Забраната на рекламата на хазарт удря спорта: Клубове рискуват да останат без милиони от спонсори

Обявената от правителството „на практика пълна забрана“ на рекламата на хазарт вече започва да оказва влияние върху българския спорт, въпреки че законопроектът все още не е внесен в Народното събрание. Онлайн хазартни оператори преразглеждат спонсорските си договори с клубове, а при някои дългосрочни партньорства се обсъжда дори едностранно прекратяване, съобщава ФОКУС.

Според информацията маркетинговите отдели на редица компании вече водят разговори за намаляване или пълно спиране на финансирането. Причината е предвиденото допълнително ограничаване на възможностите за реклама, което може да направи спортното спонсорство икономически по-малко привлекателно.

Темата за рекламата на хазарт е част от политическия дебат в България от години.

През 2020 г. тогавашният финансов министър Владислав Горанов подаде оставка на фона на обвинения, че прилагането на по-ниско облагане за част от хазартните оператори е довело до загуби за държавния бюджет от над 700 млн. лева.

През април 2024 г. Народното събрание прие със 186 гласа „за“ и без нито един „против“ сериозни ограничения върху рекламата на хазарт.

Тогава рекламите бяха забранени в телевизията, радиото, печатните и онлайн медиите. Въведени бяха и изисквания за разполагането на рекламни съоръжения на поне 100 метра от училищата.

Законодателството обаче запази възможността за реклама върху спортна екипировка, съоръжения и материали на федерации и клубове, при условие че най-малко 10% от рекламната площ е отделена за предупреждение за риска от хазартна зависимост.

През септември 2026 г. дебатът се възобнови с предложения за още по-строги мерки.

На 9 септември „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ внесоха два отделни законопроекта, предвиждащи пълна забрана на хазартната реклама, включително в интернет и социалните мрежи.

Сред предложенията са и допълнителни правомощия за Националната агенция за приходите (НАП) за ограничаване на достъпа до рекламни мрежи, както и автоматизиран контрол върху онлайн рекламата.

На 23 септември премиерът Румен Радев обяви, че правителството подготвя „на практика пълна забрана“ на рекламата на хазарт.

Според представената концепция единственото изключение остава рекламата върху спортни екипи и съоръжения. Предвижда се и съществено увеличение на данъчното облагане на онлайн хазарта.

Проектът на Министерството на финансите беше подложен на обществено обсъждане до 23 октомври, като по него са постъпили 59 становища.

На 25 септември в София се проведе протест с искане за пълна забрана на хазартната реклама „без вратички“.

Междувременно представители на спортните среди започнаха да предупреждават за възможните финансови последици.

В ефира на NOVA спортният журналист Едуард Папазян посочи, че 12 от 16-те клуба в Първа лига носят логата на хазартни компании.

Той постави въпроса как ще бъдат компенсирани средствата, които клубовете биха загубили при евентуално оттегляне на тези спонсори.

Въпреки че предлаганите промени формално запазват възможността за спортно спонсорство, специалисти по маркетинг, цитирани от ФОКУС, смятат, че това изключение може да се окаже недостатъчно.

Според тях рекламата върху футболни екипи, спортни съоръжения и стадиони носи реална възвръщаемост предимно когато е съчетана с други рекламни канали, особено с дигитални кампании и присъствие в социалните мрежи.

Ако тези възможности отпаднат, логото върху спортната фланелка може да се превърне в разход с ограничен и трудно измерим рекламен ефект.

Именно поради тази причина част от операторите вече преоценяват икономическата целесъобразност на своите спонсорски договори.

По информация на ФОКУС се обсъжда както намаляване на договорените средства, така и пълно прекратяване на определени партньорства.

При действащите дългосрочни договори се разглежда и възможността за позоваване на форсмажорни обстоятелства заради евентуалните законодателни промени.

Подобен ход обаче би могъл да предизвика правни спорове, включително въпроси за евентуални претенции на спортните клубове срещу държавата.

За първи конкретни последици съобщава и Plovdiv24.bg.

Според изданието пловдивски спортен клуб е бил на крачка от подписването на спонсорски договор с вече уточнени параметри.

Само два дни преди планираното подписване обаче сделката е пропаднала след новината за подготвяните законодателни промени.

Медията твърди, че разполага с информация и за други подобни случаи, но не посочва имената на клубовете и съответните спортове, за да не създава допълнително напрежение в началото на сезона.

Допълнителен въпрос поставя присъствието на чуждестранни хазартни компании в международните спортни състезания, които се провеждат на българска територия.

Такъв пример е двубоят от ЕвроКъп в „Арена Ботевград“, в който българският шампион „Балкан“ загуби от литовския „Лиеткабелис“.

Екипите на гостуващия отбор носеха логото на литовския букмейкър 7bet, който няма лиценз за дейност в България.

По този начин марката получи видимост в спортната зала, телевизионното излъчване, онлайн стрийминга, снимките на българските медии и публикациите в социалните мрежи.

Според ФОКУС това присъствие е допустимо по правилата на международните турнири, въпреки че компанията не плаща съответните лицензионни такси и данъци в България.

Подобен пример е и присъствието на марката 1xbet като спонсор във волейболната Лига на нациите.

Така възниква въпросът дали по-строгите национални ограничения няма да поставят българските лицензирани оператори в по-неблагоприятно положение спрямо чуждестранни компании, чиито брандове продължават да се появяват в международните спортни излъчвания.

Българските оператори са задължени да се отчитат пред НАП и да плащат данъци в страната, докато рекламното присъствие на чуждестранни марки чрез международни състезания поставя допълнителни въпроси за обхвата и ефективността на ограниченията.

Според анализа на ФОКУС евентуалните финансови последици ще засегнат няколко основни групи.

На първо място са спортните клубове, които рискуват да загубят важен източник на финансиране, без да разполагат с ясна алтернатива.

Засегнати могат да бъдат и българските медии, които вече са ограничени в продажбата на реклама на хазартни оператори, но продължават да отразяват международни спортни събития, в които присъстват чуждестранни букмейкърски марки.

Адвокат Кирил Груйчев поставя и въпроса за потребителите, които според него могат по-трудно да разграничават лицензираните хазартни сайтове от нелегалните платформи, предлагащи големи бонуси.

Тези аргументи са част от дебата за икономическите последици от забраната, докато поддръжниците на по-строгите ограничения настояват за намаляване на рекламното въздействие на хазарта и риска от зависимост.

Към момента няма официално обявен случай на прекратен спонсорски договор между български спортен клуб и хазартен оператор вследствие на подготвяните промени.

Очаква се правителственият законопроект да бъде внесен в Народното събрание през следващите седмици.

Дотогава остава открит въпросът как евентуалното ограничаване на рекламните възможности ще се отрази върху финансирането на професионалния спорт и дали ще бъдат предложени компенсаторни механизми за засегнатите клубове.