ЦСКА върви сам по напълно нов път

През годините сме се нагледали на какви ли не чудовищни явления в българския футбол. Изброяването им би било в пъти по-дълго от изброяването на международните му успехи и на клубно ниво, и на ниво национален отбор.  Но това, за което се заговори в последните дни щеше да е безпрецедентно по мащаба на своето безочие.

Слухът, че е възможно „обединение“ между ЦСКА и ЦСКА 1948 нажежи до максимум „червените“ групи, където бездруго ври и кипи в момент, в който отборът тъне в дъното на класирането. Съвсем естествено, феновете на ЦСКА поискаха официално становище от клуба и клубът откликна:

„Клубът нe възнамерява да участва в бъдещи проекти под каквато и да е форма („сливания“, „обединения“ и т.н.) с други футболни клубове или юридически лица […} В тази връзка ясно искаме да изразим решимостта си да се противопоставяме на всички зложелатели и откровени манипулатори, чиято единствена цел е да отклонят ЦСКА от предприетия път към превръщането му в модерен европейски клуб, с който всички негови привърженици да се гордеят“, гласеше становището на ЦСКА.

Никой не бива да се шегува по подобен начин с чувствата на запалянковците на този отбор, за когото събитията от преди десетилетие са още отворена рана, довела до безпрецедентно разделение в дотогава солидната „червената“ фенска общност.

То започна през 2015 г., когато бизнесмените Гриша Ганчев и Васил Божков не се разбраха да създадат ново акционерно дружество, което да наследи изпадналото в несъстоятелност АД на Юлиян Инджов и Петър Манджуков. ЦСКА загуби професионалния си лиценз и започна от „В“ група и въпреки това спечели Купата на България през 2016 г. Същото лято бизнесменът Цветомир Найденов създаде нов клуб, който нарече ЦСКА 1948 и обяви за наследник на славния отбор. Но над 99% от запалянковците предпочетоха да останат с отбора от „Борисовата градина“.

До ден днешен, въпреки всичките си претенции, ЦСКА 1948 нито може да ползва емблемата на клуба, нито може да тренира на базата в Панчарево, нито може да играе на стадион „Българска армия“. Нито може да покаже купите, медалите, отличията и реликвите от музея на ЦСКА. Вместо това няма база, играе на крайно компромисния терен в Бистрица и най-важното - практически няма фенове и играе пред празни трибуни.

Като всеки друг клуб, и ЦСКА 1948 има право на свой живот и мечти и (щом така е решил благодетелят им), може да ги преследва под име, което всеки нормален футболен запалянко свързва със съвсем друг отбор. В момента ЦСКА 1948 е в челото на Първа лига, беше даже на върха за кратко, но разликата между него и въпросния „друг отбор“ е огромна.

Тя пролича най-вече на последните финали за Купата на България. Когато ЦСКА игра срещу Лудогорец, Монтана и Локомотив (Пловдив), на трибуните на „Васил Левски“ имаше между 30 и 40 хиляди „червени“ сърца. Когато ЦСКА 1948 се изправи срещу тима от Разград, това бе исторически най-слабо посетеният финал - нямаше и хиляда души.

Дори привличането на някои от най-светлите имена в историята на ЦСКА не помогнаха за „трансфер“ на запалянковци, напротив – всеки голям от историята на ЦСКА, който отиде до Бистрица, трябваше за изпие горчивата чаша на ругатните от хора, които доскоро са го боготворели. И почти никой от тях не остана на скромното квартално игрище в иначе китното софийско предградие.

Очевидната истина е, че сегашното ръководство на ЦСКА си е поставило изключително амбициозни цели и ги преследва по невероятно трънлив път. В името да изгради новото си, европейско лице, клубът влага десетки милиони в базите си. Строежът на стадион „Българска армия“ върви с бясна скорост, тренировъчният център в Панчарево вече е удоволствие за работа за треньори и играчи, а проектът за напълно нова академия, вероятно най-модерната на Балканите, също стартира и е още един повод за оптимизъм.

Тръните по пътя са резултатите на терена. ЦСКА направи два безпрецедентно слаби сезона, въпреки че инвестициите в селекцията също са огромни. Грешките на растежа са и в привлечените треньори, и в доведените футболисти и тяхното поправяне е мъчително, бавно, а и скъпо начинание във всеки смисъл на думата. Но започва се случва и това се видя в мача срещу Лудогорец.  

„Червените“ шефове са категорични, че няма да се огънат и ще спазват европейската политика, която искат да наложат. Така, след неуспеха с Александър Томаш, дадоха шанс на друг шампион от началото на века в лицето на Христо Янев. Носителя на титлите от 2002 и 2005 г. с ЦСКА получи картбланш и най-вече от него зависи дали ще е човекът, който първи ще развее знамето на новата „Армия“.

Заради всичко това, тиражираното тия дни „обединение“ стои (много меко казано) неуместно като идея на фона на случващото се в Борисовата градина. Очевидно новото в ЦСКА, колкото и мъчно да си проправя път, плаши и дразни някои хора, които ще направят всичко възможно да попречат. Включително и с пускането на безобразни слухове и небивалици, от които във всеки случай не печели нито ЦСКА, нито отборът от Бистрица под същото име, нито запалянковците, още по-малко българският футбол. Интригата този път се провали, но вероятно няма да е последната.