Уникалният български спорт!

Четирима министри бяха необходими, за да сринат успехите, постигнати в Токио

Българският спорт влиза в олимпийската 2024 година с 14 подпечатани квоти в 8 спорта. И още поне 5, които можем да броим за сигурни в още три спорта. Но шансът да запишем тотален антирекорд по най-малко участници в Париж е реален!

На Игрите в Токио 2020, които се проведоха през 2021 г. заради COVID-пандемията, България беше с 36 квоти и 42 спортисти (ансамбълът по художествена гимнастика е от пет жени) в 14 вида спорт.  Това беше най-малобройният ни тим под петте преплетени кръга от Олимпийските игри в Берлин през 1936 г.

Ако погледнем класирането по титли обаче Игрите в Токио станаха най-успешните след Сидни 2000 г. В японската столица чухме три пъти българския химн благодарение на Стойка Кръстева (бокс), Ивет Горанова (карате) и Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Ерика Зафирова от ансамбъла по художествена гимнастика. Антоанета Костадинова се окичи със сребро в спортната стрелба, а боркините Тайбе Юсеин и Евелина Николова завоюваха бронзови медали. Два олимпийски цикъла преди това България не беше печелила олимпийско злато – последното беше на Румяна Нейкова в академичното гребане в Пекин 2008.

Държавната политика

Макар за широката общественост представянето ни в Токио да беше изненада, за специалистите то бе очаквано. Защото беше резултат на целенасочена държавна политика.

В началото на 2016 г. тогавашният министър на младежта и спорта Красен Кралев обяви стартирането на специална програма, насочена към женския бокс, женската борба и женското кану.

„Това са спортове, в които се развиваме много добре и в следващите 5 години те ще получат допълнително финансиране, защото имат голям потенциал и възможност за призови класирания“, каза тогава Кралев. И всеки спорт получи по програмата допълнителни към бюджета си 200 000 лв. годишно за реализирането й.  

През 2016 г. последваха множеството критики на идеята, които през 2021 (точно 5 години по-късно, както беше предвидил Кралев) се превърнаха във възхвала на момичетата именно от тези спортове (с изключение на кануто, където световната и европейска шампионка Станилия Стаменова не успя да се реализира).

Истината е, че ако ще се гонят отличия от ОИ, усилията трябва да се насочат там, където може да бъдат спечелени. Да, много е престижно да имаме олимпийски шампион на 100 м, но това е непостижимо, дори целият бюджет на спорта в държавата да бъде насочен към тази цел.

В Токио женските бокс и борба се отплатиха с титла и още 2 медала.

Ивет Горанова спечели бронзов медал на Световно по карате още 18-годишна.  И веднага получи пълно финансиране, за да се реализират идеите на треньора й, които се превърнаха в олимпийско злато.

Художествената гимнастика, където съдийският фактор и международното лоби са ключови получи сериозна подкрепа за провеждането на серия домакинства, като черешката беше Световно за жени през 2018 г.

Стрелбището в Търговище, на което се подготвя сребърната олимпийска медалистка Антоанета Костадинова беше напълно реновирано по времето на Красен Кралев.

В Токио съдиите ни откраднаха един медал след странно решение да не признаят опит във вдигането на тежести на Христо Христов. А щангите бяха извадени буквално от тинята и получиха солидна подкрепа с ремонти на залите във Варна, Асеновград, Русе, Хасково, Търговище и Велико Търново. Ремонтирана и обновена беше залата на високопланинската база "Белмекен"

Така с целенасочена, ясна и добре обезпечена финансово политика Кралев и екипът му успяха да помогнат на макар и камерната българска група да реализира почти целия си потенциал и да зарадва България в Токио с три титли и общо 6 медала.