика стои в изходна позиция от октомври 2019 г. И след съвместна среща с представители на ЦСКА бе решено да се върне към първоначалният вариант, който бе предложен от Кралев.

В крайна сметка сега се очаква да бъдат внесени 23,3 милиона лева за съвместното дружество и то да стартира работа.

Защо обаче бе загубено фатално времето от октомври 2019 година или близо 3 години и бяха хвърляни всякакви обещания към феновете от страна на държавата остава неясно.

Както е известно държавата придобива стадиона след преврата на 9 септември 1944 г. след като се закрива АС-23 и на негово място идва „Чавдар“. Иначе офицерският клуб притежава единствения нотариален акт за стадион, в който пише, че мястото в района „Пустинята“, днес Борисовата градина се дава вовеки веков за стадион.

След промените на 10 ноември 1989 г. имотите минават към Министерството на отбраната. Те се мотоят из различни агенции, като клубът е единственият, който плаща наем на държавата. Другите си сключват безвъзмездни сделки.

По времето на Симеон Сакскобургготски имотите на ЦСКА минават към спортното министерство, където е Васил Иванов-Лучано.

Чак след 20 години по времето на Красен Кралев става ясно, че всичко е актувано като публична държавна собственост и всъщност няма как да се забие и един пирон от клуба. Той предлага преобразуването в частна държавна собственост, за да може да се влиза в публично-частно партньорство с тях.

След което дойде периодът от 3 години безвремие.

От клуба винаги са твърдели, че имат финансиране за проекта и дори започнаха да го представят всеки понеделник в социалните мрежи.